Как младите построиха комунизма
От много време огромните триумфи на Пловдив, що се отнася до трудовия пазар, се свързват с IT бранша и аутсорсинга. Според докладите в общината работните места под тепетата в двете области към този момент надвишават 5000, освен това все за младежи. Пловдив дори бил измежду шестте най-бързо разрастващи се градове в бранш " Споделени услуги и аутсорсинг " за Централна и Източна Европа.
Какво обаче се крие зад тези положителни вести и чак толкоз оптимистични ли са те в действителност? Що се отнася до IT бранша, съгласно анализаторите той претърпява своя пик във връзка с заплатите в Европа. Работата на програмистите и уебдизайнерите е такава, че може да се прави от всяка точка на света. В тази връзка напълно скоро нашите експерти ще влязат в директна конкуренция на трудовия пазар с сътрудниците си от Бангладеш и Пакистан, които за 300 $ вършат чудеса. А огромните акули в сектора доста бързо усещат къде има евтина работна ръка и за броени часове местят виртуалните си и действителни офиси там, където разноските са най-ниски.
Другата огромна вяра е в аутсорсинга. Какви действия за високообразовани младежи обаче изнасят досега западните компании? Най-често става дума за кол центрове, разбор на база данни или офиси на компании за спортни залози. Изискванията за работещите там не са високи - обичайно равнище на британски и старание.
Дали обаче обещанията за кариерно развиване, разцвет и нанагорнище по корпоративната стълбица в този бранш са действителни, или просто младежите влизат в задънена улица, работно положение, познато с британския термин „ dead end job ”. За няколко месеца новобранците, които са постъпили на работа, усвояват всички нужни умения за съответната позиция. След това към този момент е без значение дали си на конвейера във фабриката, или на телефона в първокласния офис - работата е еднообразна, дейностите ти се повтарят час след час, ден след ден, месец след месец... За кариерно развиване никой не отваря и дума, както и за някакво ново образование и доквалификация. Единственият тласък да работиш във въпросния офис остава заплатата.
Естествено, доста хора са щастливи в сходна обстановка, в която на процедура са построили комунизма. За да няма текучество, работодателите ползват най-различни хватки, познати на родителите ни от едни други времена, въпреки облечени в по-модерна опаковка. „ Облагите “, които самите чиновници шеговито назовават „ прът център секти “, са " ден на плодовете ", " ден на добротата " и така нататък Използват се и други познати от соца способи, само че с нови имена - тиймбилдинг (или уикенд на хижа в планината за целия колектив), happy Friday (или напиване за целия екип в деня на майстора), дребни награди за всички поравно и така нататък Изобщо в аутсорсинг офиса е осъществен някакъв вид дребен комунизъм.
Всъщност цялата организация в аутсорсинг бранша може да се съпостави с добре познатата ни форма на властническо държавно ръководство - някъде надалеч от елементарните хора стои водачът, който управлява всичко. Той е неосъществим за масата и даже не живее в България. Изпраща известия до чиновниците си, с които им благодари за положителната работа, само че в действителност единственото, което го интересува, е капиталът му да се множи с напъните на българските пчели-работнички. Според измеренията в неговата татковина те му работят за жълти стотинки.
За новаците в бранша постоянно е необходим психиатър, тъй като атмосферата и работата са напрегнати, а и отношението на чужденците към локалните им чиновници не всеки път е на равнище. Когато овладеят напрежението, някои от младежите, които нямат огромни цели в живота, в действителност се усещат щастливи и задоволени като телефонни сътрудници. За по-схватливите и началстволюбивите дори има развиване. Хващат цаката на работата и за нула време към този момент са сътрудници от четвърто равнище. Ако имат шанс, могат да бъдат покачат във „ floor walker “ (ходещ по пода). С този термин чиновниците разказват сътрудниците, които съумяват да се откъснат от синджира (слушалката) и стартират да се разхождат по етажа и да правят някаква си друга работа.
За хората с повече упоритости и креатив обаче тази работа си е напълно изгубено време, колкото и да ни убеждава локалната власт, че с аутсорсинга Пловдив е станал съвременен и прелъстителен град, осигуряващ положителни вероятности за младежите. Вярно, в аутсорсинга са построили комунизма и работата не е като да бачкаш в Стъкларския на 3 смени или да въртиш дюнери в " Аладин ". Но надали и прът центърът на международно незнайната евроатлантическа компания е мястото, където човек желае да прекара живота си. Така че, господа от властта, по-умерено с оптимизма за младежите.
Какво обаче се крие зад тези положителни вести и чак толкоз оптимистични ли са те в действителност? Що се отнася до IT бранша, съгласно анализаторите той претърпява своя пик във връзка с заплатите в Европа. Работата на програмистите и уебдизайнерите е такава, че може да се прави от всяка точка на света. В тази връзка напълно скоро нашите експерти ще влязат в директна конкуренция на трудовия пазар с сътрудниците си от Бангладеш и Пакистан, които за 300 $ вършат чудеса. А огромните акули в сектора доста бързо усещат къде има евтина работна ръка и за броени часове местят виртуалните си и действителни офиси там, където разноските са най-ниски.
Другата огромна вяра е в аутсорсинга. Какви действия за високообразовани младежи обаче изнасят досега западните компании? Най-често става дума за кол центрове, разбор на база данни или офиси на компании за спортни залози. Изискванията за работещите там не са високи - обичайно равнище на британски и старание.
Дали обаче обещанията за кариерно развиване, разцвет и нанагорнище по корпоративната стълбица в този бранш са действителни, или просто младежите влизат в задънена улица, работно положение, познато с британския термин „ dead end job ”. За няколко месеца новобранците, които са постъпили на работа, усвояват всички нужни умения за съответната позиция. След това към този момент е без значение дали си на конвейера във фабриката, или на телефона в първокласния офис - работата е еднообразна, дейностите ти се повтарят час след час, ден след ден, месец след месец... За кариерно развиване никой не отваря и дума, както и за някакво ново образование и доквалификация. Единственият тласък да работиш във въпросния офис остава заплатата.
Естествено, доста хора са щастливи в сходна обстановка, в която на процедура са построили комунизма. За да няма текучество, работодателите ползват най-различни хватки, познати на родителите ни от едни други времена, въпреки облечени в по-модерна опаковка. „ Облагите “, които самите чиновници шеговито назовават „ прът център секти “, са " ден на плодовете ", " ден на добротата " и така нататък Използват се и други познати от соца способи, само че с нови имена - тиймбилдинг (или уикенд на хижа в планината за целия колектив), happy Friday (или напиване за целия екип в деня на майстора), дребни награди за всички поравно и така нататък Изобщо в аутсорсинг офиса е осъществен някакъв вид дребен комунизъм.
Всъщност цялата организация в аутсорсинг бранша може да се съпостави с добре познатата ни форма на властническо държавно ръководство - някъде надалеч от елементарните хора стои водачът, който управлява всичко. Той е неосъществим за масата и даже не живее в България. Изпраща известия до чиновниците си, с които им благодари за положителната работа, само че в действителност единственото, което го интересува, е капиталът му да се множи с напъните на българските пчели-работнички. Според измеренията в неговата татковина те му работят за жълти стотинки.
За новаците в бранша постоянно е необходим психиатър, тъй като атмосферата и работата са напрегнати, а и отношението на чужденците към локалните им чиновници не всеки път е на равнище. Когато овладеят напрежението, някои от младежите, които нямат огромни цели в живота, в действителност се усещат щастливи и задоволени като телефонни сътрудници. За по-схватливите и началстволюбивите дори има развиване. Хващат цаката на работата и за нула време към този момент са сътрудници от четвърто равнище. Ако имат шанс, могат да бъдат покачат във „ floor walker “ (ходещ по пода). С този термин чиновниците разказват сътрудниците, които съумяват да се откъснат от синджира (слушалката) и стартират да се разхождат по етажа и да правят някаква си друга работа.
За хората с повече упоритости и креатив обаче тази работа си е напълно изгубено време, колкото и да ни убеждава локалната власт, че с аутсорсинга Пловдив е станал съвременен и прелъстителен град, осигуряващ положителни вероятности за младежите. Вярно, в аутсорсинга са построили комунизма и работата не е като да бачкаш в Стъкларския на 3 смени или да въртиш дюнери в " Аладин ". Но надали и прът центърът на международно незнайната евроатлантическа компания е мястото, където човек желае да прекара живота си. Така че, господа от властта, по-умерено с оптимизма за младежите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ