„Лошите момичета“ на историята: Мария Терезия – Майката на Хабсбургите
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.
В тринадесетият окръг на Виена – Хицинг и до през днешния ден се издига един от най-величествените европейски дворци – Шонбрун. Тази лятна резиденция на Хабсбургите, с право носи името – „ красива пролет “. Паркът към двореца е изработен по френски пример с красиви цветни лехи, подрязани декоративни дръвчета, измежду които се подават митологични статуи. Един от основните паметници е фонтана на Нептун, а измежду хилядите акри е ситуирана първата зоологическа градина в света. Самият замък се състои от над 1400 стаи, а неговият екстериор и интериор са примес от неокласически жанр и рококо. Това райско кътче става благосъстоятелност на Хабсбургите още през 1569 година като в началото служи за ловна хижа. Неговото величествено видоизменение в средата на XVIII в., което и до през днешния ден удивлява посетителите на Виена, се дължи на един от владетелите на великата австрийска династия, който го получава като брачен подарък.
Това е един от великите управници на Австрийската империя, чийто промени оставят дълготраен отпечатък и модернизират страната. Управлението му е разтърсвано от войни, дипломатически революции и вътрешнополитически преобразувания. Започнатата по неговото време рационализация води до така наречен Златен век на Австрия, прочут със своята политическа непоклатимост и подем на изкуствата. Този държател в действителност е една красива и естествено умна дама, която е единствената жена, управлявала Хабсбургската империя. Наричат я „ свръхмайката “ на Хабсбургите или „ майка на нацията “, имидж, който тя се стреми освен да насърчава, само че и да употребява по време на цялото си ръководство.
Известна е и със своите дипломатически ходове, защото посредством династични бракове тя обвързва семейството на Хабсбургите с множеството европейски дворове. Съвременниците я разказват като жена „ …с кристално сини очи “, „ фина преди брака “, само че чиято фигура фрапантно се трансформира след множеството деца. Тя е “висока и с руса коса “, в която има червеникави оттенъци, носът й е дребен, а усмивката й е приятна – „ човек не може да отхвърли, че е привлекателна “. Тя има „ съвсем мъжка сила и непреклонен кураж “, обръща се другарски към хората и има радостен манталитет.
Мария Терезия Валбурга Амалия Кристина е родена на 13 май 1717 година във Виена. Тя е първородното дете на император Карл VI (1711-1740) и неговата брачна половинка Елизабет Кристина. Двамата имат общо четири деца, като единствено две доближават до пълноправие. Скоро откакто се възкачва на престола Карл VI стартира съществено да обмисля династичния въпрос. По това време в рамките на империята работи салическото право, а точно – че жена не може да заема престола. Макар по това време той да няма още деца, Карл VI взема решение да подсигури трона за своите наследници без значение от техния пол. На 19 април 1713 година, четири години преди раждането на щерка му, императорът издава т.нар „ Прагматическа глоба “.
Съгласно нея земите на Хабсбургската империя са неделими и следва да се наследят директно – по директна линия на владетеля. Така децата на Карл VI стават в преимущество по линията за унаследяване пред неговите братя и техните потомци. По подигравка на ориста първото му дете е момиче, а брачната половинка му по този начин и не съумява да го подари с мъжка рожба. Императорът прекарва близо 27 години, пробвайки се да утвърди „ Прагматическата глоба “ по пътя на дипломацията и по този метод на обезпечи ръководството за щерка си. Той съумява да получи утвърждението на Франция, Прусия и Испания, само че Бавария твърдо отхвърля да постави подписа си под нея, надявайки се един ден да е кандидат за престола на Свещената римска империя (Австрия е най-голямата, само че не и единствената страна в империята – б.а.).
Макар да хвърля толкоз старания в законодателното самопризнание на унаследяването, Карл VI не дава на щерка си солидно за времето си обучение. Тя получава типично за пола си образование – основно часове по изкуства, танци и езици, измежду които латински, френски и италиански. Преподавателите й са главно монаси-йезуити. Тя няма учители по военно дело, дипломация или политическа доктрина, нито й е дадена опция да научи езици като чешки и маджарски, които се приказват от бъдещите й жители. Макар Карл VI да е полагал толкоз тежки старания, с цел да обезпечи трона на щерка си, той не я приготвя за държател, разчита, че „ кардиналът в сянка “ или действителния глава на империята ще е бъдещия й брачен партньор. Затова той хвърля доста старания в търсене на подобаващия претендент.
Трудният избор се стопира на принц Леополд Клеменс от Лотарингия. Когато той ненадейно умира от едра шарка, мястото му се заема от брат му – Франц Стефан. Лотарингия е значима територия от стратегическа позиция и този брак би бил доста преференциален. Това, което го прави друг е, че се оказва освен брак по сметка, само че и по обич. От непокътнатите писма и сведения на съвременници излиза наяве, че Мария Терезия е мощно влюбена във Франц Стефан. Той е по-дистанциран и се радва на женско внимание. На 12 февруари 1736 година двамата са обвързани в заветен съюз. Макар Франц да има не една и две любовници, и постоянно да провокира ревността на половинката си, техните взаимоотношения остават мощни.
Тя го назовава „ малко мишленце “, а той е освен нейн брачен партньор, само че и другар и консултант. Съвременниците настояват, че са „ доста малко хората, които живеят в сходна фамилна идилия “. За деветнайсет години, Мария Терезия подарява брачна половинка си с 16 деца – 11 девойки и 5 момчета, само че единствено 10 доближават до пълноправие, като доста от тях стават жертва на едрата шарка, която погубва и две от снахите й. Именно по тази причина Мария Терезия е един от първите владетели-радетели на имунизацията против това тежко заболяване. Това не става незабавно, а след прецизното съветване с редица специалисти и лекари. Благодарение на нейните старания във Виена е издигната къща за имунизация на популацията и самата тя убеждава своите деца и родственици да се ваксинират.
През 1740 година Карл VI умира. Държавата, която завещава на щерка си е в тежко положение – финансите и ресурсите са изтощени, армията остро се нуждае от реформиране, а дипломатическото подсилване на унаследяването е прекомерно нежно. Това се потвърждава съвсем незабавно с експлоадирането на така наречен Война за австрийското завещание (1740-1748 г.), която бележи първите осем години от ръководството на Мария Терезия. Баща й не се оказва добър оракул. Дъщеря му поема властта без даже да се замисли да я отстъпи на брачна половинка си. Каквото не знае или не умее – тя научава в хода на своето ръководство и се заобикаля с положителни съветници, до които се допитва по разнообразни въпроси.
Европейските съседи обаче не са съгласни да й оставят короната и още през декември същата година пруският крал Фридрих II Велики нахлува с войските си в Силезия. За наследството насочат искания и други страни и братовчеди, измежду които електора Карл Албрехт от Бавария, който е брачен партньор на една от нейните братовчедки – Мария Жозефа. Постепенно се заформя анти-австрийски фронт, в който влизат Франция, Прусия, Бавария, Саксония и Испания. В поддръжка на Мария Терезия застават Англия и Руската империя. В рамките на този спор са и двете Силезийски войни, където ябълката на раздора е разногласието сред Прусия и Хабсбургската империя за контрола над тази значима област. През юни 1741 година Мария Терезия е коронована в Унгария, което е значим дипломатически акт. Именно в унгарската столица Пресбург (дн. Братислава), императрицата прави сполучлив дипломатически ход, който предопределя част от присъщата за нея политика, а точно – да употребява своето семейство, по-конкретно – децата си, когато преследва избрани политически цели.
Мария Терезия се явява пред унгарския сейм с новороденото си дете на ръце – бъдещия престолонаследник Йозеф II, молейки за финансова и военна поддръжка в разразилата се война. Образът на нежна майка допира сърцата на депутатите и те се афишират в нейна поддръжка, което не се реализира елементарно по принцип. Те обезпечават на Австрия близо 40 хилядна армия, която се оказва значима по време на военните дейности. Макар няколко години по-късно Хабсбургската империя да завзема Бохемия, Войната за австрийско завещание се оказва пирова победа. Австрия не я печели, само че все пак Мария Терезия резервира купата си като държател на Хабсбургската империя, а брачният партньор й е определен за император на Свещената римска империя. Силезия обаче е изгубена и става част от пруските владения.
Когато през 1756 година избухва Седемгодишната война (1756-1763 г.), Мария Терезия вижда опция за реванш с Прусия. Преди да избухне този боен спор се прави т.нар „ дипломатическа гражданска война “. В сферата на съюзите, това значи фрапантна смяна в обединението сред страните. Дългогодишният сътрудник на Австрийската империя – Англия стартира да поддържа Прусия, а за изненада на всички досегашния зложелател Франция застава на страната на Хабсбургите, защото е против несъразмерното усилване на пруското въздействие. Седемгодишната война е много сполучлива за Мария Терезия. По време на нея се вижда плода от нейните военни промени, с които се ускорява конницата.
След голям брой победи и провали на бойното поле, Прусия е паднала съвсем на колене, което е щяло да предопредели и развоя на събитията, в случай че не се беше случила „ чудото на бранденбургския дом “, а точно – смяната в съветската военна политика, когато тя застава на страната на Фридрих II. Така Мария Терезия за следващ път признава властта на Прусия над Силезия. До края на ръководството си, тя съумява да причисли към рамките на Хабсбургската империя Галиция и Буковина и също по този начин взе участие във Войната за баварско завещание (1778-1779 г.).
Макар външнополитическите триумфи на Австрийската империя в този интервал да са противоречиви, във вътрешнополитически проект настава обилни усъвършенствания, които действително бележат триумфа на ръководството на Мария Терезия. Царуването на императрицата се приема за модел на „ просветния максимализъм “. Нейните промени могат да бъдат разграничени на два интервала – до 1765 година, когато умира брачният партньор й и един от нейните основни съветници – граф декор Хаугвиц и след този интервал, когато нововъведенията са мощно повлияни от синът й Йозеф II и чешкия граф Венцел декор Кауниц.
Още през 1748 година стартира реформиране на администрацията, чиято цел е да се откри ефикасна и съвременна администрация. Това се реализира посредством централизиране на държавния уред и ограничение на самоуправлението на обособените елементи на империята. Крепостничеството е дефинитивно отстранено, само че не с популистка цел – да се хареса на народа, а от чисто прагматични подбуди. За да води войните и да реализира своите промени на Мария Терезия й трябват финансови средства и тя взема решение да ги набира посредством налози. Започва да полза с данъци както аристокрацията и земевладелците, по този начин и селяните, само че за тази цел те би трябвало да са свободни. Така се стига до анулация на тяхното робство и се трансформира законодателството, тъй че то да пази правата на елементарното население. През 1754 година се вкарва и нова парична единица – гулден, която се употребява до началото на ХХ в.
Армията е една от сферите, която най-силно се нуждае от усъвършенствания и значително старания са ориентирани точно в тази тенденция. Благодарение на Мария Терезия се узаконява, че издигането в офицерски чин може да става на база на персонални качества, а освен по аристократична линия. Въвежда се наборна система, с помощта на която броят на австрийските бойци се усилва от 40 000 на близо 200 000 при експлоадирането на Седемгодишната война. Нуждата от квалифицирани админи, офицери и дипломати, води до промени и в просветителната система. Както и при останалите европейски страни, през този интервал йезуитите са изгонени от рамките на Хабсбургската империя, а парите и парцелите им са иззети. През 1774 година се вкарва наложителното обучение за деца за огромна част от популацията.
Въпреки тези промени, Мария Терезия остава и със своите консервативни вярвания. Поставяйки чистотата на фамилията преди всичко, тя вкарва строги санкции против всякакво непочтено държание, проституция и хомосексуализъм, като глобите варират от парични до смъртно наказване. Императрицата има вяра, че в случай че има завишаване на популацията, ще има повече бойци и с изключение на посредством персонален образец, тя по всякакъв начин предизвиква раждаемостта. Подобно на доста други владетели от онази ера, тя също е настроена против евреите и към 20 000 от тях са изгонени от рамките на Прага.
Едно от главните „ оръжия “ на Мария Терезия е нейното семейство. Първородният й наследник – Йозеф II не е измежду любимците й и двамата постоянно спорят след гибелта на татко му. Макар да дами всичките си деца по сметка, Мария Терезия разрешава единствено на едно да си избере брачен партньор по обич – това е нейната обичана щерка – Мария-Кристина, която се омъжва за Алберт херцог на Саксония-Тешен. Един от огромните удари, които Мария Терезия понася е загубата на обичания си наследник – Карл-Йозеф, който е бил извънредно образован и талантлив, само че за жалост покосен от едрата шарка. Едно от най-известните й деца е Мария Антоанета, която се дами за френския крал Луи XVI и която е екзекутирана по време на Фреската гражданска война. Тя постоянно е прецизна във връзка с майчинските си отговорности – написа писма на всяко от децата си, не е прекомерно сантиментална и постоянно ги подлага на критика.
Когато през 1765 година брачният партньор й Франц Стефан умира ненадейно в Инсбрук, Мария Терезия е покосена от голяма тъга. Подобно на британската кралица Виктория, австрийската императрица до края на живота си потъва в непоколебим печал. Всеки август, когато е годишнината от гибелта на брачна половинка й, тя са затваря сама и се отдава на скръбта си. В нейният молитвеник намират точни нейни изчисления, че двамата са били дружно в продължение на 29 години, 6 месеца и 6 дни. След гибелта на брачна половинка й, съвременници й я разказват като меланхолична, със раздразним темперамент и недоверчива.
На 29 ноември 1780 година Мария Терезия умира в резултат на пневмония, а тленните й остатъци са положени до тези на брачна половинка й в църквата на капуцините във Виена. Зад гърба си тя остава една по-силна и по-модерна Хабсбургска империя, 10 деца и 56 внуци. Из цялата австрийска страна има улици, площади и градчета, кръстени на нея. Нейното име носят и значими институции като Военната академия „ Мария Терезия “, да вземем за пример. До експлоадирането на Първата международна война има и боен медал, носещ нейното име. Ако през днешния ден отидете в някое от обичайните дървени кафенета във Виена, които са публично оповестени за културна завещание на ЮНЕСКО, може да си поръчате „ Мария Терезия “ – двойно мощно еспресо, с бита сметана, поднесено с шот от портокалов ликьор.
Снимки: Wikipedia
