Най-неприемливата за България клауза от Пакет „Мобилност“ вече действа
От през днешния ден влиза в действие условието за връщането на камиона на 8-мата седмица, което е най-неприемливата за българските превозвачи клаузи от Пакет „ Мобилност “. На тяхна страна застана и страната, която не съумя да ги отбрани преди години, когато се приемаше законодателството и в този момент пробва да обори в Съда на Европейски Съюз новите условия. Преди две седмици пък влезе в действие условието за командироване на българските водачи в чужбина, които към този момент би трябвало да получават колкото европейските си сътрудници.
По този мотив от Съюза на интернационалните превозвачи провеждат конференция под надпис „ Пакет „ Мобилност “– това ли е краят на българския транспортен бизнес? “.
След приемането на Пакет „ Мобилност “ през 2020 година България, дружно с Полша, Кипър, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Малта и Румъния подадоха обща тъжба до Европейския съд за прекъсване на наредбите, включени в пакета.
Миналият октомври българската страна подаде още веднъж иск за отсрочване осъществяването на Пакта до окончателното изговаряне на Европейския съд по общото дело. Служебното държавно управление насочи молба до Съда на Европейски Съюз да спре осъществяването на член 1(3) от Регламент 2020/1055 до изговаряне на Съда на Европейския съюз с финален акт по жалбата.
В плана на позиция са посочени няколко довода, които потвърждават основателността на жалбата.
На първо място, възможното въвеждане на мярката от февруари следващата година ще аргументи непоправими последствия за околната среда, като тяхното настъпване е с огромна степен на възможност. Разпоредбата ще сътвори условия за осъществяване на спомагателни транспортни курсове, което ще окаже доста негативно влияние, най-много върху околната среда.
България е отбелязвала неведнъж, че наложителното връщане на транспортното средство в страната по определяне ще докара до безрезултатно потребление на транспортните уреди в Европа, което е срещу всички старания да се обезпечи стабилно развиване на бранша, акцентират от Министерски съвет.
Второ, приемането на краткотрайната мярка би подсигурило ползите на транспортните сдружения. Транспортните компании няма да бъдат принудени да понесат големи финансови разноски и по-специално тези, които са открити в периферни страни членки като България. Много транспортни оператори ще бъдат принудени да прекратят активност или да се реалокират, което ще окаже голямо въздействие върху стопанската система и виталния стандарт в тези страни членки, в това число и повишение на безработицата. Ще бъдат избегнати евентуални промени в наличния транспортен потенциал, които могат да доведат до повишение на цените за някои типове транспортни интервенции, акцентират от Министерски съвет.
По този мотив от Съюза на интернационалните превозвачи провеждат конференция под надпис „ Пакет „ Мобилност “– това ли е краят на българския транспортен бизнес? “.
След приемането на Пакет „ Мобилност “ през 2020 година България, дружно с Полша, Кипър, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Малта и Румъния подадоха обща тъжба до Европейския съд за прекъсване на наредбите, включени в пакета.
Миналият октомври българската страна подаде още веднъж иск за отсрочване осъществяването на Пакта до окончателното изговаряне на Европейския съд по общото дело. Служебното държавно управление насочи молба до Съда на Европейски Съюз да спре осъществяването на член 1(3) от Регламент 2020/1055 до изговаряне на Съда на Европейския съюз с финален акт по жалбата.
В плана на позиция са посочени няколко довода, които потвърждават основателността на жалбата.
На първо място, възможното въвеждане на мярката от февруари следващата година ще аргументи непоправими последствия за околната среда, като тяхното настъпване е с огромна степен на възможност. Разпоредбата ще сътвори условия за осъществяване на спомагателни транспортни курсове, което ще окаже доста негативно влияние, най-много върху околната среда.
България е отбелязвала неведнъж, че наложителното връщане на транспортното средство в страната по определяне ще докара до безрезултатно потребление на транспортните уреди в Европа, което е срещу всички старания да се обезпечи стабилно развиване на бранша, акцентират от Министерски съвет.
Второ, приемането на краткотрайната мярка би подсигурило ползите на транспортните сдружения. Транспортните компании няма да бъдат принудени да понесат големи финансови разноски и по-специално тези, които са открити в периферни страни членки като България. Много транспортни оператори ще бъдат принудени да прекратят активност или да се реалокират, което ще окаже голямо въздействие върху стопанската система и виталния стандарт в тези страни членки, в това число и повишение на безработицата. Ще бъдат избегнати евентуални промени в наличния транспортен потенциал, които могат да доведат до повишение на цените за някои типове транспортни интервенции, акцентират от Министерски съвет.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ