Филмът "Байкал" - свободно и онлайн от днес до 4-ти февруари
От през днешния ден в границите на 72 часа най-новият късометражен филм на режисьора Деян Барарев " Байкал " прави своята онлайн премиера и може да бъде гледан свободно на платформата на
Лентата изследва сензитивната тематика за хомосексуалността и различността, само че както споделя режисьорът в изявление за Impressio:
" На повърхността е ЛГБТИ тематиката, само че за мен постоянно този план е бил по-скоро за идентичността на индивида. Как човек схваща себе си, по какъв начин стои по отношение на външния свят, по какъв начин наподобява по отношение на него. Той е за другарство и по какъв начин околните хора те възприемат.
Това е тематиката за мен, макар че постоянно се гледа едностранчиво - това е ЛГБТИ филм или гей филм, транс и така нататък Съответно се слага в една рубрика, която ни е боязън да прекрачваме и да си зададем съответни въпроси. "
Историята в " Байкал " стартира по този начин:
" Филип получава позвъняване от Стоян, негов остарял другар, с който не са се виждали от много време. Двамата вземат решение да се видят, да пият бира и да гледат мача. Само че нощта ненадейно отива в друга посока, когато Стоян идва облечен като жена. "
Журналистът и киноман Александър Гюров за " Байкал ":
" Когато едвам към края на късометражния филм " Байкал " разбираме смисъла на заглавието, напълно в стила на " Гражданинът Кейн " превъртаме към този момент видяното още веднъж в главите си за да го преосмислим, само че този път през друг филтър. И, в действителност, това, което на пръв взор наподобява на добре позната басня за съчувствие и примирие, намира метод да се усети като нещо нетипично.
Защото " Байкал " е филм за внимателен конфликт. Сблъсък както на напълно диаметралното, по този начин и на неща, които са до болежка познати едни на други. В единия завършек на терена имаме трънливото и неспокойно всекидневие, до момента в който от другата страна против него се изправя смелата и борбена доверчивост. Единственото, в което сме сигурни е, че изходът от тази среща е тотално непредвидим. "
Сцена от кино лентата " Байкал " (Източник: Екип на " Байкал " )
Ето и по какъв начин разяснява кино лентата журналистът Иво Иванов:
" Смятам, че е значимо филмът " Байкал " да не бъде незабавно автоматизирано и комфортно подложен под в този момент модерния род " LGBT филми ", който може да е поле за полемика на забавни тематики, само че от време на време подчертава единствено един аспект на филм, който даже може да е периферен.
" Байкал " е филм за търсене на еднаквост и по какъв начин намирането й ни свързва или разделя с най-близките ни хора. Подобно на общоизвестния трети закон на Нютон за действието и противодействието, всеки човек не може да откри себе си във вакуум, а има потребност от други тела, в които да се удря, отблъсква, отразява, други огледала. Така са и двамата герои във кино лентата, положителните другари Филип и Стоян, които откакто не са се виждали дълго време, са в друга степен на приемане на своята същинска същина. Нощният свят, богат на заглушени светлини и сенки, които населяват в заветната вечер отразяват маскарадът, който ще се състои.
Грабващото във кино лентата са тежките моменти на тишина, които тегнат над героите всред просто-така изречените думи, които са като обезверени въздишки на удавници в намерено море. Но колкото и да приказват героите, това което желаят да кажат си остава се по този начин неизказано и най-после схващат че единственият метод да ги видят е да ги погледнат лице в лице. "
Лентата изследва сензитивната тематика за хомосексуалността и различността, само че както споделя режисьорът в изявление за Impressio:
" На повърхността е ЛГБТИ тематиката, само че за мен постоянно този план е бил по-скоро за идентичността на индивида. Как човек схваща себе си, по какъв начин стои по отношение на външния свят, по какъв начин наподобява по отношение на него. Той е за другарство и по какъв начин околните хора те възприемат.
Това е тематиката за мен, макар че постоянно се гледа едностранчиво - това е ЛГБТИ филм или гей филм, транс и така нататък Съответно се слага в една рубрика, която ни е боязън да прекрачваме и да си зададем съответни въпроси. "
Историята в " Байкал " стартира по този начин:
" Филип получава позвъняване от Стоян, негов остарял другар, с който не са се виждали от много време. Двамата вземат решение да се видят, да пият бира и да гледат мача. Само че нощта ненадейно отива в друга посока, когато Стоян идва облечен като жена. "
Журналистът и киноман Александър Гюров за " Байкал ":
" Когато едвам към края на късометражния филм " Байкал " разбираме смисъла на заглавието, напълно в стила на " Гражданинът Кейн " превъртаме към този момент видяното още веднъж в главите си за да го преосмислим, само че този път през друг филтър. И, в действителност, това, което на пръв взор наподобява на добре позната басня за съчувствие и примирие, намира метод да се усети като нещо нетипично.
Защото " Байкал " е филм за внимателен конфликт. Сблъсък както на напълно диаметралното, по този начин и на неща, които са до болежка познати едни на други. В единия завършек на терена имаме трънливото и неспокойно всекидневие, до момента в който от другата страна против него се изправя смелата и борбена доверчивост. Единственото, в което сме сигурни е, че изходът от тази среща е тотално непредвидим. "
Сцена от кино лентата " Байкал " (Източник: Екип на " Байкал " )
Ето и по какъв начин разяснява кино лентата журналистът Иво Иванов:
" Смятам, че е значимо филмът " Байкал " да не бъде незабавно автоматизирано и комфортно подложен под в този момент модерния род " LGBT филми ", който може да е поле за полемика на забавни тематики, само че от време на време подчертава единствено един аспект на филм, който даже може да е периферен.
" Байкал " е филм за търсене на еднаквост и по какъв начин намирането й ни свързва или разделя с най-близките ни хора. Подобно на общоизвестния трети закон на Нютон за действието и противодействието, всеки човек не може да откри себе си във вакуум, а има потребност от други тела, в които да се удря, отблъсква, отразява, други огледала. Така са и двамата герои във кино лентата, положителните другари Филип и Стоян, които откакто не са се виждали дълго време, са в друга степен на приемане на своята същинска същина. Нощният свят, богат на заглушени светлини и сенки, които населяват в заветната вечер отразяват маскарадът, който ще се състои.
Грабващото във кино лентата са тежките моменти на тишина, които тегнат над героите всред просто-така изречените думи, които са като обезверени въздишки на удавници в намерено море. Но колкото и да приказват героите, това което желаят да кажат си остава се по този начин неизказано и най-после схващат че единственият метод да ги видят е да ги погледнат лице в лице. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ