Линиите на Наска: какво предназначение ще им измислят още учените?
От дълги години учените се пробват да разгадаят тайната на загадъчните линии на платото Наска в Перу. Но и до през днешния ден не е известно кой ги е основал, по какъв начин и по кое време. Италиански археолози тези дни оповестиха, че са отгатнали предназначението на тайнствените спирални дупки в Наска.
Рисунките в платото са открити през 1939 година от американския археолог Пол Косък, който прелетял над платото със аероплан. Те не били видяни по-рано заради прекомерно огромните си размери. Чак с появяването на авиацията е станало допустимо да се прегледат и снимат геоглифите.
Общо на учените са известни 30 великански рисунки на животни и растения и към 700 нереални геометрични фигури. Открити са и към 13 000 линии, доста от които се виждат от Космоса.
Повечето от откривателите считат, че рисунките са основани от цивилизацията Наска, живяла там до II в. от н.е. Но проучване е открило, че всички геоглифи са създавани в друго време и по разнообразни схеми. Учените не изключват рисунките да са имали друго предопределение.
Изследването на италианците
Буквално преди дни учени от Италия са изучили фотоси на платото Наска и са изяснили че акведуктите и линиите на Наска в древността са образували единна система. Според археолозите линиите на Наска се явяват част от съществувала в древността комплицирана система от разклонени акведукти.
Акведуктите са канали или тръби за подаване на вода. На платото Наска те съставляват подземни канали, в които може да се попадне по спирални дупки. Каналите са имали комплицирано вътрешно устройство и са били укрепени с каменни блокове. Подземният темперамент на акведуктите разрешавал да се предотврати изпарението на влагата в изискванията на горещия перуански климат.
Учените обаче не могат да обяснят с акуратност по какъв начин точно са били свързани каналите с рисунките. Освен това откривателите се затрудняват и в отговора на въпроса, по какъв начин са били направени тези канали, защото няма благоприятни условия за тяхното датиране. Културата Наска не е оставила нищо, което да може да изяснява техния генезис, защото не е имала книжовност.
При това учените означават, че системата от акведукти в древността е била по-развита, в сравнение с се е съхранила до наши дни. Културата, основала каналите, е била много развита. Качеството на строителство е толкоз положително, че някои канали могат да действат и през днешния ден, считат откривателите.
Други версии за предназначението на геоглифите
Някои учени са на мнение, че геоглифите на Наска са имали астрономическо предопределение. Привържениците на тази версия считат, че всички линии на Наска са насочени за решение на разнородни астрономични и астрологични задания.
Британският експерт по археоастрономия Джералд Хокинс е решил да изследва този въпрос и е стигнал до извода, че единствено 20% от геоглифите може да се отнесат към някои небесни ориентири. Всички линии и линии на Наска вървят в разнообразни направления, по тази причина астрономическото пояснение не може да бъде прието за определящо, счита ученият.
Мария Райхе, посветила съвсем половин век на проучването на Наска, счита, че линиите „ вършат усещане на шифрован текст, в който едни и същи думи от време на време са обозначени с големи букви, а различен път – с дребни значета “.
Привържениците на извънземните версии са на мнение, че линиите в пустинята Наска са предопределени за насочване и кацане на извънземни кораби. Но незабавно поражда въпросът: за какво им е на извънземните, способни да преодоляват междузвездни пространства, кални писти?
Сред хипотезите за произхода на линиите участва и религиозна версия. Според нея рисунките са предопределени за обреди, пр които се викали душите на умрелите и се общувало с боговете. Смята се, че благодарение на ритуалите локалните поданици измолвали от боговете вода, която е нищожна в сушавото Перу.
В региона на геоглифите има голям брой неразучени артефакти. На платото има кръгли и квадратни вдлъбнатини, геометрично еднообразно ситуирани скални формирания и други неизучени особености. Затова е комплицирано да се открие дефинитивна версия за предназначението на рисунките.
Напълно е допустимо учените още дълго да си блъскат главите над техния генезис. Ясно е едно – основала ги е високоразвита цивилизация, която е имала технологии, незнайни на днешните учени.
Съвременните геодезични способи не разрешават да се организира права линия с дължина до 8 км на пресечена околност по този начин, че отклонението да не надвишава 0,1%. А античните основатели на рисунките са можели да го създадат.
Освен това вършиме линии на геоглифите пренебрегват релефа на местността – те се изкачват по хълмове и се спускат в дерета. Способни ли са на сходно нещо актуалните технологии? Разбира се, че не.
