От Дейвид Стануей
(Ройтерс) – Китай беше засегнат от опустошителни наводнения наскоро седмици, наводнявайки градове и причинявайки смъртни случаи и инфраструктурни щети, както и повдигайки въпроси относно ефективността на неговата инициатива от 2015 г. „град с гъби“, насочена към намаляване на рисковете от наводнения в градовете.
Инициативата беше стартирана, за да повиши устойчивостта на наводнения в големите градове и да използват по-добре дъждовната вода чрез архитектурни, инженерни и инфраструктурни промени.
Но градовете остават уязвими на проливен дъжд. Само през юли наводненията и свързаните с тях геоложки катастрофи причиниха 142 смъртни случая и изчезнали, унищожиха 2300 домове и причиниха преки икономически загуби от 15,78 милиарда юана (2,19 милиарда долара), каза в понеделник министерството на извънредните ситуации на Китай.
Следва обяснение относно схемата за град-гъба.
ЗАЩО БЕ СТАРТИРАНА ИНИЦИАТИВАТА?
Китай отдавна се стреми да подобри начина, по който се справя с екстремните метеорологични условия, и да направи гъсто населените градове по-малко уязвими от наводнения и суша .
Инициативата „Градът на гъбата“ беше предназначена да използва по-добре „решения, базирани на природата“ с по-малко въздействие за по-добро разпределение на водата и подобряване на дренажа и съхранението.
Тези решения включват използването на пропусклив асфалт, изграждането на нови канали и езера, както и възстановяването на влажните зони, което не само ще облекчи преовлажняването, но и ще подобри градската среда. непропусклив бетон, често по бреговете на големи реки, които традиционно са служили като заливни равнини. Тъй като влажните зони бяха павирани и нямаше място за утаяване на излишната вода, преовлажняването и наводненията бяха нещо обичайно.
Според данни от 2018 г. 641 от 654 големи и средни града в Китай са били уязвими от наводнения и преовлажняване, със 180, изправени пред риск от наводнения всяка година.
КАКВО Е НАПРАВЕНО ДОСЕГА?
Проучванията показват, че много от местните пилотни инициативи, стартирани досега, са имали положителен ефект, с ниски въздействащи проекти като зелени покриви и дъждовни градини, намаляващи оттичането.
Но изпълнението досега е накъсано. Общо 30 пилотни града с гъби бяха избрани през 2015 и 2016 г. До миналата година само 64 от 654 града в Китай са издали законодателство за прилагане на насоките за градовете с гъби, казаха изследователите през януари.
Изследователите казаха, че правителството досега е обръщал „минимално внимание“ на изграждането на градове с гъби и призова националното законодателство да бъде изготвено възможно най-скоро.
КАКВИ СА ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ГРАДОВЕТЕ С ГЪБЕРА?
Дори ако мерките за град с гъби бяха приложени изцяло, нямаше да могат да предотвратят тазгодишните бедствия.
Джънджоу в провинция Хенан беше един от най-ентусиазираните пионери в строителството на град с гъби, отделяйки близо 60 милиарда юана за програмата от 2016 г. до 2021 г. Но не успя да се справи с най-обилните си валежи в историята през 2021 г.
Експертите смятат, че инфраструктурата на гъбестия град може да се справи само с не повече от 200 милиметра (7,9 инча) дъжд на ден . В разгара на дъждовните бури, които връхлетяха Пекин в края на юли, валежите в една станция достигнаха 745 милиметра за три дни и половина. През юли 2021 г. в Джънджоу паднаха над 200 мм валежи само за един час.
Властите също се опитват да наваксат с изменението на климата. Тазгодишният проливен дъжд удари градове в обикновено сухия север, където развитието на градовете с гъби е по-малко напреднало.
($1 = 7,2085 юана)
(Доклад от Дейвид Стануей)
Вижте коментарите