Надеждата е оптимизъм с разбито сърце - НИК КЕЙВ
От декадентска рок звезда до значим мъдрец на нашето време, Ник Кейв извървя освен бодлив, само че и мощно характерен път.
Това го слага в особена позиция – той не е просто оживял, към момента настоящ или продължаващ кариерата си макар всевъзможни компликации, той трансформира формата си в общественото схващане.
След двете големи нещастия в живота му – Ник Кейв загуби в трагични произшествия двама от синовете си, той освен съумява да откри вяра в сърцето си, само че и обилно я раздава на всички, които имат потребност от нея:
Оставам внимателен оптимист. Мисля, че в случай че успеем да преминем оттатък безпокойството, страха и отчаянието, е допустимо нещо да се промени освен културно, само че и духовно.
Усещам този капацитет във въздуха, или може би нещо като под земята поток от угриженост и съгласуваност, коренен и групов ход към по-съпричастно и усъвършенствано съществуване…
Изглежда допустимо – даже макар незаконната непросветеност на нашите държавни управления, разделянето, което съществува на всички места, шокиращата липса на благосклонност и амнистия. Толкова доста хора наподобява таят една такава непоправима неприязън към света и един към различен – даже все пак към момента имам вяра.
Колективната тъга може да докара до изключителна смяна, един тип превръщане на духа, а с това и страхотна опция. Можем да се възползваме от тази опция или да я пропилеем и да я оставим да ни подмине.
Надявам се да е първото. Чувствам, че има подготвеност за това, без значение от това, в което ни карат да имаме вяра.
Ежедневният човешки жест постоянно е на един момент от чудотворното – не забравяйте, че в последна сметка ние караме нещата да се случват посредством нашите дейности, надалеч оттатък нашето схващане или желание!
Не забравяйте, че нашите видимо дребни елементарни човешки дейности имат неописуеми последствия; че това, което вършим в този свят, значи нещо; че не сме нищо; и че нашите най-ежедневни човешки дейности по своята същина пукат шевовете на нашето желание и се разливат свястно и коренно през времето и пространството, променяйки всичко…
Нашите каузи, колкото и незначителни да ни се костват, са изпълнени със смисъл и с голямо значение, и те непрекъснато оказват въздействие върху разгръщащата се история на света, без значение дали я знаем или не.
Вместо да се чувствате безсилни и безполезни, би трябвало да се примирите с обстоятелството, че като човешко създание сте безпределно могъщи и да поемете отговорност за тази голяма мощ.
Дори най-малките ни дейности имат капацитет за огромна смяна, позитивна или негативна, и методът, по който всички ние се държим в света, значи нещо.
Вие сте всичко друго, само че не и безсилни, вие в действителност сте изтънчено и плашещо динамични и имате задължението да се изправите и да поемете отговорност за този капацитет. Това е вашето най-обикновено и наложително обвързване.
Всички ние съжаляваме и множеството от нас знаят, че тези съжаления, колкото и мъчителни да са, са нещата, които ни оказват помощ да водим по-добър живот.
Или по-скоро има избрани съжаления, които, когато се появят, могат да ни съпроводят в последователното възстановяване на живота ни.
Съжаленията постоянно изплуват на повърхността… Те изискват нашето внимание. Трябва да извършите нещо с тях.
Един от методите да потърсите амнистия е като употребявате каквито способности имате, с цел да помогнете за възобновяване на света.
Изкуството има способността да ни избавя по доста разнообразни способи. Може да работи като точка на избавление, тъй като има капацитета да върне хубостта в света. И това единствено по себе си е метод за коригиране, за сдобряване със света.
Изкуството има силата да възвърне салдото на нещата, на нашите неточности, на нашите грехове… Под „ грехове “ имам поради тези дейности, които са огорчение за Бог или, в случай че предпочитате, „ положителното в нас “ – които живеят вътре в нас и в случай че не им обръщаме внимание, те се втвърдяват и стават част от нашия темперамент.
Те са форми на страдалчество, които могат да ни тежат извънредно и да ни отделят от света. Открих, че добротата на работата може ненапълно да ги смекчи.
Всеки, който споделя, че не съжалява за нищо, просто живее недомислен живот. Не единствено това, само че и се лишава от очевидните преимущества на самоопрощаването. Въпреки че, несъмнено, най-трудното нещо от всичко е да си простиш…
Един сигурен път към себеопрощението е да стигнеш до място, където можеш да видиш, че ежедневните ти дейности вършат света измеримо по-добро място, а не по-лошо – това са много елементарни неща, налични за всички.
Стигнете до това място с известна доза примирение!
Ние страдаме като човешки същества, само че от това могат да произлязат големи наслади, а също и същинско благополучие. То може да върви паралелно с елементарното чувство за страдалчество. В противоположен случай насладата не резонира пълноценно.
Радостта като че ли изскача от страданието. Независимо от загубата си виждате какъв брой хубав, какъв брой логичен, какъв брой щастлив може да бъде светът внезапно.
Знаете, че човешките същества като цяло са мимолетни. Това е нещо, което би трябвало да се разбере на фундаментално равнище. Че имаме стойност. Че сме скъпоценни.
Ник Кейв
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
