От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

През 1979 година една експозиция шокира популацията на Сан Франциско. На откриването й отиват 5 хиляди души, а единствено за първата седмица, въпросното произведение на изкуството е посетено от повече от 100 хиляди души. Създателят му е известната американска феминистка и художничка Джуди Чикаго, а отговорът на рецензията е толкоз тежък, че тя съвсем стига до самоубийство. Въпросното произведение е триъгълник с три равни страни, всяка по 14 метра. Изобразява голяма маса с 39 места. Всяко място е отдадено на видна дама от историята или митологията.

Пред всяка има завивка, ръчно избродирана с името й, ръчно направена паница от китайски порцелан, керамични принадлежности и бокал. Основата на тази маса е направена от бял порцелан, в който са гравирани имената на още 999 известни дами. Това, което действително шокира публиката и рецензията е обстоятелството, че върху множеството чинии са изобразени вулви, които са оцветени и украсени съгласно историята на „ поканените “ на тази вечеря дами. Трудът на Джуди Чикаго, който цели да възроди познанието за дамите в историята, се приема за „ неуспех “ и засегнатост за мощните персони, които са представени.

Факт е обаче, че експозицията оцелява от стрелите на своите критици, обикаля света и е посетена от милиони, а през днешния ден е част от непрекъснатата експозиция на Бруклинския музей. В единия ъгъл на тази триъгълна маса, наред с имената на Вирджиния Улф, Сафо, Емили Дикинсън и Елизабет I може да се види името на една изключителна жена от интервала на  Късната Античност.

Хипатия е една от първите дами математици, астрономи и философи в историята. Животът и гибелта й оставят отпечатък във всяка следваща ера. Нейният край въодушевява легендата за св. Екатерина, през Просвещението, обликът й е признат като знак против католицизма, през XIX в. тя още веднъж добива известност по време на интервала на нео-елинизма, а през XX в. концепциите й се възприемат като протофеминистки и тя става част от пантеона на борците за правата на дамите.

Силата й се крие в нейната умела изразителност. Тя е жена, изпреварила своето време, която свободно е преподавала концепциите и познанията си и не се е страхувала да изкаже мнението си. Оставила е голям брой бележки върху писания на известни математици и астролози като Диофант Александрийски и Клавдий Птолемей. Приемала е хората от другите религии, въпреки тази нейна приемливост след това да й коства живота. Името й значи „ висша “ и „ велика “ и след това става знак на учението и науката.

Точната й рождена дата е незнайна. Смята се, че Хипатия е родена в интервала 350-370 година Тезата за 350 година се гради на обстоятелството, че хрониста Йоан Малала твърди, че Хипатия е стара, когато я убиват. Годината 370 се счита за по-достоверна, тъй като е основана на сведения от философа Дамасций, който е живял по-близо до нейното време. На него се изискуем и описанието на Хипатия, тъй като точно той я назовава „ извънредно красива и с фина конструкция “ – облик, който епохи наред ще въодушевява не един и двама хора за изкуството. Според Дамасций, тя е 33-35 годишна по времето, когато издъхва.

Бащата на Хипатия е гръцкия академик и математик – Теон Александрийски. Той е прочут с това, че прави доста точни предсказания на слънчевото и лунно затъмнение от 364 година и също по този начин редактира труда „ Елементи “ на древногръцкия математик Евклид. В своя коментар към научния етюд „ Алмагест “, Теон отбелязва приноса на щерка си към неговата работа, като й благодари за това, че е подготвила изданието. Хипатия е имала и брат на име Епифаний, за който се счита, че също е бил академик.  Теон е бил шеф на учебно заведение „ Музеон “, което е било доста влиятелно и извънредно за времето си.

Също като татко си, Хипатия следва концепциите на неоплатонизма, философско течение, което се заражда през III в. Тя става негов правоприемник и като учител в учебното заведение „ Музеон “, където продължава делото му след гибелта му. Мястото става център на съхранението на гръцкото математическо и астрономическо завещание. Нейното умеене да преподава е съвсем именито. Смята се, че е привличала правилни възпитаници и почитатели от близки и далечни земи.

Според сведения от историкът Сократ от Константинопол „ нейните достижения в науката и литературата, надалеч надминават всичко постигнатото от нейните съвременници-философи “. В своите часове тя преподава концепциите на Платон и Аристотел. Извън класната стая тя върви облечена с „ трибон “, които са отличителни облекла за философите. Според някои съвременници, тя постоянно серпантина минувачи и ги заела във метафизичен полемики.

За нейни научни писания се считат мнения към съчиненията по геометрията на Аполоний от Перга и аритметиката (теория на числата) на Диофант Александрийски. Религиозните убеждения на Хипатия са езически, само че тя е уважавала християните и значително от тях са били нейни възпитаници. Според писма на нейния възпитаник Синезий, който след това става свещеник на Птолемей в Киренайка, в своите лекции Хипатия преподавала на учениците си по какъв начин да си създадат астролабия.

Този астрономически уред  е употребен до XIX в. за премерване на ъгли и установяване на ситуацията на небесните тела. Тя също по този начин е можела да конструира и употребява хидрометър. Много от нейните съвременници, а и по-късни откриватели считат, че в математиката и астрономията, тя задминава достиженията на татко си.

Хипатия е била мощна, красива и умна жена. Смята се, че е била девствена и е водела извънредно правоверен живот. Тя не се омъжва, нито има клюки за нейни възможни любовни афери. Носят се даже митове по какъв начин един от учениците й бил превзет от нейния разсъдък и хубост и не приемал „ не “ за отговор на своите опити да я съблазни. Един ден тя го замерила със своя „ дамска превръзка “, обяснявайки му, че е воден от първоначални инстинкти, а не от честа обич.

Този юноша повече не се появил на нейна лекция. Макар този епизод да е малко евентуален, съгласно думите на нейните съвременници, Хипатия била добре призната и тачена в Александрия. Тя умерено се движела в обкръжението на мъже и взела участие в политически и публични полемики, изразявайки мнението си без да се тормози. Нейните достолепия и добродетели са съвсем митологизирани.  Речта й била „ артикулирана и разумна “, в дейностите си тя била „ благоразумна “ и целият град й отдавал заслуженото почитание.

Или най-малко по този начин е било през по-голямата част от живота й. За страдание, Хипатия живее в доста бурни времена. През тези години Александрия е разтърсвана от противоборството сред евреи, езичници и християни. Евреите са упреквани в убийства и подпалване на църкви, а самите християни между тях спорят за власт и за това кой действително следва същинската и чиста религия. До 412 година свещеник на Александрия е Теофилий, който обаче умира ненадейно. Той оставя властта си в ръце на своя племенник Кирил Александрийски, който е основател на ортодоксалното обучение за Богочовека и след това е канонизиран за светец.

Той продължава политиката на непоносимост към другите вероизповедания, следвана от неговия предходник. Едно от първите му дейности е да затвори и конфискува имуществото на една от християнските секти – новацианците. Негов конкурент в това гонене става Орест, римския префект на Александрия. Макар той самият да е християнин, крайните възгледи и дейности на Кирил, го настройват против него. Разразява се типичен спор за власт сред духовенството от една страна и политическата власт, от друга. Орест не желае Кирил да има прекомерно огромни пълномощия и отхвърля да му отпусне повече власт.

Отношенията им се утежняват откакто група евреи избива огромен брой християни, след което Кирил прогонва евреите от града. Орест стачкува пред Константинопол, а Кирил, съзнавайки че е надхвърлил пълномощията си, търси метод да изглади връзките. След следващия отвод на Орест двамата да реализират мир и единодушие, Кирил работи посредством свои доверени хора, които вършат несполучлив опит да лишават живота на римския префект.

В този тежък спор сред двамата мъже се намесва Хипатия. Спорно е до каква степен тя го прави умишлено. Според някои откриватели, предизвикана от писмата на своя възпитаник Синезий, че тя „ има власт “ и че може да стори положително с тази власт като се намеси, тя се пробва да сдобри двамата съперници в името на богатството на града и популацията и поучава Орест да приключи враждата.

Според други, Кирил през цялото време на своето епископско ръководство я е набелязал и е бил срещу нея, тъй като тя е освен богохулник, само че и жена, която е не запомнила своето място и че тя няма право на такава публичност. Спорно е до каква степен последвалите събития са били директно разпореждане от страна на Кирил или неговите непрекъснати подмятания са предизвикали почитателите му да работят даже без неговата благословия. В един миг се ражда слуха, че Хипатия не се пробва да сдобри съперниците, а настройва Орест против Кирил.

Един ден по време на мартенските пости през 415 година, както Хипатия пътува в колесницата си, пътят й е препречен от ревностни християни. Те я извличат принудително и я водят, влачейки я до остарелия езически храм „ Цезариум “. Там те я разсъбличат чисто гола и я убиват употребявайки остракони, дребни глинени плочки. Това не им е задоволително.

Те й изваждат очите, разчленяват тялото й и го изгарят. Според историкът от V в – Сократ Схоластик, убийството й е политически акт. Бруталната и жестока гибел на Хипатия има незабавен отзив. От Александрия всеобщо бягат философи и видни интелектуалци, изплашени, че може да ги сполети същата орис. След това събитие Александрия последователно замира като център на науката.

Макар животът на Хипатия да има драматичен край, делото й остава постоянно. И до през днешния ден тя е знак на познанието и е считана за една от най-значимите учени на своето време.

Снимки: Wikipedia