По-високата минимална работна заплата ще натежи на бизнеса?
От следващата година минималната работна заплата да бъде с 20% повече, или 933 лв.. Темата беше разисквана на Националния съвет за тристранно съдействие.
" Това е наложително, тъй като има промени в Кодекса на труда, които бяха признати с голямо болшинство от всички партии, които задължават това покачване да се реализира. Там има нюанси, то би трябвало да е по-високо, не може да се връща обратно. А дали е належащо? Не е належащо, защото основава още по-голямо неравноправие в другите райони на България, така като нивото на междинната работна заплата на райони като Видин, Монтана, Благоевград застрашително се доближава до равнището на минималната работна заплата ", каза икономистът Михаил Кръстев в студиото на " България заран ".
По думите му това може да докара до редуциране на хора: " Бизнесите, които оперират в тези области, биха могли в даден миг да изпитат усложнения, с цел да поддържат заплащанията на своите чиновници. "
" Минималната работна заплата не е нещо, което можем да приемем със закон и да ни направи по-богати от на следващия ден. Тя е преграда на пазара на труда. Един чиновник би трябвало да създава повече от тази преграда, с цел да бъде на пазара на труда. Постоянното увеличение на минималната работна заплата първо усилва разноските на бизнеса. Единият вид, до който води това нещо, е да изтласка хора от пазара на труда, нормално това са най-уязвимите, които по предписание имат най-ниска квалификационна степен и опит ", коментира икономистът Даниел Василев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той не скри, че нарастването на МРЗ за него не е позитивна вест.
" Производителността на труда е нещото, което би трябвало да дефинира заплащането. Колкото по-висока производителност, толкоз по-голямо възнаграждение. Но тогава нямаме потребност от минимална работна заплата, административно избрана от страната, тъй като работодателят по този начин или другояче ще заплаща толкоз, колкото е продуктивността на неговите служащи. И тук не нападаме най-ниско платените хора, тук нападаме и хората, които са решили да се занимават със личен бизнес и са самоосигуряващи се ", акцентира Кръстев.
Той е на мнение, че българската стопанска система се утежнява.
" В дребни обитаеми места постоянно е казусът, че хората се устоят от сива и черна стопанска система, тъй като нямат друга опция. Защото нямаше кой да ги наеме на МРЗ, а пък в този момент напълно. Но има и нещо друго - към този момент се вижда, че има закъснение и спад на производството, спад на износа, спад на вноса. Това значи, че стопанската система изобщо не е толкоз постоянна, колкото ни се желае. По всяка възможност даже Еврозоната е в криза. Това рано или късно ще доближи до нас ", безапелационен бе Василев.
Според сътрудника му всяка политика, която в България се показва като обществена, доста постоянно се оказва антисоциална.
" Всяка политика, която се показва като антиинфлационна, в действителност е проинфлационна. Тук виждаме административно повишение на равнището на възнаграждение, което не дава отговор на равнището на стопанската система. И няма механизъм за връщане. Ако стопанската система изпадне в тежка криза, не можем да върнем цената. Това основава чувство, че разноските ще продължат да порастват, само че по какъв начин ще се оправим с приходите? ", попита Михаил Кръстев.
Даниел Василев е на мнение, че страната ни би трябвало да ограничи разноските: " Не може непрекъснато да трупаме с дефицити - да харчим повече, в сравнение с събираме. "
" Това е наложително, тъй като има промени в Кодекса на труда, които бяха признати с голямо болшинство от всички партии, които задължават това покачване да се реализира. Там има нюанси, то би трябвало да е по-високо, не може да се връща обратно. А дали е належащо? Не е належащо, защото основава още по-голямо неравноправие в другите райони на България, така като нивото на междинната работна заплата на райони като Видин, Монтана, Благоевград застрашително се доближава до равнището на минималната работна заплата ", каза икономистът Михаил Кръстев в студиото на " България заран ".
По думите му това може да докара до редуциране на хора: " Бизнесите, които оперират в тези области, биха могли в даден миг да изпитат усложнения, с цел да поддържат заплащанията на своите чиновници. "
" Минималната работна заплата не е нещо, което можем да приемем със закон и да ни направи по-богати от на следващия ден. Тя е преграда на пазара на труда. Един чиновник би трябвало да създава повече от тази преграда, с цел да бъде на пазара на труда. Постоянното увеличение на минималната работна заплата първо усилва разноските на бизнеса. Единият вид, до който води това нещо, е да изтласка хора от пазара на труда, нормално това са най-уязвимите, които по предписание имат най-ниска квалификационна степен и опит ", коментира икономистът Даниел Василев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той не скри, че нарастването на МРЗ за него не е позитивна вест.
" Производителността на труда е нещото, което би трябвало да дефинира заплащането. Колкото по-висока производителност, толкоз по-голямо възнаграждение. Но тогава нямаме потребност от минимална работна заплата, административно избрана от страната, тъй като работодателят по този начин или другояче ще заплаща толкоз, колкото е продуктивността на неговите служащи. И тук не нападаме най-ниско платените хора, тук нападаме и хората, които са решили да се занимават със личен бизнес и са самоосигуряващи се ", акцентира Кръстев.
Той е на мнение, че българската стопанска система се утежнява.
" В дребни обитаеми места постоянно е казусът, че хората се устоят от сива и черна стопанска система, тъй като нямат друга опция. Защото нямаше кой да ги наеме на МРЗ, а пък в този момент напълно. Но има и нещо друго - към този момент се вижда, че има закъснение и спад на производството, спад на износа, спад на вноса. Това значи, че стопанската система изобщо не е толкоз постоянна, колкото ни се желае. По всяка възможност даже Еврозоната е в криза. Това рано или късно ще доближи до нас ", безапелационен бе Василев.
Според сътрудника му всяка политика, която в България се показва като обществена, доста постоянно се оказва антисоциална.
" Всяка политика, която се показва като антиинфлационна, в действителност е проинфлационна. Тук виждаме административно повишение на равнището на възнаграждение, което не дава отговор на равнището на стопанската система. И няма механизъм за връщане. Ако стопанската система изпадне в тежка криза, не можем да върнем цената. Това основава чувство, че разноските ще продължат да порастват, само че по какъв начин ще се оправим с приходите? ", попита Михаил Кръстев.
Даниел Василев е на мнение, че страната ни би трябвало да ограничи разноските: " Не може непрекъснато да трупаме с дефицити - да харчим повече, в сравнение с събираме. "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ