Какво, по дяволите, стана с интернета
От четвърта в света през 2009 година по скорост на домашния интернет България към този момент е 53-а. Средната скорост се форсира, само че по-бавно, в сравнение с множеството други европейски пазари. След първата консолидация през 2010 година през 2021 година БТК направи втора вълна посредством изкупуване и в следствие с А1 ще държат над 60% от пазара.
А в миналото бяхме четвърти в света. Не, не става дума за националния тим по футбол на България, а за нещо по-невидимо - домашният (фиксиран) интернет в България, една от националните гордости на XXI век, която към този момент мъчно може да се брои за такава. Не тъй като интернетът в България е муден или изключително безценен, а тъй като през последните 10 години той гладко потъна от една от най-хубавите мрежи в света към просто добра.
Промяната има доста пояснения, само че измежду основните са най-малко три - пазарът е доста по-концентриран и на него работят два оператора колоси - БТК и А1, търсенето на пъклен бърза връзка не е огромно, а вложенията в градска и сградна мрежа са сложни и скъпи. Не на последно място стои и алтернативата мобилен интернет, който носи и повече доходи. По последни данни на КРС потребителите през 2020 година са платили за интернет 1 милиарда лева, от които за закрепен малко над 300 млн. лева
Реклама Къде сме ние
През 2009 година България се класира четвърта в класацията на Ookla за най-бърз закрепен интернет в света. Тогава пред страната са Южна Корея, Япония и Литва, а незабавно след нея - Румъния. Едно десетилетие и две талази на консолидации в бранша на доставчиците по-късно България е 53-а от 181 страни. От петицата през 2009 година не е останала нито една страна, с едно изключение - прилежаща Румъния.
Тук са нужни редица разяснения. Интернетът в България не е станал по-бавен, тъкмо противоположното. През 2009 година междинната скорост е към 7 мегабита в секунда. През 2021 година - 88 мегабита в секунда. В същото време другите са се движили с по-бърза скорост. За съпоставяне - в Румъния през днешния ден междинната скорост е три пъти по-висока, 241 мегабита в секунда, не доста надалеч от първия в класацията - Монако, където скоростта е 270 мегабита. ( " Капитал " употребява междинните аритметични данни на Ookla Speedtest. Компанията има и обособена ранглиста с медианна стойност, където България още веднъж е 53-а, само че останалото нареждане е друго - бел. авт.).
Важно е да се каже също, че при мобилният интернет България е в топ 10 освен в Европа, само че в целия свят. Това е и едно от обясненията - през последните 10 години телекомите в страната сложиха приоритет върху мобилната си мрежа за сметка на закрепената.
Същевременно цената в Румъния е по-ниска, в сравнение с в България. Това още веднъж не прави интернетът в България безценен. Според European Digital Compass за заплащането на междинната сметка за интернет в България от някой със междинната за страната заплата са нужни 3 часа и 22 минути работа. В Румъния - 2 часа и 43 минути. Шампион е Финландия, където интернетът " коства " 44 минути. Естествено в номинално изражение цените имат различен тип и България е на първите места по на ниска цена нет. Тенденцията обаче е към напредък през идващите години.
Реклама Историята в резюме
Поне на хартия, конкуренцията не е намаляла внезапно - съгласно Комисията за контролиране на известията (КРС) предлагащите интернет на дребно компании са колкото и през последните години - към 650, само че при започване на века са оперирали над 2000 доставчика. В същото време нарастват дяловете и въздействието на двата съществени играча, БТК и " А1 България " (виж графиките). С последните покупко-продажби на някогашния държавен телеком двата оператора ще държат над 60% от клиентите.
Участниците в интернет бизнеса в България през последните 20 години имат друг прочит за какво страната към този момент не е водач във закрепения интернет. Телекомите - БТК и " А1 България ", които преобладават пазара през последните 10 години и ще са незаобиколим фактор през идващите, имат обилни разминавания във вижданията с интернет пионерите в България.
Едни рисуват по-светла картина, до момента в който други не виждат по какъв начин два колоса могат да иновират в пазар без огромно пространство за печелене на пазарен дял отвън придобивания. За множеството втората вълна на консолидация, както може да се назова серията от покупки на БТК на относително огромни районни снабдители като " КомНет ", " Нетуоркс " (която е притежател и на софийската " Онлайн директ " ), " Нет1 ", пловдивската N3 и търновската " Телнет " (обявена при започване на декември), в допълнение ще забавят развиването на пазара.
Другите считат, че огромните играчи са единствените, които имат финансовата опция да вкарат всеобщ достъп до бърз оптичен интернет в страната.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Право 3 Енергетика 1 Право 2 Технологии 3 Енергетика 1 Технологии 2 Право 3 Енергетика Реклама
Причините за разминаванията се крие в цялата история на интернет в България.
В началото бяха просторите
Развитието на интернет в България стартира в средата на 90-те години. Тогава картината се разграничава осезаемо по отношение на сегашната - телекомите нямат никакъв интерес към закрепения интернет, БТК към момента е държавна и се занимава най-вече с домашна телефония, а общата съгласуваност на България се мери в килобити. Няколко млади компании се захващат с решаването на този проблем. Едни от най-ключовите в този развой са " Орбител ", " Мегалан " и " Спектър нет ".
И трите в последна сметка свършват пътя си като част от " А1 България " (тогава " Мобилтел " ), която през 2010 година купува " Мегалан " и " Спектър " за внушителните даже по днешни стандарти 72 млн. евро. През 2005 година Deutsche Telekom посредством унгарското си звено Magyar Telekom купува " Орбител " единствено с цел да я препродаде през 2008 година назад в България, на " Спектър ". После идва и огромното обединение с Blizoo. Така към мобилният оператор се образува един от двата огромни телеком играча на закрепения пазар, който остава подобен и до през днешния ден, посредством така наречен първа вълна на консолидация.
Техническата история е доста по-оплетена. В края на 90-те години и началото на хилядолетието доставчиците имат редица проблеми, само че най-големите са два: внасянето на интернет извън и окабеляването. Първият е решен посредством внасянето на интернет от БТК, " Нетера " и други, а след това с развиването на интернет на всички места по света казусът стопира да бъде подобен и към този момент не е забележителен разход за доставчиците, тъй като огромните интернационалните интернет тържища като тези в Амстердам и Франкфурт вършат интернетът на едро наличен за всеки квартален снабдител.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
А в миналото бяхме четвърти в света. Не, не става дума за националния тим по футбол на България, а за нещо по-невидимо - домашният (фиксиран) интернет в България, една от националните гордости на XXI век, която към този момент мъчно може да се брои за такава. Не тъй като интернетът в България е муден или изключително безценен, а тъй като през последните 10 години той гладко потъна от една от най-хубавите мрежи в света към просто добра.
Промяната има доста пояснения, само че измежду основните са най-малко три - пазарът е доста по-концентриран и на него работят два оператора колоси - БТК и А1, търсенето на пъклен бърза връзка не е огромно, а вложенията в градска и сградна мрежа са сложни и скъпи. Не на последно място стои и алтернативата мобилен интернет, който носи и повече доходи. По последни данни на КРС потребителите през 2020 година са платили за интернет 1 милиарда лева, от които за закрепен малко над 300 млн. лева
Реклама Къде сме ние
През 2009 година България се класира четвърта в класацията на Ookla за най-бърз закрепен интернет в света. Тогава пред страната са Южна Корея, Япония и Литва, а незабавно след нея - Румъния. Едно десетилетие и две талази на консолидации в бранша на доставчиците по-късно България е 53-а от 181 страни. От петицата през 2009 година не е останала нито една страна, с едно изключение - прилежаща Румъния.
Тук са нужни редица разяснения. Интернетът в България не е станал по-бавен, тъкмо противоположното. През 2009 година междинната скорост е към 7 мегабита в секунда. През 2021 година - 88 мегабита в секунда. В същото време другите са се движили с по-бърза скорост. За съпоставяне - в Румъния през днешния ден междинната скорост е три пъти по-висока, 241 мегабита в секунда, не доста надалеч от първия в класацията - Монако, където скоростта е 270 мегабита. ( " Капитал " употребява междинните аритметични данни на Ookla Speedtest. Компанията има и обособена ранглиста с медианна стойност, където България още веднъж е 53-а, само че останалото нареждане е друго - бел. авт.).
Важно е да се каже също, че при мобилният интернет България е в топ 10 освен в Европа, само че в целия свят. Това е и едно от обясненията - през последните 10 години телекомите в страната сложиха приоритет върху мобилната си мрежа за сметка на закрепената.
Същевременно цената в Румъния е по-ниска, в сравнение с в България. Това още веднъж не прави интернетът в България безценен. Според European Digital Compass за заплащането на междинната сметка за интернет в България от някой със междинната за страната заплата са нужни 3 часа и 22 минути работа. В Румъния - 2 часа и 43 минути. Шампион е Финландия, където интернетът " коства " 44 минути. Естествено в номинално изражение цените имат различен тип и България е на първите места по на ниска цена нет. Тенденцията обаче е към напредък през идващите години.
Реклама Историята в резюме
Поне на хартия, конкуренцията не е намаляла внезапно - съгласно Комисията за контролиране на известията (КРС) предлагащите интернет на дребно компании са колкото и през последните години - към 650, само че при започване на века са оперирали над 2000 доставчика. В същото време нарастват дяловете и въздействието на двата съществени играча, БТК и " А1 България " (виж графиките). С последните покупко-продажби на някогашния държавен телеком двата оператора ще държат над 60% от клиентите.
Участниците в интернет бизнеса в България през последните 20 години имат друг прочит за какво страната към този момент не е водач във закрепения интернет. Телекомите - БТК и " А1 България ", които преобладават пазара през последните 10 години и ще са незаобиколим фактор през идващите, имат обилни разминавания във вижданията с интернет пионерите в България.
Едни рисуват по-светла картина, до момента в който други не виждат по какъв начин два колоса могат да иновират в пазар без огромно пространство за печелене на пазарен дял отвън придобивания. За множеството втората вълна на консолидация, както може да се назова серията от покупки на БТК на относително огромни районни снабдители като " КомНет ", " Нетуоркс " (която е притежател и на софийската " Онлайн директ " ), " Нет1 ", пловдивската N3 и търновската " Телнет " (обявена при започване на декември), в допълнение ще забавят развиването на пазара.
Другите считат, че огромните играчи са единствените, които имат финансовата опция да вкарат всеобщ достъп до бърз оптичен интернет в страната.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Право 3 Енергетика 1 Право 2 Технологии 3 Енергетика 1 Технологии 2 Право 3 Енергетика Реклама
Причините за разминаванията се крие в цялата история на интернет в България.
В началото бяха просторите
Развитието на интернет в България стартира в средата на 90-те години. Тогава картината се разграничава осезаемо по отношение на сегашната - телекомите нямат никакъв интерес към закрепения интернет, БТК към момента е държавна и се занимава най-вече с домашна телефония, а общата съгласуваност на България се мери в килобити. Няколко млади компании се захващат с решаването на този проблем. Едни от най-ключовите в този развой са " Орбител ", " Мегалан " и " Спектър нет ".
И трите в последна сметка свършват пътя си като част от " А1 България " (тогава " Мобилтел " ), която през 2010 година купува " Мегалан " и " Спектър " за внушителните даже по днешни стандарти 72 млн. евро. През 2005 година Deutsche Telekom посредством унгарското си звено Magyar Telekom купува " Орбител " единствено с цел да я препродаде през 2008 година назад в България, на " Спектър ". После идва и огромното обединение с Blizoo. Така към мобилният оператор се образува един от двата огромни телеком играча на закрепения пазар, който остава подобен и до през днешния ден, посредством така наречен първа вълна на консолидация.
Техническата история е доста по-оплетена. В края на 90-те години и началото на хилядолетието доставчиците имат редица проблеми, само че най-големите са два: внасянето на интернет извън и окабеляването. Първият е решен посредством внасянето на интернет от БТК, " Нетера " и други, а след това с развиването на интернет на всички места по света казусът стопира да бъде подобен и към този момент не е забележителен разход за доставчиците, тъй като огромните интернационалните интернет тържища като тези в Амстердам и Франкфурт вършат интернетът на едро наличен за всеки квартален снабдител.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ