Крепост от Троянската война изникна край Златоград
От през днешния ден всяка събота „ Труд “ ще предлага на читателите си новата графа на проф. Николай Овчаров „ Завръщането на Индиана Джоунс “. В нея известният български археолог и откривател ще споделя за най-интересните си разкопки, находки и експедиции по българските земи. Приятно четене!
Най-западната точка на цивилизацията на „ скалните хора “
През далечната 2004 година бях помолен от златоградския предприемач Александър Митушев да направя обхождане на красивите покрайнини на родопското градче. От няколко години към този момент разкривах тайнствения Перперикон край Кърджали, а същото лято започнах изследванията на светилището на Орфей до момчилградското село Татул. В главата ми последователно се оформяше концепцията за цивилизацията на „ скалните хора “. Става дума за загадъчна тракийска просвета в Източните и Средните Родопи, оставила стотици гробници, ниши и цели светилища, издялани в планинските масиви.
Новооткритата „ циклопска “ стена от времената на Троянската война
Най-западната точка на цивилизацията на „ скалните хора “ е в плодородната котловина на р. Върбица сред селата Бенковски и Добромирци. Именно там бяха ориентирани и моите съществени старания през 2004 година В това няма нищо чудно, тъй като в този регион първо е творила майката-природа. В епохата на кватернера тук се е простирало море, а на дъното са се образували десетки скални явления. Милиони години по-късно хората са ги оприличили на разнообразни животни и са почнали да ги почитат.
През ІІ-І хиляди прочие Хр. носителите на цивилизацията на „ скалните хора “ дълбаят на доста места в скалите стотици разнообразни по величина и форма басейни и ниши, употребявани като олтари. Изсечени улеи водят жертвената течност по скатовете на величествените канари. От двете страни на близкия язовир „ Мъглене “ пък открих две монументални тракийски светилища. Едното съставлява натурален скален масив, в чийто център стърчи висока към 30 м канара. Другото е обожествен камък, извисяващ се на 3-4 м и е ограден с направена от античните хора стена с проект на окръжност. Това е характерен „ менхир “ или побита канара, символизираща мъжкото начало. Именно с него и с основния фетиш към Слънчевия господ са свързани и двете светилища.
Сред тези сакрализирани места се откриват и гробниците на тракийските вождове-жреци. Те са изсечени в скалите и в тях са издялани каменните ложета за знатните покойници. Особено забавна е гробницата в местността Горен Веслец край Бенковски. Днес тя е превърната в обект за поклонение от локалните мюсюлмани. Те я употребяват за магическо излекуване от заболяванията, „ които идват и си отиват “. Там селяните се провират трикратно, а след това дрехата от болното място се закачва по клоните на близките дървета. Лечението е най-ползотворно сутринта на празника „ Хъдърлез “.
Сребърна тетрадрахма с облика на Дионис, сечена в Маронея
Но може би най-интересно се оказа изследването на един обект, който се намира на дребен рид над пътя от с. Бенковски към с. Мъглене. Там съгласно свидетелствата на локални поданици през годините са откривани десетки монети. По направените точни описания разбрах, че става дума за парични знаци на околните древногръцки градове по Егейското крайбрежие Маронея и Абдера, както и на Римската република.
По тази причина заложих първите сондажи навръх това хълмче. И резултатите не закъсняха. Само за няколко дни под кирките на неколцината наети служащи се демонстрираха завършени зидове. А измежду разхвърляните камъни излязоха десетки прелестни древногръцки монети с красиви изображения на Александър Велики, на господ Дионис и на фамозното конче – знак на антична Маронея. Очевидно ставаше дума за тракийска владетелска резиденция със светилище, съществувала през ІV-І в. прочие Хр.
За страдание през идващите години средства за разкопки не се откриха. Едва през 2016 година още веднъж Александър Митушев обезпечи известна дотация, с която младият археолог Любен Лещаков откри в подножието на хълма могилен некропол, в който са заровени тракийски аристократи от ІV-І в. прочие Хр. Особено забавен се оказа гробът на млада принцеса с многочислени сребърни декорации. Нямаше и подозрение, че некрополът е обвързван с намиращата се над него резиденция.
И ето, че през 2017-2018 година експертът по антична архитектура и мой дълготраен заместител при разкопките на Перперикон доцент Здравко Димитров се нае да продължи разкопките на хълмчето. Отново излязоха десетки монети на елинските градове по Егейското крайбрежие. А настрана бе открита стена, която обграждала античното светилище и евентуално резиденция на локален тракийски шеф (династ).
Но в археологията изненадите в никакъв случай не свършват. Всички разкопки на такива забележителни обекти са съпровождани с непрекъснати обхождания на покрайнината, която в тази ситуация е покрита с гъста гора. В един октомврийски ден на 2018 година опитният алпинист и наш шпионин Денчо Първанов от Златоград се обади по телефона с невероятна вест. Разчиствайки с мачете непроходимата растителност на километър от провежданите на хълмчето разкопки, той открива непозната до момента крепостна стена.
Първоначално не можехме да повярваме. Но минути по-късно изпаднахме в еуфория, когато видяхме находката на Денчо. На близо 80 м дължина измежду боровете се виждаше мощна крепостна стена, непокътната тук-там над 4 м височина. Но най-интересен бе градежът, изработен от големи каменни блокове с неправилна форма, прилепени компактно един до различен. Някои от тях явно надвишават 2-3 тона.
Естествено ние с доцент Димитров към този момент знаехме защо става дума. Това е така наречен „ циклопски строеж “, присъщ за крепостите от фамозната микенска просвета, която се развивала в днешните гръцки земи през последните епохи на ІІ хиляди прочие Хр. Това е героичната ера на Троянската война, на Ахил и Хектор, разказани ослепително от Омир. В края на ХІІ в. прочие Хр. тази просвета е пометена от северни нашественици. Още основателят на тракологията Александър Фол изрече хипотезата, че по някакъв метод тя се резервира по нашите земи и вкара термина „ Микенска Тракия “. Впрочем, съгласно „ Илиада “ в най-великата война на човешката история вземат участие и доста тракийски царе.
Сега пред нас се появява първото археологическо доказателство за това. Най-вероятно светилището край Бенковски е било основано още във времената на Троянската война през последните епохи на ІІ хиляди прочие Хр. Дано през идващите години успеем да намерим средства за разкриването на този необикновен комплекс.
Пещерата-утроба на Великата богиня-майка в този регион
Великата богиня-майка бди над Родопа
Много забавна се оказа откритата преди край Бенковски пещера-утроба – храм на Великата богиня-майка, чиито фетиш е бил значим за траките. За разлика от класическата пещера край с. Ненково, Кърджалийско, тук почитането на Слънцето се правило рано заран, когато първите му лъчи са „ оплождали “ земните глъбини.
Отровни гъсеници пазят античния храм
При разкопките от 2018 година археолозите са сблъскаха с непредвиден проблем. По боровете и земята пълзяха милиони едри гъсеници, които се събираха на огромни кълба. Работниците се обриваха единствено от досег с паяжините от обвивките им, като неколцина дори влязоха в болница. Сякаш по този начин сенките от предишното пазеха своята антична история.
Най-западната точка на цивилизацията на „ скалните хора “
През далечната 2004 година бях помолен от златоградския предприемач Александър Митушев да направя обхождане на красивите покрайнини на родопското градче. От няколко години към този момент разкривах тайнствения Перперикон край Кърджали, а същото лято започнах изследванията на светилището на Орфей до момчилградското село Татул. В главата ми последователно се оформяше концепцията за цивилизацията на „ скалните хора “. Става дума за загадъчна тракийска просвета в Източните и Средните Родопи, оставила стотици гробници, ниши и цели светилища, издялани в планинските масиви.
Новооткритата „ циклопска “ стена от времената на Троянската война Най-западната точка на цивилизацията на „ скалните хора “ е в плодородната котловина на р. Върбица сред селата Бенковски и Добромирци. Именно там бяха ориентирани и моите съществени старания през 2004 година В това няма нищо чудно, тъй като в този регион първо е творила майката-природа. В епохата на кватернера тук се е простирало море, а на дъното са се образували десетки скални явления. Милиони години по-късно хората са ги оприличили на разнообразни животни и са почнали да ги почитат.
През ІІ-І хиляди прочие Хр. носителите на цивилизацията на „ скалните хора “ дълбаят на доста места в скалите стотици разнообразни по величина и форма басейни и ниши, употребявани като олтари. Изсечени улеи водят жертвената течност по скатовете на величествените канари. От двете страни на близкия язовир „ Мъглене “ пък открих две монументални тракийски светилища. Едното съставлява натурален скален масив, в чийто център стърчи висока към 30 м канара. Другото е обожествен камък, извисяващ се на 3-4 м и е ограден с направена от античните хора стена с проект на окръжност. Това е характерен „ менхир “ или побита канара, символизираща мъжкото начало. Именно с него и с основния фетиш към Слънчевия господ са свързани и двете светилища.
Сред тези сакрализирани места се откриват и гробниците на тракийските вождове-жреци. Те са изсечени в скалите и в тях са издялани каменните ложета за знатните покойници. Особено забавна е гробницата в местността Горен Веслец край Бенковски. Днес тя е превърната в обект за поклонение от локалните мюсюлмани. Те я употребяват за магическо излекуване от заболяванията, „ които идват и си отиват “. Там селяните се провират трикратно, а след това дрехата от болното място се закачва по клоните на близките дървета. Лечението е най-ползотворно сутринта на празника „ Хъдърлез “.
Сребърна тетрадрахма с облика на Дионис, сечена в Маронея Но може би най-интересно се оказа изследването на един обект, който се намира на дребен рид над пътя от с. Бенковски към с. Мъглене. Там съгласно свидетелствата на локални поданици през годините са откривани десетки монети. По направените точни описания разбрах, че става дума за парични знаци на околните древногръцки градове по Егейското крайбрежие Маронея и Абдера, както и на Римската република.
По тази причина заложих първите сондажи навръх това хълмче. И резултатите не закъсняха. Само за няколко дни под кирките на неколцината наети служащи се демонстрираха завършени зидове. А измежду разхвърляните камъни излязоха десетки прелестни древногръцки монети с красиви изображения на Александър Велики, на господ Дионис и на фамозното конче – знак на антична Маронея. Очевидно ставаше дума за тракийска владетелска резиденция със светилище, съществувала през ІV-І в. прочие Хр.
За страдание през идващите години средства за разкопки не се откриха. Едва през 2016 година още веднъж Александър Митушев обезпечи известна дотация, с която младият археолог Любен Лещаков откри в подножието на хълма могилен некропол, в който са заровени тракийски аристократи от ІV-І в. прочие Хр. Особено забавен се оказа гробът на млада принцеса с многочислени сребърни декорации. Нямаше и подозрение, че некрополът е обвързван с намиращата се над него резиденция.
И ето, че през 2017-2018 година експертът по антична архитектура и мой дълготраен заместител при разкопките на Перперикон доцент Здравко Димитров се нае да продължи разкопките на хълмчето. Отново излязоха десетки монети на елинските градове по Егейското крайбрежие. А настрана бе открита стена, която обграждала античното светилище и евентуално резиденция на локален тракийски шеф (династ).
Но в археологията изненадите в никакъв случай не свършват. Всички разкопки на такива забележителни обекти са съпровождани с непрекъснати обхождания на покрайнината, която в тази ситуация е покрита с гъста гора. В един октомврийски ден на 2018 година опитният алпинист и наш шпионин Денчо Първанов от Златоград се обади по телефона с невероятна вест. Разчиствайки с мачете непроходимата растителност на километър от провежданите на хълмчето разкопки, той открива непозната до момента крепостна стена.
Първоначално не можехме да повярваме. Но минути по-късно изпаднахме в еуфория, когато видяхме находката на Денчо. На близо 80 м дължина измежду боровете се виждаше мощна крепостна стена, непокътната тук-там над 4 м височина. Но най-интересен бе градежът, изработен от големи каменни блокове с неправилна форма, прилепени компактно един до различен. Някои от тях явно надвишават 2-3 тона.
Естествено ние с доцент Димитров към този момент знаехме защо става дума. Това е така наречен „ циклопски строеж “, присъщ за крепостите от фамозната микенска просвета, която се развивала в днешните гръцки земи през последните епохи на ІІ хиляди прочие Хр. Това е героичната ера на Троянската война, на Ахил и Хектор, разказани ослепително от Омир. В края на ХІІ в. прочие Хр. тази просвета е пометена от северни нашественици. Още основателят на тракологията Александър Фол изрече хипотезата, че по някакъв метод тя се резервира по нашите земи и вкара термина „ Микенска Тракия “. Впрочем, съгласно „ Илиада “ в най-великата война на човешката история вземат участие и доста тракийски царе.
Сега пред нас се появява първото археологическо доказателство за това. Най-вероятно светилището край Бенковски е било основано още във времената на Троянската война през последните епохи на ІІ хиляди прочие Хр. Дано през идващите години успеем да намерим средства за разкриването на този необикновен комплекс.
Пещерата-утроба на Великата богиня-майка в този регион Великата богиня-майка бди над Родопа
Много забавна се оказа откритата преди край Бенковски пещера-утроба – храм на Великата богиня-майка, чиито фетиш е бил значим за траките. За разлика от класическата пещера край с. Ненково, Кърджалийско, тук почитането на Слънцето се правило рано заран, когато първите му лъчи са „ оплождали “ земните глъбини.
Отровни гъсеници пазят античния храм
При разкопките от 2018 година археолозите са сблъскаха с непредвиден проблем. По боровете и земята пълзяха милиони едри гъсеници, които се събираха на огромни кълба. Работниците се обриваха единствено от досег с паяжините от обвивките им, като неколцина дори влязоха в болница. Сякаш по този начин сенките от предишното пазеха своята антична история.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ