Популистката вълна разбива международните отношения
От Доналд Тръмп до Борис Джонсън, клубът на водачите с антисистемен метод на говорене, посипан с популистки нотки, не стопира да се уголемява и обръща надолу с главата интернационалната дипломация в ущърб на мултилатерализма и на интернационалното съдействие.
Според мнозина анализатори " популистката вълна ", която връхлита демократичните страни, е спечелила първата си сериозна победа с позитивния резултат на английския референдум за Брекзит през юни 2016 година, още преди избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати през ноември същата година.
Избирането във вторник на консерватора Борис Джонсън, последовател на излизането от Европейския съюз, за министър председател на Англия наподобява, че се вписва в тази наклонност, част от която са идването на власт на представители на крайната десница като Жаир Болсонаро в Бразилия и Матео Салвини в Италия.
" Лидерите на близо половината от страните от Г-20 ", измежду които са най-богатите страни и тези, които се появяват на интернационалната сцена като стопански фактори, " като цяло към този момент са благоразположени към Тръмп " и " много от тях пристигнаха на власт след него ", споделя Иън Бремър, шеф на компанията " Евразия Груп ".
Сред тях той изрежда водачите на Англия, Бразилия, Италия, премиера на Австралия Скот Морисън, само че също по този начин водачи, които са на власт от по-отдавна (индийския министър председател Нарендра Моди, аржентинския президент Маурисио Макри, турския президент Реджеп Тайип Ердоган) и даже водачи на по-авторитарни страни като съветския президент Владимир Путин и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман.
Борис Джонсън все пак стои малко настрана и макар афишираното си подобие с Тръмп, рискува бързо да се почувства в неловко състояние в този " нелиберален клуб ", предизвестява Томас Райт от мозъчния концерн " Брукингс " във Вашингтон.
© Reuters
Доналд Тръмп
Той сигурно е " популистки и коренно надъхан по въпроса с Брекзит, само че не и по други тематики ", споделя Райт. " По въпроса с климатичните промени, Иран и мултилатерализма " новият английски министър председател е " по-умерен " и рискува бързо да влезе в различия с американския президент, считан за негов главен съдружник.
Но макар другия подтекст и другите личностни характерности измежду всички тези водачи общите черти са доста.
" Общото сред тях е популисткият жанр. Те са част от еднакъв по-голям феномен ", споделя Луиджи Скациери от Центъра за европейска промяна в Лондон. " Избирателите в Съединени американски щати, във Англия и Италия избират политици, характеризиращи се с антиимигрантски усеща, едно малко или повече намерено националистическо говорене и отменяне на обичайните елити, чието олицетворение са технократите и специалистите ", споделя той.
" Игра с нулев резултат "
Корените на това събитие се намират в усилването на неравенствата, в чувството за проваляне, което визира освен работническата, само че и междинната класа.
В композиция с " необикновено ефикасната " приложимост на обществените мрежи, на които " Болсонаро, Салвини, Тръмп и Джонсън са същински творения ", тези фактори изясняват " структурния напредък на популизма ", прибавя Иън Бремър, като отбелязва, че надалеч не става дума за една хомогенна вълна. Появата на тези нови настоящи лица сигурно има " съществени последствия за интернационалните каузи ", защото те " очернят интернационалните институции с обвинявания, че подкопават националните ползи и суверенитет ", твърди Луиджи Скациери.
Лозунгът на Доналд Тръмп " Америка преди всичко ", наподобява, може да бъде подправен във всяка страна, " Бразилия преди всичко " и " Италия преди всичко ".
Първата жертва на това е мултилатерализмът и неговите достижения след 1945 година, които са се трансформирали в цел за рецензиите на американския президент и на някои от сътрудниците му. Като се тръгне от Парижкото съглашение за климата и се стигне до иранското нуклеарно съглашение, Организация на обединените нации и Европейския съюз, текстовете и институциите, които ръководят интернационалния ред са подложени на непрекъснати нападки.
© Reuters
Матео Салвини
Трудно е обаче да приказваме за " коалиция " на " националистическите, популистки и антисистемни " водачи: те безспорно се открояват като обособена група, само че тя не е нито хомогенна, нито единна. Доказателство за това е невъзможността за съставяне на обща парламентарна група след изборите за Европейски парламент напролет, защото икономическите въпроси и връзките с Русия, да вземем за пример, основават разделения сред крайнодесните партии.
" Всички те имат разнообразни флагове и разнообразни национални ползи ", отбелязва Иън Бремър. " За тях е елементарно да се опълчват на глобализацията, на съществуващите интернационалните структури и на свободната търговия, само че това не ги сплотява към нещо, а ги подтиква най-много да поддържат концепцията за по-силни национални граници и за повече мита ".
" Една игра с нулев резултат ", която ще докара в последна сметка до понижаване на интернационалното съдействие, обобщава Луиджи Скациери. /БТА
Според мнозина анализатори " популистката вълна ", която връхлита демократичните страни, е спечелила първата си сериозна победа с позитивния резултат на английския референдум за Брекзит през юни 2016 година, още преди избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати през ноември същата година.
Избирането във вторник на консерватора Борис Джонсън, последовател на излизането от Европейския съюз, за министър председател на Англия наподобява, че се вписва в тази наклонност, част от която са идването на власт на представители на крайната десница като Жаир Болсонаро в Бразилия и Матео Салвини в Италия.
" Лидерите на близо половината от страните от Г-20 ", измежду които са най-богатите страни и тези, които се появяват на интернационалната сцена като стопански фактори, " като цяло към този момент са благоразположени към Тръмп " и " много от тях пристигнаха на власт след него ", споделя Иън Бремър, шеф на компанията " Евразия Груп ".
Сред тях той изрежда водачите на Англия, Бразилия, Италия, премиера на Австралия Скот Морисън, само че също по този начин водачи, които са на власт от по-отдавна (индийския министър председател Нарендра Моди, аржентинския президент Маурисио Макри, турския президент Реджеп Тайип Ердоган) и даже водачи на по-авторитарни страни като съветския президент Владимир Путин и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман.
Борис Джонсън все пак стои малко настрана и макар афишираното си подобие с Тръмп, рискува бързо да се почувства в неловко състояние в този " нелиберален клуб ", предизвестява Томас Райт от мозъчния концерн " Брукингс " във Вашингтон.
© Reuters
Доналд Тръмп
Той сигурно е " популистки и коренно надъхан по въпроса с Брекзит, само че не и по други тематики ", споделя Райт. " По въпроса с климатичните промени, Иран и мултилатерализма " новият английски министър председател е " по-умерен " и рискува бързо да влезе в различия с американския президент, считан за негов главен съдружник.
Но макар другия подтекст и другите личностни характерности измежду всички тези водачи общите черти са доста.
" Общото сред тях е популисткият жанр. Те са част от еднакъв по-голям феномен ", споделя Луиджи Скациери от Центъра за европейска промяна в Лондон. " Избирателите в Съединени американски щати, във Англия и Италия избират политици, характеризиращи се с антиимигрантски усеща, едно малко или повече намерено националистическо говорене и отменяне на обичайните елити, чието олицетворение са технократите и специалистите ", споделя той.
" Игра с нулев резултат "
Корените на това събитие се намират в усилването на неравенствата, в чувството за проваляне, което визира освен работническата, само че и междинната класа.
В композиция с " необикновено ефикасната " приложимост на обществените мрежи, на които " Болсонаро, Салвини, Тръмп и Джонсън са същински творения ", тези фактори изясняват " структурния напредък на популизма ", прибавя Иън Бремър, като отбелязва, че надалеч не става дума за една хомогенна вълна. Появата на тези нови настоящи лица сигурно има " съществени последствия за интернационалните каузи ", защото те " очернят интернационалните институции с обвинявания, че подкопават националните ползи и суверенитет ", твърди Луиджи Скациери.
Лозунгът на Доналд Тръмп " Америка преди всичко ", наподобява, може да бъде подправен във всяка страна, " Бразилия преди всичко " и " Италия преди всичко ".
Първата жертва на това е мултилатерализмът и неговите достижения след 1945 година, които са се трансформирали в цел за рецензиите на американския президент и на някои от сътрудниците му. Като се тръгне от Парижкото съглашение за климата и се стигне до иранското нуклеарно съглашение, Организация на обединените нации и Европейския съюз, текстовете и институциите, които ръководят интернационалния ред са подложени на непрекъснати нападки.
© Reuters
Матео Салвини
Трудно е обаче да приказваме за " коалиция " на " националистическите, популистки и антисистемни " водачи: те безспорно се открояват като обособена група, само че тя не е нито хомогенна, нито единна. Доказателство за това е невъзможността за съставяне на обща парламентарна група след изборите за Европейски парламент напролет, защото икономическите въпроси и връзките с Русия, да вземем за пример, основават разделения сред крайнодесните партии.
" Всички те имат разнообразни флагове и разнообразни национални ползи ", отбелязва Иън Бремър. " За тях е елементарно да се опълчват на глобализацията, на съществуващите интернационалните структури и на свободната търговия, само че това не ги сплотява към нещо, а ги подтиква най-много да поддържат концепцията за по-силни национални граници и за повече мита ".
" Една игра с нулев резултат ", която ще докара в последна сметка до понижаване на интернационалното съдействие, обобщава Луиджи Скациери. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ