От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Mорски бани във Варна, началото на 20 век

В началото на ХХ в. Варна стартира да се оформя като курортен град и като място, уместно за морски лечебни бани. Постепенно се преоткриват удобните свойства, които пясъка, морския бриз и водата оказват на тялото при редица болести. Проблемът е обаче, че това, което липсва на българите не е желанието да се възползват от тези лечебни свойства, а общата просвета при къпането в морска вода. Водоспасителна работа не съществува, а считаните в този момент за обикновени правила за сигурност са едва познати. Вследствие на това морето постоянно става сцена на редица произшествия, които лишават живота както на възрастни хора, по този начин и на деца. Именно по това време на варненския морски бряг постоянно стартира да се появява една самотна фигура. Тя е там не просто, с цел да се любува на слънчевите лъчи, а зорко следи дали в морето няма някой изпаднал в неволя. През годините тя съумява да спаси  над 50 човешки живота. За своите заслуги, през 1907 г.  тя е наградена със сребърен медал „ За гражданска заслуга ”. Името й е обградено с такова благоговение, че за нея даже настояват, че е взела участие в преплуването на дистанцията от Варна до Галата и нееднократно е успявала да победи в плуването редица положителни плувци и моряци. 

Тази дама е освен първата жена воден избавител в България, само че и първата практикуваща дипломирана акушерка, купа, която си оспорва с Райна Княгиня защото двете приключват съвсем едновременно. Целия си живот тя посвещава на България и на хората в потребност, раздавайки своите скромни средства на тези, които се намират в по-голяма потребност от нея. Житейският й път е заслужен за кино лента. На млади години тя взе участие в комитетите на Левски, оцелява в Баташкото кръвопролитие, бие се в Руско-турската война (1877-1878) и в последвали я бойни сражения към този момент на младата българска войска. За своите заслуги през годините, тя е отличена с редица медали, измежду които войнишки знак на Ордена за смелост IV степен, възпоменателен кръст за независимостта, сребърен орден за присъединяване си в Сръбско-българската война (1885-1886) и почетен знак на Червения кръст. За страдание, както и други видни българи борци за освобождението на България, тя приключва живота си в бедност, молейки страната за помощ и забравена в аналите на историята.

Райна Княгиня

Христина Хранова се ражда през 1851 или 1852 година За нейно отечество се загатват или с. Клисура или гр. Самоков, като е по-вероятно да е първото, защото корените на родът й са от там. Баща й – Храно Цеков е пастир, а майка й – Кръстина се грижи за дома. Двамата имат общо 18 деца – 6 девойки и 12 момчета като Христина е изтърсака в фамилията. Първоначалното си обучение тя получава в Самоковското българско учебно заведение. Още от дребна се демонстрира доста любознателна, решителна и свободолюбива. Смята се, че в резултат на турски нападения в родния й край, фамилията е насила да потърси нов дом и сигурност в София. Така те се заселват в региона на днешната черква „ Св. Седмочисленици “.

Взимайки образец от братята си, още на млади години Христина се включва в битката за национално избавление на България. Преоблечена в мъжки облекла тя обикаля София, Ловеч и Панагюрище, разнасяйки пощата на тайната революционна организация, основана от Васил Левски. Младото момиче е било запленено от пламенния бунтовник, който в своите писма назовава „ великия “. Когато през 1876 година избухва Априлското въстание, Христина сграбчва оръжието и се включва в битката. Няма ясни сведения по какъв начин и за какво идва в Батак, само че точно там тя взима присъединяване в бойните дейности. Според спомените й тя е измежду хората потърсили леговище в църквата на града  и единствено по знамение съумява да се избави. 

Година по-късно избухва Руско-турската освободителна война (1877-1878) и Христина, дружно с братята си минават Стара планина и се включват в редиците на Опълчението. Те взимат присъединяване в сраженията при Шипка, Шейново и Стара Загора, като шестима от братята й губят живота си в тези боеве. Макар да има значително военни лекари, в редиците на съветската войска има дефицит на спомагателен личен състав и медицински сестри. След едно от сраженията съветски доктор привиква Христина да му оказва помощ с ранените и остава впечатлен от нейните умения. Неслучайно след войната й оферират да замине за Русия, където да учи медицина. 

Тя това и прави. След Освобождението на България Христина постъпва в „ Повивалния институт ” при Имперския университет „ Свети Владимир ” в Киев. Тя отпътува за там с отпусната стипендия за даровити възпитаници. През 1881 година приключва акушерство с отличен триумф и се завръща в България. Макар Райна Княгиня да приключва същата компетентност още през 1879 година, Христина е тази, която първа стартира да практикува тази специалност. По това време българките към момента разчитат на познанията на „ бабите “, които въпреки и да не са дипломирани, имат дълготраен опит. В началото на кариерата си Христина рядко е викана при родилки, с цел да им окаже помощ при раждането, даже тя стартира сама да предлага услугите си на бъдещи майки. Работи в София, за малко в Лом, а по-късно – в Силистра. В началото на 1895 година Христина е назначена за акушерка във Варна. Наред с практиката ти, тя води дейна културно-просветна активност измежду дамите, предоставяйки им базисни познания за интервала на бременността и последвалите грижи за новороденото. По-късно тя споделя, че ръцете й са довели на бял свят 3462 деца, с което тя оказва помощ на „ хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и почтени дъщери ”. Понякога тя получава спомагателни средства от по-заможните измежду тях, само че дава съвсем всичко на бедните майки, за които е мъчно първоначално даже да си разрешат завивки за новородените. През 1906 година във Варна се отбелязва нейната 25-годишна процедура, по случай която е публикуван „ юбилеен спомен “ – специфична пощенска картичка с портрета й на лицевата страна.

Заминаването на българските войски от турската към сръбската граница

Работата й през тези години е прекратена от експлоадирането на Сръбско-българската война, в която Хранова се записва доброволец: „ Ала когато сърбите, след Съединението, заплашиха свободата на Отечеството, аз отново не се стърпях, сграбчих пушката и се отзовах на границата “. Това вършат и братята й, като четирима от тях губят живота си. Христина взема ефективно присъединяване в боевете при Драгоман. Гургулят и Сливница. Тя освен борави с оръжието, само че и поставя грижи за болните и ранените. Някои даже я назовават с признателност – „ майка на героите “. След края на войната тя получава няколко медала както за заслугите си в самите бойни дейности, по този начин и за оказаната здравната помощ на ранените. 

Близо 30 години по-късно, Христина още веднъж се въоръжава и се записва доброволец. Този път в Междусъюзническата война (1913). Това е и последният път, когато тя облича военните облекла. По това време Хранова е към 60-годишна и по-късно самата тя признава, че е надценила силите си. Тя взима присъединяване в сраженията при Куманово, Егри-Паланка (Крива Паланка) и Джумая. Възрастта и умората си споделят думата и тя е принудена да приключи своето присъединяване в бойните дейности. 

Малко преди този момент последното й присъединяване като доброволец, стартира нейното ходенето по тъгите по българските държавни институции. Въпреки големите й заслуги както за освобождението на България, по този начин и за развиването на българското акушерско дело, през 1910 година на Христина Хранова е отказана държавна пенсия. Мотивът за отхвърли е, че тя не се обезпечава през цялата си кариера, защото е водила частна процедура. Отдадена на работата си и на своите идеали, Христина по този начин и не основава свое семейство. В последните години от живота си тя страда от ревматоиден артрит и живее в последна беднотия, постоянно гладувайки дни наред. Въпреки нейните оценки и заслуги към страната са нужни близо 8 години, до момента в който в последна сметка молбите й за пенсия получават отклик. От този интервал са непокътнати писмата й до държавниците, които са пропити с доста болежка и тъга: „ Никой няма да склопи моите старешки очи, когато пристигна часът на гибелта ми. Но най-малко спасете ме от премеждия и ограничения до тоя висш час… Аз не желая доста. Помогнете, едвам не умра от апетит и мраз. Милост, благосклонност, синове на майка България!… “ Накрая страната й отпуска 60 лева пенсия. В тези години почти толкоз е коствал един метър плат хасе и действително парите са й стигали да си набави толкоз храна, едвам не почине от апетит. 

В един ноември ден през 1922 година Христина Хранова издъхва. Тя не е заровена с почести, а по последния си път е съпроводена от нейни бойни приятели. Мястото на нейния гроб остава незнайно. То не е маркирано със специфичен надпис или монумент. Въпреки своите подвизи и триумфи, на животите, на които е помогнала да поемат първия си мирис, или е избавила, Христина Храброва остава някак настрана от историята на великите български персони. Нейните заслуги са забравени, както и името й.