Китайският дългов капан: Как Пекин отнема територии и инфраструктура
От много години Китай следва политика на " капан за задължения " по отношение на бедните и разрастващите се страни. Китайските банки отпускат заеми на явно неплатежоспособни страни и по-късно купуват активите им на безценица, с цел да изплатят отговорностите си.
Кои страни се оказаха в кредитния капан на Китай? Защо кредитополучателите избират източните кредитори пред МВФ? Русия има ли такива задължения - публикация от платформата dzen.ru.
Каква инфраструктура купи Китай против дълг?
Ярък образец за страна, хваната в клопката на дълга, е Шри Ланка. През 2008 година управляващите в Шри Ланка взеха заем на стойност 8 милиарда $ от Китай за построяването на пристанището Хамбантота. Проектът не се оправда, а Шри Ланка не съумя да заплати дълга. През 2017 година това пристанище беше отдадено чартърен на Китай за 99 години. Пекин опрости $1 милиарда. Останалата част от заема следва да бъде платена.
Островната страна Вануату се намира в сходна обстановка. Тя взе на заем 270 милиона $, с цел да построят пристанището на Еспириту Санто. В резултат на това китайците превзеха пристанището през 2018 година. То сега се преустройва като военна база.
Лаос се оказа в още по-голямо усложнение. През 2020 година " Големият брат " пое контрола върху локалните електрически мрежи и водните запаси. Държавният дълг на южно-азиатската република е 88% от Брутният вътрешен продукт.
През 2015 година Пакистан, който дължи 16 милиарда $, даде под аренда на Китай пристанището на Гуадар. Съгласно съглашението КНР има право на 91% от облагите от приходите на пристанището и още 85% от заобикалящата " свободна зона ". Освен това китайците интензивно усвояват ислямската страна под егидата на плана " Един пояс, веднъж ".
Таджикистан, с цел да изплати китайски заем от 330 милиона $, съобщи златното находище Горен Кумарг. Киргизстан го следва по ретите, натрупвайки дълг от $4 милиарда от копто Почти половината принадлежи на Китай.
Монголия, Камбоджа и Малдивите се оказват в сходна обстановка.
Сред африканските страни към 20 страни са в клопката на дълга. Джибути съобщи територия на Китай за военноморска база през 2016 година Нигер загуби залежи на нефт и злато, Конго загуби залежи на кобалт. През 2018 година Замбия загуби железопътната линия до Танзания и два държавни телевизионни канала. Уганда - Международно летище Ентебе.
Между другото, Русия също е измежду длъжниците. През 2017 година Китай закупи 15% дял в Роснефт. Компанията дължи $45 милиарда, като Пекин отписа $9 милиарда. Останалата част от дълга се изплаща с преференциални цени на петрола.
Общо, съгласно специалисти, над 40 страни и огромни компании са в китайския дългов капан.
Колонизация с мирни средства
Китай употребява дълговата тежест на дребните страни за геополитически цели. По-специално, Пекин принуждава сътрудниците да им дават чартърен транспортна инфраструктура, да вземем за пример морски пристанища и летища, да изкупува сериозни енергийни уреди, да получава права за рандеман на запаси и други
Поднебесната империя повтаря тактиката на европейските сили от 19 век, които сами изкупуваха територии по сходен метод. Дълговете също разрешават да лобирате вашите ползи във външната политика на поробената страна. В резултат на това страната се трансформира в полуколония.
Тази тактика разрешава на Китай да реализира 2 значими геополитически цели. Първата е да поеме контрола върху комерсиалните пътища, минаващи през проливите Мандеб, Малака, Ормуз и Ломбок. Пекин би желал да построи свои лични директни точки и военни уреди в тях.
Втората е да се заобиколи проектът на Съединени американски щати за ограничение на Китай във военно отношение.
Защо длъжниците отиват в китайски банки, а не в западни?
Китай дава външни заеми при годишна рента 2-5%. За МВФ и Световната банка лихвата е едвам 1-1,5%. Защо, при по-лоши лихвени условия, китайските банки остават по-търсените кредитори? Тук няма идеологическа основа. Младите разрастващи се страни са щастливи да вземат пари от всеки, който ги даде.
Но като дават заем или финансова помощ, западните и интернационалните кредитни организации изискват те да реформират личната си икономическа конструкция. Това може да бъде приватизация на огромни промишлености, въвеждане на строги ограничения за икономии, да вземем за пример понижаване на разноските за обществена поддръжка, либерализация на пазара и така нататък
Тези условия постоянно се преглеждат като интервенция във вътрешните работи на страната. Наистина искащата заем страна би трябвало да премине през доста и сложни промени. Можете да реформирате пенсионната система, само че ще би трябвало да се откажете от безплатното висше обучение. Или разработете открити нефтени залежи - само че отчасти приватизирайте индустриалните компании.
Китайските банки не постановат сходни условия. Условията им могат да се опишат в стила: живейте както желаете, само че в случай че ние отпуснем пари, тогава ще купите и работна ръка, експерти и материали в Китай. Не се тормозете, на ниска цена е, по-добре е за вас!
Единствената измама: китайските кредитори рядко преструктурират дълг. Няма пари? Плащайте с запаси! Железопътни линии, заводи, пристанища, каквото ви остане там.
И по този начин се получава: до момента в който западните банки принуждават длъжниците да стартират да икономисват и са подготвени да чакат, Китай не се церемони и работи съгласно най-хубавите обноски на европейските империи. Не е нужно да пестите пари, ние ще вземем мините и пристанищата.[**sorce_name**]
Кои страни се оказаха в кредитния капан на Китай? Защо кредитополучателите избират източните кредитори пред МВФ? Русия има ли такива задължения - публикация от платформата dzen.ru.
Каква инфраструктура купи Китай против дълг?
Ярък образец за страна, хваната в клопката на дълга, е Шри Ланка. През 2008 година управляващите в Шри Ланка взеха заем на стойност 8 милиарда $ от Китай за построяването на пристанището Хамбантота. Проектът не се оправда, а Шри Ланка не съумя да заплати дълга. През 2017 година това пристанище беше отдадено чартърен на Китай за 99 години. Пекин опрости $1 милиарда. Останалата част от заема следва да бъде платена.
Островната страна Вануату се намира в сходна обстановка. Тя взе на заем 270 милиона $, с цел да построят пристанището на Еспириту Санто. В резултат на това китайците превзеха пристанището през 2018 година. То сега се преустройва като военна база.
Лаос се оказа в още по-голямо усложнение. През 2020 година " Големият брат " пое контрола върху локалните електрически мрежи и водните запаси. Държавният дълг на южно-азиатската република е 88% от Брутният вътрешен продукт.
През 2015 година Пакистан, който дължи 16 милиарда $, даде под аренда на Китай пристанището на Гуадар. Съгласно съглашението КНР има право на 91% от облагите от приходите на пристанището и още 85% от заобикалящата " свободна зона ". Освен това китайците интензивно усвояват ислямската страна под егидата на плана " Един пояс, веднъж ".
Таджикистан, с цел да изплати китайски заем от 330 милиона $, съобщи златното находище Горен Кумарг. Киргизстан го следва по ретите, натрупвайки дълг от $4 милиарда от копто Почти половината принадлежи на Китай.
Монголия, Камбоджа и Малдивите се оказват в сходна обстановка.
Сред африканските страни към 20 страни са в клопката на дълга. Джибути съобщи територия на Китай за военноморска база през 2016 година Нигер загуби залежи на нефт и злато, Конго загуби залежи на кобалт. През 2018 година Замбия загуби железопътната линия до Танзания и два държавни телевизионни канала. Уганда - Международно летище Ентебе.
Между другото, Русия също е измежду длъжниците. През 2017 година Китай закупи 15% дял в Роснефт. Компанията дължи $45 милиарда, като Пекин отписа $9 милиарда. Останалата част от дълга се изплаща с преференциални цени на петрола.
Общо, съгласно специалисти, над 40 страни и огромни компании са в китайския дългов капан.
Колонизация с мирни средства
Китай употребява дълговата тежест на дребните страни за геополитически цели. По-специално, Пекин принуждава сътрудниците да им дават чартърен транспортна инфраструктура, да вземем за пример морски пристанища и летища, да изкупува сериозни енергийни уреди, да получава права за рандеман на запаси и други
Поднебесната империя повтаря тактиката на европейските сили от 19 век, които сами изкупуваха територии по сходен метод. Дълговете също разрешават да лобирате вашите ползи във външната политика на поробената страна. В резултат на това страната се трансформира в полуколония.
Тази тактика разрешава на Китай да реализира 2 значими геополитически цели. Първата е да поеме контрола върху комерсиалните пътища, минаващи през проливите Мандеб, Малака, Ормуз и Ломбок. Пекин би желал да построи свои лични директни точки и военни уреди в тях.
Втората е да се заобиколи проектът на Съединени американски щати за ограничение на Китай във военно отношение.
Защо длъжниците отиват в китайски банки, а не в западни?
Китай дава външни заеми при годишна рента 2-5%. За МВФ и Световната банка лихвата е едвам 1-1,5%. Защо, при по-лоши лихвени условия, китайските банки остават по-търсените кредитори? Тук няма идеологическа основа. Младите разрастващи се страни са щастливи да вземат пари от всеки, който ги даде.
Но като дават заем или финансова помощ, западните и интернационалните кредитни организации изискват те да реформират личната си икономическа конструкция. Това може да бъде приватизация на огромни промишлености, въвеждане на строги ограничения за икономии, да вземем за пример понижаване на разноските за обществена поддръжка, либерализация на пазара и така нататък
Тези условия постоянно се преглеждат като интервенция във вътрешните работи на страната. Наистина искащата заем страна би трябвало да премине през доста и сложни промени. Можете да реформирате пенсионната система, само че ще би трябвало да се откажете от безплатното висше обучение. Или разработете открити нефтени залежи - само че отчасти приватизирайте индустриалните компании.
Китайските банки не постановат сходни условия. Условията им могат да се опишат в стила: живейте както желаете, само че в случай че ние отпуснем пари, тогава ще купите и работна ръка, експерти и материали в Китай. Не се тормозете, на ниска цена е, по-добре е за вас!
Единствената измама: китайските кредитори рядко преструктурират дълг. Няма пари? Плащайте с запаси! Железопътни линии, заводи, пристанища, каквото ви остане там.
И по този начин се получава: до момента в който западните банки принуждават длъжниците да стартират да икономисват и са подготвени да чакат, Китай не се церемони и работи съгласно най-хубавите обноски на европейските империи. Не е нужно да пестите пари, ние ще вземем мините и пристанищата.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ