От деня, в който Доналд Тръмп погледна към президентството, се

От деня, в който Доналд Тръмп погледна към президентството, се чудех по какъв начин ще работи от Овалния кабинет след терористична офанзива. Сега имам своя отговор (бел. ред. - след терористичната офанзива в Манхатън, осъществена от последовател на " Ислямска страна " ). Точно както направи по време на акцията, той държи други политици виновни за офанзивата.
След клането в Орландо през 2016 година (бел. ред. - през юни предходната година десетки хора бяха избити в гей клуб в Орландо) Тръмп незабавно упрекна президента Барак Обама. " Наистина, президентът ни не знае какво прави. Той ни е провалял и ни е провалял неприятно. И под негово управление това състояние няма да се усъвършенства, единствено ще се утежни ", сподели той тогава. Тръмп имаше на разположение за обвнияване и някогашен държавен секретар - Хилари Клинтън, който да дава отговор за гибелта. " Тежестта е върху Хилари Клинтън да ни каже за какво има вяра, че имиграцията от тези рискови страни би трябвало да се усили, без да има ефикасна система... за предотвратяване ".
На 1 ноември сутринта Тръмп имаше шанса да каже на страната по какъв начин ще работи, с цел да я направи по-безопасна. Вместо това той се върна към образуване на публичното мнение като направи сенатор от демократите от Ню Йорк (бел. ред. - сенатор Чък Шумър, водач на демократите в Сената) своя изкупителна жертва след терористичната офанзива в Манхатън, при която бяха убити 8 и ранени 11 души. " Терористът пристигна в нашата страна посредством така наречен Програма за лотария за многообразие при визите, прелестта на Чък Шумър. Искам миграционната политика да се основава на заслугите ", сподели Тръмп. Той нападна остро Шумър няколко минути по-късно с още едно известие в Twitter: " Сенатор Чък Шумър оказва помощ за внасянето на проблемите на Европа, сподели полк. Тони Шафър. Ние ще спрем тази полуда! "
Туитовете на Тръмп разкриват, че той не е модерният исполин на властта, като какъвто се изобразява, а е хленчещ, лишен от въображение сочещ с пръст човек, който търси най-евтиния метод да натрупа политически точки, употребявайки кръвта на жертвите.
Нищо, както научихме, в никакъв случай не е неточност на президента Тръмп. Военна интервенция в Нигер или Йемен? Те принадлежат на " неговите генерали ". Провалът на неговата законодателна стратегия? Той оставя задължението на Конгреса. Неговото неумело президентство? То се дължи на " неприятните карти “, които съгласно него били раздадени. Неуспехът да се анулира " Обамакеър ", " бъркотията " с тавана на дълга и фиаското за възбрана на пътуването? Всичко е неточност на някой различен.
Реакцията на Тръмп на убийствата в Манхатън е следващото прекачване на виновността. Аз не съм почитател на Чък Шумър, най-твърдата глава в град, който гъмжи от тях, само че като сложи убийствата пред вратата на сенатора, Тръмп надмина себе си. Програмата за зелената карта, която Тръмп желае да приключи, бе подписана през 1990 година от президента-републиканец Джордж Х. У. Буш, откакто мина безпроблемно през двете камари. Ако желае да вземе скалпа на Шумър за подкрепяне на закона посредством Конгреса (като член на Камарата на представителите по това време), справедливостта изисква от него да отиде до Хюстън и да подбере също и остарелия Буш.
Тръмп обаче няма да направи такова нещо, тъй като е нерешителен грубиян, който не желае да ръководи нищо с изключение на огромната си уста. След терористичната офанзива в Сан Бернардино през декември 2015 година, той даде обещание да раздра небето с гнева си, да стовари пъкъла върху терористите, в случай че такова нещо се беше случило, когато той е президент. Плановете му бяха толкоз свирепи, че не искаше да ги показа. " Вие не желаете да чуете по какъв начин ще се оправя ", сподели Тръмп, единствено дето не извади принадлежности за изтезаване от черна торба, с цел да показва. " Ще се видя в толкоз доста проблеми с тях, ще се оправим с това безпощадно. "
По време на акцията Тръмп даде обещание да резервира пандиза в Гуантанамо настоящ, с цел да го " напълним с някои неприятни видове, повярвайте ми, ще го заредим. " Днес, когато кореспондент го попита дали обвиненият в убийствата в Манхатън Сайфула Саипов би трябвало да бъде изпратен в американския затвор в Гуантанамо, Тръмп се върна в към думите си от акцията " Да, изпратете го в Гитмо (бел. ред. - съкращението на затвора) ". Както звучат обещанията, това е доста тръмпистко: Според адвокати ще бъде " невиждано " президентът да изпрати американски непрекъснат гражданин в Гитмо.
С по-малко въображение от своя идеологически другар Стив Банън, Тръмп не може да внесе жизнеспособност на тематики, които са отвън главните като сигурността, страха и отмъщението. Неговият стеснен сюжет, който му е служил през акцията, се дефинира от параметрите, маркирани от хули и безсмислени бомбастични изрази. Днес той не се обърна към офанзивата в Манхатън с думи за ентусиазъм и опълчване на тероризма. Вместо това той излая нормалните си кампанийни неоправдателни изречения за възпрепятстване на " политически правилното ", за нуждата " да сме по-умни " във връзка с терористичния проблем и за нуждата от " бърза " и " мощна правдивост ", която да размени " обекта за насмешки " и " посмешище ", каквато е нашата правосъдна система е в наши дни.
Но всичко, което говореше Тръмп, беше предопределено да наподобява като деяние. А в действителност видяхме един слаб мъж, искащ да наподобява мощен.
Автор: Джак Шафър, Politico/БГНЕС