Занаяти, спомени и сръчни ръце: Как музей „Етър“ и Дневният център за стари хора в Габрово сътвориха ден, пълен с усмивки
Съществуват места, които имат силата да ни връщат вкъщи – и физически, като пространство, и в най-топлите кътчета на спомените ни. Точно такова прекарване донесе работилницата в музей „ Етър “, проведена за потребителите на Дневния център за остарели хора в Габрово.
Инициативата бе плод на взаимната работа сред обществения служащ Милена Петкова и Елена Минковска от екипа на музея. Нейната съществена цел бе да подкрепи социализацията на възрастни хора, множеството от които живеят сами и имат естествена нужда от другарство, шерване и деен живот.
Музей „ Етър “ предложи отлични условия за тази среща. За доста от участниците това бе първо посещаване от над 10 години насам – вълнуващо завръщане към детството и младостта, когато остарели занаятчии са работили пред очите им със същите тези принадлежности. Това потомство пази в паметта си названия и обичаи, които за днешните деца са неразбираеми, а допирът до достоверната среда разсъни спонтанни страсти и мемоари.
Ритъмът на водата и магията на гайтана
Заниманията минаха в спокойна и подкрепяща атмосфера, съобразена с самостоятелния темп на всеки участник. Програмата стартира с разходка из музея с фокус върху водните уреди. Групата посети гайтанджийската одая, където ритмичният тон на чарковете, задвижвани от водата, трансформира прекарването в същинско пътешестване във времето.
Като естествено продължение на разходката, участниците се включиха в креативно занятие за разработване на гривни от шнур. Допирът до обичайния материал отвори вратата към персоналните истории. А измежду първата група от посетители силата в действителност бе в ръцете – в умеенето да шият, да тъкат и да основават.
Историите зад сръчните ръце
Всеки от участниците донесе със себе си неповторима житейска хроника и доста комизъм.
Маринка Радева познаваше музея по-добре от всеки различен – преди към 30 години тя е работила тук в поддръжката и е изпратила трима разнообразни шефове.
Пена Драганова – дамата с четири имена. Попът я кръстил Пенка, съучениците ѝ – Пеца, в общината я записали Пепа, а даже на сватбата ѝ я повикали с Пепа. Бивш конструктор по специалност, през днешния ден тя откровено се забавляваше, че шие.
Николина Маркова, работила 36 години като отчетник на ЖП гара, като че ли медитираше, до момента в който шиеше. Шегуваше се, че единствено по този начин наподобява, тъй като недовижда, само че ръчният труд я съпътства от дете – тогава майка ѝ я оставяла сама да приготвя чеиза си.
Мария Петрова, работила до пенсия в някогашния комбинат „ Васил Коларов “, бе безапелационна: „ Тъкачките са магьосници! “. С наслада показа, че обича да прекарва времето си интензивно, и насочи покана към всички, които желаят да се научат да играят хоро, да се причислят към техния център.
Тодорка Найденова бе работила на струг в цех за „ часовникови принадлежности “. Със загадъчна усмивка тя отхвърляше да разкрие какво тъкмо е изработвала тогава – в миналото е подписвала декларация да не изнася такава информация и с достолепие продължава да пази професионалната загадка.
Стефка Цекова, с над 50 години трудов стаж на разнообразни места, потвърди, че и през днешния ден не може да остане с празни ръце – даже вечер вкъщи постоянно намира с какво да се занимава.
Поглед към идната среща
Съвместните интензивности сред Дневния център за остарели хора и музей „ Етър “ ще продължат и с нова група. В идващото си посещение участниците ще имат опция да практикуват грънчарство и да основават произведения от глина – там, където мощ и умелост ще дадат краката, завъртащи грънчарското колело.
Събитието е част от план „ Наследство с грижа – културна памет за хората с деменция “, осъществен в партньорство сред Гражданско съдружие „ Алцхаймер – България “ и РЕМО „ Етър “. Той се реализира с финансовата поддръжка на The Headley Southeast Europe Cultural Heritage Fund.
Участниците в тази самодейност, в която се включи групата от Дневния център за остарели хора в Габрово, нямат този здравословен проблем, само че са съчувствени и имат предпочитание да контактуват със страдащи от болестта техни връстници, с цел да облекчат положението им.
Инициативата бе плод на взаимната работа сред обществения служащ Милена Петкова и Елена Минковска от екипа на музея. Нейната съществена цел бе да подкрепи социализацията на възрастни хора, множеството от които живеят сами и имат естествена нужда от другарство, шерване и деен живот.
Музей „ Етър “ предложи отлични условия за тази среща. За доста от участниците това бе първо посещаване от над 10 години насам – вълнуващо завръщане към детството и младостта, когато остарели занаятчии са работили пред очите им със същите тези принадлежности. Това потомство пази в паметта си названия и обичаи, които за днешните деца са неразбираеми, а допирът до достоверната среда разсъни спонтанни страсти и мемоари.
Ритъмът на водата и магията на гайтана
Заниманията минаха в спокойна и подкрепяща атмосфера, съобразена с самостоятелния темп на всеки участник. Програмата стартира с разходка из музея с фокус върху водните уреди. Групата посети гайтанджийската одая, където ритмичният тон на чарковете, задвижвани от водата, трансформира прекарването в същинско пътешестване във времето.
Като естествено продължение на разходката, участниците се включиха в креативно занятие за разработване на гривни от шнур. Допирът до обичайния материал отвори вратата към персоналните истории. А измежду първата група от посетители силата в действителност бе в ръцете – в умеенето да шият, да тъкат и да основават.
Историите зад сръчните ръце
Всеки от участниците донесе със себе си неповторима житейска хроника и доста комизъм.
Маринка Радева познаваше музея по-добре от всеки различен – преди към 30 години тя е работила тук в поддръжката и е изпратила трима разнообразни шефове.
Пена Драганова – дамата с четири имена. Попът я кръстил Пенка, съучениците ѝ – Пеца, в общината я записали Пепа, а даже на сватбата ѝ я повикали с Пепа. Бивш конструктор по специалност, през днешния ден тя откровено се забавляваше, че шие.
Николина Маркова, работила 36 години като отчетник на ЖП гара, като че ли медитираше, до момента в който шиеше. Шегуваше се, че единствено по този начин наподобява, тъй като недовижда, само че ръчният труд я съпътства от дете – тогава майка ѝ я оставяла сама да приготвя чеиза си.
Мария Петрова, работила до пенсия в някогашния комбинат „ Васил Коларов “, бе безапелационна: „ Тъкачките са магьосници! “. С наслада показа, че обича да прекарва времето си интензивно, и насочи покана към всички, които желаят да се научат да играят хоро, да се причислят към техния център.
Тодорка Найденова бе работила на струг в цех за „ часовникови принадлежности “. Със загадъчна усмивка тя отхвърляше да разкрие какво тъкмо е изработвала тогава – в миналото е подписвала декларация да не изнася такава информация и с достолепие продължава да пази професионалната загадка.
Стефка Цекова, с над 50 години трудов стаж на разнообразни места, потвърди, че и през днешния ден не може да остане с празни ръце – даже вечер вкъщи постоянно намира с какво да се занимава.
Поглед към идната среща
Съвместните интензивности сред Дневния център за остарели хора и музей „ Етър “ ще продължат и с нова група. В идващото си посещение участниците ще имат опция да практикуват грънчарство и да основават произведения от глина – там, където мощ и умелост ще дадат краката, завъртащи грънчарското колело.
Събитието е част от план „ Наследство с грижа – културна памет за хората с деменция “, осъществен в партньорство сред Гражданско съдружие „ Алцхаймер – България “ и РЕМО „ Етър “. Той се реализира с финансовата поддръжка на The Headley Southeast Europe Cultural Heritage Fund.
Участниците в тази самодейност, в която се включи групата от Дневния център за остарели хора в Габрово, нямат този здравословен проблем, само че са съчувствени и имат предпочитание да контактуват със страдащи от болестта техни връстници, с цел да облекчат положението им.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ