Стефан от Иран пред ФрогНюз: За затвора в Бусманци, любовта към Б...
“От Държавна организация за бежанците /ДАБ/ ми се обадиха да ми кажат, че има позитивно решение за мен и че към този момент ми е обезпечен филантропичен статут. Не бях сюрпризиран, бях съвсем сигурен, само че не бях и изключително благополучен, когато си взех документите ”.
“Ще дам образец с детето и сладоледа. Ако едно дете желае в този момент да му купиш сладолед и ти му кажеш, не може, на следващия ден, на идващия ден отново не му вземеш и по този начин мине един месец, след който най-сетне му вземеш сладолед, то към този момент няма да е толкоз щастливо. Хубаво е, когато получиш нещо, което доста си желал без доста очакване, а аз чаках 13 години. Щях да се веселя, в случай че получа статут през първите две-три години ".
" Ако това се беше случило, към този момент щях да имам брошура, да съм приключил университет, да съм основал филм, да имам законна жена и деца. Въпреки всичко към този момент съм по-спокоен, към този момент никой няма да ме закача. За хубаво или неприятно, по този начин е трябвало да стане. Животът ме е научил, че не би трябвало да се предаваш, в случай че замълчиш, може да те смачкат, а не би трябвало да позволяваме това да се случи ".
" За тези 13 години към този момент познавам толково прелестни хора. С едни съм бил на концерт или съм ходил на планина, имал съм разнообразни прекарвания и съм обхванат от другари, които са разпръснати из цялата страна - Ловеч, Стара Загора, Русе, Пловдив, Пазарджик, София ”, показа пред ФрогНюз Стефан Давари.
Мехран Нахаи Давари е покръстен и получава българското име Стефан. Той напуща Иран в резултат на голям брой арести, побои и душевен тормоз от страна на иранската полиция. В момента, в който се предава на българската полиция взема решение, че това е неговият дом и мястото, на което желае да остарее. След 3 месеца престой в Бусманци, излиза с научени над 300 думи на български език, решен да се впише и заживее в България.
В едно от многото си видеа той споделя, че " човек не избира къде да се роди, само че може да избере къде да живее ".
Въпреки всички компликации през тези 13 години, Стефан в никакъв случай не е имал желание да напусне България, най-малкото тъй като е трябвало да стартира от нулата.
Снимка: Фейсбук
“Ако отида в друга страна занапред би трябвало да изучавам езика, да работя. Ако отпътува за Франция да вземем за пример, ще би трябвало да изучавам френски, да диря познати, да опозная града, в който ще пребивавам, неговата история. Какво мога да направя във Франция или Испания, което не мога да направя в България? ”.
“Тук има всичко, прелестна природа, море, планина. Качвал съм се на връх Мусала, Ботев, обиколил съм доста хижи, планина Славянка, Сапарева баня. Миналата неделя с едни другари се разходихме до Черни връх. Да, заплатата ми е ниска, само че в случай че още веднъж дадем образец с Франция - там ще взимам, да кажем 2 500 евро, от които наемът ми ще бъде най-малко 1000 евро. В момента взимам заплата 2000 лева, само че заплащам наем 500 лева Навсякъде има положителни и неприятни обстановки, като оставим неприятните и стартираме да гоним положителните, нещата ще се трансформират. Това, че в Германия можеш да взимаш 5 000 евро заплата, няма да те направи благополучен. Тук имам толкоз доста другари, това е скъпо. Днес една другарка от Ловеч ми се обади, плачеше и ми сподели: “Толкова се веселя за теб ”. Това е най-важното за мен ".
“Чувствам се повече българин, в сравнение с иранец, даже мисля на български. Когато броя, броя на български. Когато се слушам със сестра ми по телефона, тя стартира да ме пита за какво толкоз постепенно приказвам. Някои фрази даже започнах да произнасям в словореда на българския, а те нямат никакъв смисъл на персийски ”, споделя с усмивка Стефан.
Снимка: Фейсбук
Въпреки, че от години младият мъж се усеща повече българин, в сравнение с иранец, както и застрашен с депортация.
“В момента, когато задържаха Мехран Давари аз бях с него на място, той сподели контракт за наем, сподели нотариално заверена декларация от поръчител български жител, който му обезпечава жилище и прехрана. Той е обществена персона, свири в рок тайфа, има концерти, участия в радио състезания, лице е на акция на нашата организация, по която работим, има изказвания в медии, тъй че най-малкото за него може да се снеме догатката, че може да се укрие, той е транспарантен, с готовност да комуникира с българските управляващи ”,
“В същия ден, в който го задържаха ние имахме планувана по негова молба среща с ръководителя на Държавната организация за бежанците в 4 часа следобед. Нито един от тези причини показани пред Миграция, не можа да откри, че задържането му е безусловно нецелесъобразно и излишно, незаконосъобразно, нечовешко. През целия ми разбор на обстановката, това задържане няма никакъв смисъл, с изключение на заплашване и душевен напън ”, акцентира адвокатката.
Давари ни описа по какъв начин ненадейно в този ден двама служители на реда от Дирекция " Миграция " са му звъннали на вратата.
“Поискаха ми документи за идентичност, почувствах се като че ли някой ме е предал. Аз обясних, че тъкмо сега приготвям документите, които имам, тъй като ми следва среща с ръководителя на Държавната организация за бежанците в 4 часа следобед. Те обаче споделиха, че това няма по какъв начин да се случи и би трябвало да отидем в районното, в случай че би трябвало това щяло да се случи принудително ”.
Версията на Стефан за задържането му в Бусманци: " Трябвало е да съберат чужденци без документи там, най-вероятно поради парите, които взима България от Европа за емигранти и тази база е трябвало да се изпълни, тъй като, когато отидох там, имаше доста малко хора ".
“За мен беше огромен потрес след толкоз доста години, след толкоз доста трудов стаж в страната, имам толкоз другари тук, обиколил съм толкоз места и най-после отново да ме върнат в Бусманци. По този метод те карат да се чувстваш нарушител и безусловно ти приключват живота ”.
“Реално преди 13 години последно съм бил в Бусманци, тогава имаше организация и правила, които се съблюдаваха, да вземем за пример какъв брой време имаш право да си отвън базата, на разходка и така нататък Сега нещата бяха радикално разнообразни ”.
“Вътре в самата постройка миришеше извънредно, беше пропита от воня, беше цялостна с афганистанци, които приличаха на извънземни. Извинявам се, че го споделям по този метод, само че приличаха на хора от XVIII в. Още с влизането помня, че имаше един дълъг и мрачен кулоар, с две лампи, по-точно пури. Вратите на стаите бяха решетки, като тези от пандизите. Парното се пускаше три пъти дневно - заран, обед и вечер, само че топлата вода изобщо не стигаше до третия етаж, където бях аз и парното въобще не успяваше да се загрее. Нямаше никаква топлота, одеялата бяха доста мизерни, изобщо по-добре да бях попаднал в Централния затвор ”.
“В стая бях с един мъж от Турция, един от Бангладеш, иранец и още един, който почтено казано, не помня от къде беше. Правеше усещане обаче, че повече от 50% от стаите бяха празни. В този миг от една страна бях в потрес, бях обезпокоен, само че въпреки това имах и някаква вяра, че това е трябвало да се случи, с цел да може най-сетне да се промени моята обстановка, аз да направя нещо, с цел да я трансформира ”, безапелационен е Давари.
На 22.01.2024 година Стефан Давари беше освободен от Специалния дом за краткотрайно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в с. Бусманци,
Скрийншот, Фейсбук
Тогава още веднъж се свързахме с адвокатката му:
" Освобождаването му е въз основа на отварянето на процедура за разглеждане на молбата му за протекция от Държавна организация за бежанците /ДАБ/ ". " Това е 10-а поред молба, която действително ние подадохме предишния понеделник. Въз основа на това, автоматизирано се сменя статута му от лице без документи, без право на престояване - в лице, което е търсещо протекция. В момента върви произвеждане по разглеждане всъщност има ли опасност за него сподели юрист Радославова.
Седем месеца по-късно Стефан най-сетне разполага с легални български документи за идентичност.
“Не утвърждавам бежанците, които отиват в някоя страна, с цел да правят закононарушения, тъй като такива има, само че има и хора, които в последна сметка в действителност бягат. Било то, тъй като ги преследват, или не желаят да живеят в страната, от която идват. Това са читави хора и на тях би трябвало да им се дава късмет ”, счита той.
Според него страната би трябвало да стартира да издава едногодишни зелени карти на бежанци. През тази година те да имат опция да се интегрират, да учат езика, да покажат дали могат да бъдат потребни. След това, след оценка по избрани критерии - до каква степен е научил език, има ли работен стаж и до каква степен се е интегрирал в обществото, да преценят дали да остане в страната или да го депортират.
“Българската националка Кимиа Ализаде, която завоюва бронза на олимпийския шампионат по таекуондо в Париж е иранка, която живее от 1 година тук. В общи линии от 7-те национали, които донесоха медали на олимпиадата, четирима са били чужденци. Такива хора би трябвало да се филтрират и да остават в страната, тъй като ще са й от изгода ”, акцентира Давари.
“Не разбирам доста от политика, само че съгласно мен вътрешната политика на страната би трябвало да се погрижи първо за българите, по-късно да мислят за чужденците. Въпреки че въпреки това чужденците, без значение дали са легални, или не, би трябвало да се считат за част от обществото, тъй като те са тук и би трябвало да има и решение за тях ”.
“Не може да се мисли единствено за това по какъв начин да се строят автомагистрали, има и по-важни неща. На хората им би трябвало храна на масата, не автомагистрала. Не че не би трябвало да се строят такива, само че оправдавам се, в XXI в. в случай че не можеш да построиш една автомагистрала, това е малко несериозно. Качеството на живот на хората обаче е най-важно, какво имаш опция да си напазаруваш, да не правиш доста сметки, когато вървиш да пазаруваш, да не гледаш доста цените. Виждам по какъв начин дамите по улиците се тормозят да не бъдат нападнати през нощта, това са качествените неща, не автомагистралите ”.
Мехран се занимава с музика и записва клипове дружно с група Той е създател и на късометражния филм който закупи огромна известност измежду младежите.
Снимка: Фейсбук
“Мечтата ми е някой ден да печеля “Оскар ”, от 16-годишен за това бленувам. И един ден живот да ми остане, това ще го реализира. Сигурен съм, че някой ден ще стигна и до там. В момента обаче съм фокусиран върху други неща.Тази година получих български документи за престояване, само че няма да мога да запиша университет, защото ще ми би трябвало тапия, а тя е в Иран, изгубена е и е малко комплицирано, ще би трябвало да наема юрист. Догодина обаче считам, че на 100 % ще съумея да се запиша. Друго нещо, към което се стремя, е да стартира личен бизнес и към този момент съществено мисля в тази тенденция ”.
“Отделно работя върху сюжети за филм, с който ще аплайвам в НАТФИЗ, за постановка. Искам да се развива и групата, да вършим повече албуми и концерти. Откакто бях в пандиза пиша и книга, която би трябвало да коригирам, тъй че съм си сложил задачата да свърша доста неща ”, акцентира Стефан.
Констанца Илиева
“Ще дам образец с детето и сладоледа. Ако едно дете желае в този момент да му купиш сладолед и ти му кажеш, не може, на следващия ден, на идващия ден отново не му вземеш и по този начин мине един месец, след който най-сетне му вземеш сладолед, то към този момент няма да е толкоз щастливо. Хубаво е, когато получиш нещо, което доста си желал без доста очакване, а аз чаках 13 години. Щях да се веселя, в случай че получа статут през първите две-три години ".
" Ако това се беше случило, към този момент щях да имам брошура, да съм приключил университет, да съм основал филм, да имам законна жена и деца. Въпреки всичко към този момент съм по-спокоен, към този момент никой няма да ме закача. За хубаво или неприятно, по този начин е трябвало да стане. Животът ме е научил, че не би трябвало да се предаваш, в случай че замълчиш, може да те смачкат, а не би трябвало да позволяваме това да се случи ".
" За тези 13 години към този момент познавам толково прелестни хора. С едни съм бил на концерт или съм ходил на планина, имал съм разнообразни прекарвания и съм обхванат от другари, които са разпръснати из цялата страна - Ловеч, Стара Загора, Русе, Пловдив, Пазарджик, София ”, показа пред ФрогНюз Стефан Давари.
Мехран Нахаи Давари е покръстен и получава българското име Стефан. Той напуща Иран в резултат на голям брой арести, побои и душевен тормоз от страна на иранската полиция. В момента, в който се предава на българската полиция взема решение, че това е неговият дом и мястото, на което желае да остарее. След 3 месеца престой в Бусманци, излиза с научени над 300 думи на български език, решен да се впише и заживее в България.
В едно от многото си видеа той споделя, че " човек не избира къде да се роди, само че може да избере къде да живее ".
Въпреки всички компликации през тези 13 години, Стефан в никакъв случай не е имал желание да напусне България, най-малкото тъй като е трябвало да стартира от нулата.
Снимка: Фейсбук
“Ако отида в друга страна занапред би трябвало да изучавам езика, да работя. Ако отпътува за Франция да вземем за пример, ще би трябвало да изучавам френски, да диря познати, да опозная града, в който ще пребивавам, неговата история. Какво мога да направя във Франция или Испания, което не мога да направя в България? ”.
“Тук има всичко, прелестна природа, море, планина. Качвал съм се на връх Мусала, Ботев, обиколил съм доста хижи, планина Славянка, Сапарева баня. Миналата неделя с едни другари се разходихме до Черни връх. Да, заплатата ми е ниска, само че в случай че още веднъж дадем образец с Франция - там ще взимам, да кажем 2 500 евро, от които наемът ми ще бъде най-малко 1000 евро. В момента взимам заплата 2000 лева, само че заплащам наем 500 лева Навсякъде има положителни и неприятни обстановки, като оставим неприятните и стартираме да гоним положителните, нещата ще се трансформират. Това, че в Германия можеш да взимаш 5 000 евро заплата, няма да те направи благополучен. Тук имам толкоз доста другари, това е скъпо. Днес една другарка от Ловеч ми се обади, плачеше и ми сподели: “Толкова се веселя за теб ”. Това е най-важното за мен ".
“Чувствам се повече българин, в сравнение с иранец, даже мисля на български. Когато броя, броя на български. Когато се слушам със сестра ми по телефона, тя стартира да ме пита за какво толкоз постепенно приказвам. Някои фрази даже започнах да произнасям в словореда на българския, а те нямат никакъв смисъл на персийски ”, споделя с усмивка Стефан.
Снимка: Фейсбук
Въпреки, че от години младият мъж се усеща повече българин, в сравнение с иранец, както и застрашен с депортация.
“В момента, когато задържаха Мехран Давари аз бях с него на място, той сподели контракт за наем, сподели нотариално заверена декларация от поръчител български жител, който му обезпечава жилище и прехрана. Той е обществена персона, свири в рок тайфа, има концерти, участия в радио състезания, лице е на акция на нашата организация, по която работим, има изказвания в медии, тъй че най-малкото за него може да се снеме догатката, че може да се укрие, той е транспарантен, с готовност да комуникира с българските управляващи ”,
“В същия ден, в който го задържаха ние имахме планувана по негова молба среща с ръководителя на Държавната организация за бежанците в 4 часа следобед. Нито един от тези причини показани пред Миграция, не можа да откри, че задържането му е безусловно нецелесъобразно и излишно, незаконосъобразно, нечовешко. През целия ми разбор на обстановката, това задържане няма никакъв смисъл, с изключение на заплашване и душевен напън ”, акцентира адвокатката.
Давари ни описа по какъв начин ненадейно в този ден двама служители на реда от Дирекция " Миграция " са му звъннали на вратата.
“Поискаха ми документи за идентичност, почувствах се като че ли някой ме е предал. Аз обясних, че тъкмо сега приготвям документите, които имам, тъй като ми следва среща с ръководителя на Държавната организация за бежанците в 4 часа следобед. Те обаче споделиха, че това няма по какъв начин да се случи и би трябвало да отидем в районното, в случай че би трябвало това щяло да се случи принудително ”.
Версията на Стефан за задържането му в Бусманци: " Трябвало е да съберат чужденци без документи там, най-вероятно поради парите, които взима България от Европа за емигранти и тази база е трябвало да се изпълни, тъй като, когато отидох там, имаше доста малко хора ".
“За мен беше огромен потрес след толкоз доста години, след толкоз доста трудов стаж в страната, имам толкоз другари тук, обиколил съм толкоз места и най-после отново да ме върнат в Бусманци. По този метод те карат да се чувстваш нарушител и безусловно ти приключват живота ”.
“Реално преди 13 години последно съм бил в Бусманци, тогава имаше организация и правила, които се съблюдаваха, да вземем за пример какъв брой време имаш право да си отвън базата, на разходка и така нататък Сега нещата бяха радикално разнообразни ”.
“Вътре в самата постройка миришеше извънредно, беше пропита от воня, беше цялостна с афганистанци, които приличаха на извънземни. Извинявам се, че го споделям по този метод, само че приличаха на хора от XVIII в. Още с влизането помня, че имаше един дълъг и мрачен кулоар, с две лампи, по-точно пури. Вратите на стаите бяха решетки, като тези от пандизите. Парното се пускаше три пъти дневно - заран, обед и вечер, само че топлата вода изобщо не стигаше до третия етаж, където бях аз и парното въобще не успяваше да се загрее. Нямаше никаква топлота, одеялата бяха доста мизерни, изобщо по-добре да бях попаднал в Централния затвор ”.
“В стая бях с един мъж от Турция, един от Бангладеш, иранец и още един, който почтено казано, не помня от къде беше. Правеше усещане обаче, че повече от 50% от стаите бяха празни. В този миг от една страна бях в потрес, бях обезпокоен, само че въпреки това имах и някаква вяра, че това е трябвало да се случи, с цел да може най-сетне да се промени моята обстановка, аз да направя нещо, с цел да я трансформира ”, безапелационен е Давари.
На 22.01.2024 година Стефан Давари беше освободен от Специалния дом за краткотрайно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в с. Бусманци,
Скрийншот, Фейсбук
Тогава още веднъж се свързахме с адвокатката му:
" Освобождаването му е въз основа на отварянето на процедура за разглеждане на молбата му за протекция от Държавна организация за бежанците /ДАБ/ ". " Това е 10-а поред молба, която действително ние подадохме предишния понеделник. Въз основа на това, автоматизирано се сменя статута му от лице без документи, без право на престояване - в лице, което е търсещо протекция. В момента върви произвеждане по разглеждане всъщност има ли опасност за него сподели юрист Радославова.
Седем месеца по-късно Стефан най-сетне разполага с легални български документи за идентичност.
“Не утвърждавам бежанците, които отиват в някоя страна, с цел да правят закононарушения, тъй като такива има, само че има и хора, които в последна сметка в действителност бягат. Било то, тъй като ги преследват, или не желаят да живеят в страната, от която идват. Това са читави хора и на тях би трябвало да им се дава късмет ”, счита той.
Според него страната би трябвало да стартира да издава едногодишни зелени карти на бежанци. През тази година те да имат опция да се интегрират, да учат езика, да покажат дали могат да бъдат потребни. След това, след оценка по избрани критерии - до каква степен е научил език, има ли работен стаж и до каква степен се е интегрирал в обществото, да преценят дали да остане в страната или да го депортират.
“Българската националка Кимиа Ализаде, която завоюва бронза на олимпийския шампионат по таекуондо в Париж е иранка, която живее от 1 година тук. В общи линии от 7-те национали, които донесоха медали на олимпиадата, четирима са били чужденци. Такива хора би трябвало да се филтрират и да остават в страната, тъй като ще са й от изгода ”, акцентира Давари.
“Не разбирам доста от политика, само че съгласно мен вътрешната политика на страната би трябвало да се погрижи първо за българите, по-късно да мислят за чужденците. Въпреки че въпреки това чужденците, без значение дали са легални, или не, би трябвало да се считат за част от обществото, тъй като те са тук и би трябвало да има и решение за тях ”.
“Не може да се мисли единствено за това по какъв начин да се строят автомагистрали, има и по-важни неща. На хората им би трябвало храна на масата, не автомагистрала. Не че не би трябвало да се строят такива, само че оправдавам се, в XXI в. в случай че не можеш да построиш една автомагистрала, това е малко несериозно. Качеството на живот на хората обаче е най-важно, какво имаш опция да си напазаруваш, да не правиш доста сметки, когато вървиш да пазаруваш, да не гледаш доста цените. Виждам по какъв начин дамите по улиците се тормозят да не бъдат нападнати през нощта, това са качествените неща, не автомагистралите ”.
Мехран се занимава с музика и записва клипове дружно с група Той е създател и на късометражния филм който закупи огромна известност измежду младежите.
Снимка: Фейсбук
“Мечтата ми е някой ден да печеля “Оскар ”, от 16-годишен за това бленувам. И един ден живот да ми остане, това ще го реализира. Сигурен съм, че някой ден ще стигна и до там. В момента обаче съм фокусиран върху други неща.Тази година получих български документи за престояване, само че няма да мога да запиша университет, защото ще ми би трябвало тапия, а тя е в Иран, изгубена е и е малко комплицирано, ще би трябвало да наема юрист. Догодина обаче считам, че на 100 % ще съумея да се запиша. Друго нещо, към което се стремя, е да стартира личен бизнес и към този момент съществено мисля в тази тенденция ”.
“Отделно работя върху сюжети за филм, с който ще аплайвам в НАТФИЗ, за постановка. Искам да се развива и групата, да вършим повече албуми и концерти. Откакто бях в пандиза пиша и книга, която би трябвало да коригирам, тъй че съм си сложил задачата да свърша доста неща ”, акцентира Стефан.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ