От деца познаваме миризмата на дъжд и за повечето от

От деца познаваме " миризмата на дъжд " и за множеството от нас тя е свежа и доста приятна. И това е по този начин освен измежду природата, само че даже и в града. Понякога характерна миризма се разнася из въздуха още преди дъждът да е завалял. Обикновено това е предвестител на проливен дъжд или гръмотевична стихия. Ароматът се дължи или на озона, който се образува в следствие от мълниите. Или пък на растението колендро, отделящо характерна сладникава миризма, в случай че бъде изумено от градушка или проливен дъжд. Тези субстанции се отделят във въздуха на близки до нас места, които към този момент са наранени от тези метеорологични условия и вятърът ги носи към нас. След дълги интервали на суша, почвените бактерии актиномицети образуват спори, посредством които претърпяват неподходящите условия и чакат по-добри времена. Още с първите капки дъжд тези спори се издигат в състава на аерозоли във въздуха и ароматът им доближава до нашето подушване. Веществото в спорите, което мирише на почва, се назовава геосмин и е изключително прелестно за нас. Отново при засушаване растенията отделят ароматни масла върху почвата и по скалите, и камъните, ситуирани под тях. Смята се, че тези масла потискат прорастването на семената и им разрешават до дочакат края на сушата, а и предотвратяват конкуренцията за вода. Когато завали, дъждовните капки подвигат тези масла във въздуха и ние усещаме техния мирис. Той е наименуван петрикор - от гръцките думи за " камък " и " кръвта на боговете ". В града миризмата на дъжд по-рядко се дължи на геосмин или петрикор. Тук водните капки разтварят и издигат във въздуха разнообразни органични субстанции, които до момента са " лежали на асфалта ". Това се добавя и от аромата на влажен цимент.