От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Бушуващите талази се разрушават във високите му скали, а останките от каменни крепости стоят като стражи и пазят тези антични земи. Ирландия е страна на легенди и митове, на феи и леприкони, на религия и чест, на битки за независимост и оцеляване. През своята многовековна история, страната е ставала очевидец както на славни победи, по този начин и на съкрушителни провали.

Паметник на Грейс О’Майли

Ирландия по времето на Тюдорите е като разграфена шахматна дъска – земите се разделят на владения на обособени кланове, а политическите връзки са на правилото – всеки за себе си или с други думи – цялостна липса на обединяване, което е добре пристигнало за южните съседи. Хенри VIII, който е прочут с ненаситния си вкус към храната и дамите и с това, че става глава на Англиканската черква, си присвоява купата „ лорд на Ирландия ”. Ирландските владетели резервират полу-автономен статут, само че британската корона се пробва все по-осезаемо да наложи властта си.

Един от тези антични родове, чийто земи се простират в западната част на Ирландия, е кланът О`Майли. Семейното им мото е „ Храбри по суша и море ”, защото този жанр е един от най-известните морски сили. Кланът се утвърждава още през XIV в. и ръководи в продължение на повече от 300 години южния бряг на Кълу Бей и по-голямата част от баронство Муриск. Те не били единствено владетели, а и пирати, които събирали такси от всички, които ловели риба на територията им и плавали в посока Галауей. Освен всичко останало, били и умели търговци, поддържащи връзки с Франция и Испания. Те построили редица крепости, обърнати към морската простор, които защитавали земите им.

До нас не е достигнало никакво физическо изложение или портрет на младата принцеса. Всъщност формалните ирландски източници са безмълвни за нея и информация получаваме от британските извори и ирландските митове и сказания. Причините за това не са известни, само че може да се спекулира, че това се дължи на политиката на Грейс през по-късните години, когато тя се бори по едно и също време против британската власт и т.нар Ирландско кралство, което било подчинено на Англия.

Тя получава високо за времето си обучение, като даже научава латински език, потвърден факт от по-нататъшните й дипломатически връзки. Вероятно според тогавашните обичаи, до момента в който е била дребна, за няколко години е дадена за развъждане в друго семейство. Според легендите татко й е желал да я държи надалеч от морето, защото косите й можели да се оплетат в корабните въжета, само че както се споделя „ кръвта вода не става ”. Грейс не желала и да чуе за сходна възбрана и се явила на кораба на татко си с отрязана коса и облечена като момче, откъдето и получава прозвището Грейни Маол или „ Плешивата Грейс ”.

Когато навършила 17 години, Грейс се омъжила за Донал О`Флатли, който бил от богат и авторитетен клан, държащ обширни територии от област Конахт. От него тя родила 3 деца – две момчета (Оуен и Мъри) и едно момиче (Мейв). Впоследствие първият бива брутално погубен от англичаните, вторият става изменник, а щерка й се дами за Ричард „ Дяволската кука ”, който е един от пиратите-съюзници на Грейни и неин добър другар.

Съпругът на Грейс имал раздразним манталитет и огромни политически упоритости, защото непрекъснато търсел способи по какъв начин да разшири териториите си – факт, който не се харесвал на останалите родове. Семейното им благополучие траяло до деня, в който той бил смъртоносно ранен по време нa битка за територия с клана Джойс. Според преданията, когато враговете пристигнали в замъка, където била Грейс, тя ги посрещнала уместно като разтопила покрива над главите им и тези които не изгорели живи, съумели да избягат.

През 1566 година се омъжила наново за Железния Ричард Бърк съгласно античното ирландско право, а точно „ за една година ”. Когато въпросното време изтекло, Ричард се намерил пред затворените порти на замъка си, изхвърлен, а Грейс се радвала на към този момент одобрената си власт и независимост. Дали двамата са траяли да бъдат женени, е противоречив въпрос. Според някои версии по отношение на персоналния й живот, темпераментът и на двамата съпрузи бил огнен и това е била просто една от огромните им кавги. Вероятно двамата са траяли да бъдат женени и са се допълвали отлично като сътрудници, само че едно е несъмнено – Ричард е дал много огромна власт и независимост на половинката си. От бурните им взаимодействие се ражда Тоби, най-малкото дете на Грейс, именуван „ Тоби на корабите ”. Прякорът му се дължи на историята, че Грейс го ражда на транспортен съд и още на идващия ден плавателният съд е бил атакуван от алжирски пирати. Тогава бойната дама скочила от леглото, привързала новороденото за кораба и се била наедно с хората си, като всичко това приключило с победа в нейна изгода.

Грейс поставила ръка над редица крепости, само че обичаният й бил фамилният на остров Клеър, където отраснала като малко момиче. Тя предавала известия в своите укрепления посредством димни сигнали или флагове в друг цвят. Говори се, че връзвала носа на кораба си с дълго въже за рамката на леглото си, с цел да може да разбере в случай че някой се пробва да й го отмъкне. Под нейно управление се намирали три галери и няколко по-малки плавателни съда, с което се родила легендата за „ морската кралица на Конахт ”.

Когато един прилежащ клан умъртвил един от любовниците й, тя нападнала родовия им палат по време на поклонение и избила всички. Когато един различен лорд отказал да й се подчини, тя отвлякла внука му и получила в подмяна освен верността на благородника, само че и обещанието всякога, когато нейни хора минават през замъка да бъдат обилно гощавани. По време на своите нападения тя била предадена и затворена за 2 години, само че по-късно никой не съумява да спре морската хала. Грейс и брачният партньор й съумяват да обединят някои от родовете към себе си, Ричард даже получава рицарска купа, а Грейни назовава себе си „ лейди ”. Тя към този момент била държател на обширни територии, поддържала необятни търговски връзки и тормозела по море британските кораби.

Неговата задача била да усмири и подчини тамошните кланове в името на британската корона. Взаимоотношенията сред Грейс и Бинъм припомнят тези на Жан Валжан и Жавер, като британският аристократ не се стопира пред нищо, с цел да я пречупи. Не се знае на какво се дължи голямата му злоба към буйната пиратка, само че едно е несъмнено – той, както и тя употребяват всички средства в рисковия си танц. Смята се, че Бинъм режисирал гибелта на втория й брачен партньор,но не спрял до такава степен. Той подмамил най-големия й наследник и откакто получил замъка му, го умъртвил грубо. В отговор Грейс умъртвила дузини от бойците му и опожарила няколко негови замъка. Той завзел земите й и си присвоил добитъка й, което принудило Грейс да се отдаде изцяло на пиратския си живот. Чашата преляла, когато Бинъм заловил двамата й сина и полубрат й.

Грейс е изгубила всичко, а в този момент и децата й са в плен на смъртоносния зложелател. Тя би трябвало да изиграе последния си коз – зад тила на Бинъм търси среща с неговия „ началник ”, а точно – с кралица Елизабет. Това е историческа среща сред две към този момент възрастни дами (и двете са над 60 годишна възраст), две кралици и два мощни характера. Запазени са „ отговорите ”, които Грейс авансово дава на британската кралица във връзка със себе си и своята активност, в това число незаконната, като извинява пиратските си дейности с това, че не е имала различен избор. Когато двете се срещат, организират диалога си на латински език, тъй като Грейс споделя, че не знае британски, а в отговор Елизабет декларира, че не владее гелик.

Замъкът Рокфлийт

По време на срещата О`Майли даже е въоръжена, само че дава отговор, че няма да съобщи оръжията си, защото се опасява за живота си – изискване, което е признато от Елизабет. Документирано е, че по време на диалога британската кралица услужва с носната си кърпичка на Грейс, която съгласно своите обноски откакто я употребява демонстративно я изхвърля, тъй като по този начин постъпвали с мръсотията ирландците. Двете съумели да стигнат до съглашение. Близките на О`Майли били освободени, а Бинъм бил отзован, в подмяна Грейс щяла да престане да поддържа съперниците на британската власт. И двете не удържали изцяло на думата си, защото след това британският губернатор бил върнат, а Грейс траяла да пиратства до края на дните си.