ДНК изследване изяснява произхода на индоевропейските езици
От десетилетия лингвистите се пробват да схванат за какво езици, които се приказват от Западна Европа до Делхи, принадлежат към една и съща група езици, наречени индоевропейски, съобщи Българска телеграфна агенция. Най-широкомащабното ДНК проучване върху антични хора дава отговор на този въпрос - "виновни " са миграциите на популации номади от евразийските степи преди 5000 години на запад - към Европа и на изток - към Азия.
"Миграциите на хора от 10 000 години, последователното прекосяване към заседнали метод на живот и развиването на земеделието са от главно значение, с цел да се опознаят лингвистичните промени - съобщи един от ръководителите на проучването Вагхиш Нарасимхан от Харвардския университет. - Извършени са доста ДНК проучвания и археологически изследвания, само че малко от тях концентрират вниманието върху тези промени. "
Международен екип от генетици, археолози и антрополози изследвал геномите на 5 234-ма души, живели в древността в Централна Азия и индийския субконтинент, като по този метод нараснал с една четвърт броя на секвенираните човешки геноми.
Индоевропейските езици имат нещо общо между тях, що се отнася до синтаксиса и речника. Изследване от 2015 година откри, че са пристигнали в Европа от степите в Централна Азия. Но за появяването им в Азия имаше диспути. Някои учени подкрепяха хипотезата, че индоевропейските езици са пристигнали от Анадола в Турция. Сравняване на ДНК от поданици на индийския субконтинент и на Турция обаче сподели, че общото сред тях е напълно малко. Друг индикатор, потвъждаващ хипотезата за общ генезис в степите, е обвързван с откриването на генетично подобие сред хората, говорещи индоевропейски езици, и балтийско-славянските популации. Популациите, които в този момент приказват тези езици, произлизат от подгрупа от степите, която мигрирала в Европа преди 5 000 години и по-късно се върнала на изток към индийския субконтинент през идващите 1 500 години. Хората, които приказват дравидски езици, най-много в Южна Индия и югозападната част на Пакистан, имат напълно малко ДНК от степите, до момента в който населяващите северните елементи на субконтинента са с повече ДНК от степите. Резултатите от проучването са оповестени в сп. "Сайънс ".
"Миграциите на хора от 10 000 години, последователното прекосяване към заседнали метод на живот и развиването на земеделието са от главно значение, с цел да се опознаят лингвистичните промени - съобщи един от ръководителите на проучването Вагхиш Нарасимхан от Харвардския университет. - Извършени са доста ДНК проучвания и археологически изследвания, само че малко от тях концентрират вниманието върху тези промени. "
Международен екип от генетици, археолози и антрополози изследвал геномите на 5 234-ма души, живели в древността в Централна Азия и индийския субконтинент, като по този метод нараснал с една четвърт броя на секвенираните човешки геноми.
Индоевропейските езици имат нещо общо между тях, що се отнася до синтаксиса и речника. Изследване от 2015 година откри, че са пристигнали в Европа от степите в Централна Азия. Но за появяването им в Азия имаше диспути. Някои учени подкрепяха хипотезата, че индоевропейските езици са пристигнали от Анадола в Турция. Сравняване на ДНК от поданици на индийския субконтинент и на Турция обаче сподели, че общото сред тях е напълно малко. Друг индикатор, потвъждаващ хипотезата за общ генезис в степите, е обвързван с откриването на генетично подобие сред хората, говорещи индоевропейски езици, и балтийско-славянските популации. Популациите, които в този момент приказват тези езици, произлизат от подгрупа от степите, която мигрирала в Европа преди 5 000 години и по-късно се върнала на изток към индийския субконтинент през идващите 1 500 години. Хората, които приказват дравидски езици, най-много в Южна Индия и югозападната част на Пакистан, имат напълно малко ДНК от степите, до момента в който населяващите северните елементи на субконтинента са с повече ДНК от степите. Резултатите от проучването са оповестени в сп. "Сайънс ".
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ