Васил Терзиев пикае кръв след това, което му причиниха: Момченце, София ще ти приседне! Неизбежно е
От блогът на журналиста и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия Александър Симов
С доста политическа екзалтираност, офисен звук и медийна пиротехника ПП/ДБ показаха предходната седмица своя претендент за кмет на София Васил Терзиев.
Либералните медии оргазмираха на място.
„ Дневник “ незабавно направиха свръхдълго изявление с евентуалния кмет и го олигавиха в блатото на своите клишета мигновено.
„ Капитал “ пък останаха правилни на своята традиция – незабавно пуснаха първа страница със фотография на Терзиев, озаглавена „ Мисия София “.
Това, несъмнено, навя доста неприятни мемоари. Защото всякога, когато „ Капитал “ тръгнат по този садистичен метод да тормозят своята публика, усилието им гръмва в лицето като зле направена самоделна бомба. Първият път фантазията беше „ Мисия 121 “ – корицата беше увенчана със фотосите на Тошко Тодоров, Мая Манолова и Христо Иванов в скафандри. Идеята беше, че на изборите на 11 юли 2021 година трите партии би трябвало да съберат 121 депутати и България непосредствено се топва в топлите води на светлото бъдеще. Наскоро малко преди изборите през април вестникът още веднъж изгря с кавър на тази корица – Кирил Петков и Христо Иванов в галактически костюми и трети в чийто визьор се виждаше отражението на Бойко Борисов. Точно тази фикция (или „ сглобка “, както е съвременно да се споделя сега) се сбъдна, само че съм уверен, че създателите в „ Капитал “ плюят кръв поради това, че инженерните им пророчества се реализираха на процедура по този избухлив метод, който всички виждаме край нас всеки ден.
Терзиев се оказа овеществената фикция на градския десен обожател на крафт-бирата, соево лате, веган-мъфините и неонацистите в Украйна. IT-бизнесмен, излъскан, млад и мъчително клиширан. Изисква се изключително положение на духа и мисленето, с цел да заявиш, че главният проблем на София през днешния ден е неналичието на упоритост. Разбира се, всеки град би трябвало да разполага с визионери, които да бутат неговото развиване напред, само че столицата на България е затънала в корупционни схеми, неспособно ръководство, надъхани калинки, политически феодализъм и ужасяващо неравноправие сред лъскавите и крайните квартали. Такива оценки обаче в изказванията на претендента въобще не чухме.
Той като че ли целеустремено се опитваше да избяга от всякаква политическа борба, с цел да може да придърпа гласоподаватели от оптимално доста краища на политическите пространства. И поради това неговата тирада при представянето беше безусловно незабележима и носеща следите от тежка пиарска работа и излъсканост. Терзиев разгласи, че той има вяра в стопански самостоятелните и свободни хора и това е неговото кредо. Супер. Нека да излезем на открито на улицата и да потърсим човек, който не има вяра в това. Вероятно единствено Бойко Борисов би дал друг отговор, само че тъкмо пък него ПП/ДБ го бранят като парламентарни тигри за разлика от всичките си останали предизборни дела. А с послания от вида „ Никой не може да ни забрани да мечтаем “ най-вече да увлечеш някоя сантиментална гимназистка, която още не се е сблъсквала с озъбените страни на живота, само че уви гимназистките не гласоподават, тъй че претендентът може би трябваше да си потърси някаква друга публика и обръщение.
Това не попречи на десетки деятели, депутати и инфлуенсъри на градската десница да стартират да припадат от кеф и благополучие какъв пресен, неповторим, небесен, кадърен и превъзходен претендент са издигнали за столицата. Как бил сполучлив бизнесмен, човек със личен бизнес и от това по някакъв тайнствен метод следва, несъмнено, че той единствено ще се появи в кметския кабинет на „ Московска “ и столицата ще направи квантов скок към друг живот и смисъл. Сигурно фактът, че Терзиев дълги години беше един от главните спонсори на десницата също е оказал помощ за неговата номинация, само че при тази церемониалност на възторга за какво да го скапваме с банална и досадна действителност.
Всъщност вярна на себе си десницата самичка прецака и скапе този момент на ранна номинация за който научихме още от изтеклите записи на съвещанието на Политическа партия. И това прецакване беше по този начин съдбовно, метафорично и искрящо, че си коства да задълбаем в него. Защото в историята на политиката в последните 33 години доста рядко се е случвало да забележим тъкмо това – по какъв начин една социална каста бива посечена от личните си изръсени тъпотии в течение на всички тези бурни десетилетия.
Защото се оказа, че Васил Терзиев е от семейство генерационно и трайно, обвързвано с Държавна сигурност.
Неговият дядо Васил Терзиев е бил дълготраен началник на Трето основно ръководство, т.е. на Контраразузнаването, а за татко му и чичо му са били чиновници на Държавна сигурност. Между другото – приказвах с хора, които са познавали дядо му и те то един го описаха като извънредно заслужен, логичен и почтен човек. Дядото на Терзиев е именит в левите среди със своята биография и претендентът за кмет имаше доста заслужен излаз от този капан. Именно той да изясни, че предишното е котвата, която от години влачи страната към дъното и, че е извънредно време да да гледаме напред. Вместо това Терзиев се оплете в безкрайни пояснения за своето семейство, които стигнаха съвсем до отказване от него, което оставя не просто неприятно чувство, а загатва за цялостна липса на действителни полезности и вътрешно достолепие. Защото единствено няколко дни след формалната си номинация Терзиев стартира да се извинява от името на предишното и да приказва по какъв начин като кмет щял да сътвори Музей на комунистическия режим, където да се описват истории на потърпевшите, с цел да може предишното да не се повтаря. После разгласи, че щял да желае закон за лустрацията. Все едно като кмет той има право на законодателна активност, само че допускам, че в това му изказвания са намесени неговите пиари, които са решили, че по този метод ще сложат кръст на диалога за Държавна сигурност. Всъщност е тъкмо противоположното. Защото с сходна тъпота те безусловно унищожиха и дребното симпатично в облика на претендента. Не имам вяра някой да желае да види управленец, който се отхвърля обществено от своето семейство. Кой тъкмо ще лустрира Терзиев? Дядо си ли? Баща си? И за какво му беше въобще да влиза в това тресавище от което няма излаз, тъй като градската десница е върколак, който безпощадно, лакомо и страховито те засмуква в своята паяжина от която няма излизане до момента в който не си опоскан финансово, морално и политически.
Проблемът на десницата с Държавна сигурност е доста бездънен и той даже не е политически, а психически. Ако човек се вгледа в най-кресливите фигури от нея то няма по какъв начин да изтърве от взор, че това са отрочетата на хардкор-номенклатурата от предишното. Само в България е допустимо човек да живее в огромния като футболно игрище апартамент на татко си на входа на Докторската градина, а в медиите постоянно да громи комунизма и истерично да бълва евроатлантически клишета. Тези хора нямаха никаква политическа еднаквост, нито легитимност и заради тази причина тематиката за предишното се трансформира в съществена за тях. Това беше главният им разказ през годините – кошмарната Държавна сигурност, кървавите комунисти, неосъществената лустрация и всички останали банални извинения за личната им несръчност и некадърност да осъществят каквато й да е политика.
С години досиетата бяха тематика номер 1 на всевъзможни микроскопични сходства на политици, които смятаха, че по този метод узурпират моралната ниша в политиката и от там пристигна целият мракобесен яд стоварен върху хора, които не заслужаваха по никакъв метод този политически циклон, който стовариха върху тях. Просто десницата отхвърли да организира разумен спор за предишното, тъй като рационалното означаваше тя да се самоунищожи в своя зародиш. И по този начин разликата сред хората, служили на България и елементарните доносници остана безусловно размита. В множеството случаи тъй като кресливите доносници желаеха да бъде по този начин. Само в това морално меле те можеха да спасят себе си, както и да оправдаят скоростното си пребоядисване.
И внезапно същите тези хора извадиха отроче на Държавна сигурност като претендент за кмет. Е, по какъв начин да не рухнеш на земята от смях. Защото единствено с къса разходка в Google човек може да открие да вземем за пример изказване на Атанас Атанасов за какво партията му не поддържа проф. Николай Габровски за министър председател. Ами тъй като бил от „ алено родословие “. Или по какъв начин през 2011 година отново Атанас Атанасов желае отдръпването на заместник-кмета Дончо Барбалов, тъй като бил наследник на военачалник от Държавна сигурност. Какво тъкмо е станало в този момент, че внезапно внукът, синът и племенникът на Държавна сигурност се оказа най-идеалния претендент? Кое е особеното?
Видях, че цяла сюрия от медийни зомбита се опита да оправдава десния избор. „ Аргументите не били положителни “, споделя Даниел Смилов.
Охоо, по този начин ли?
33 година това беше главната гилотина, която десницата използваше против всеки, в този момент се оказа, че това не били положителни причини. „ Ние бяхме държани виновни даже и за непознати предшественици “, написа във фейсбук някогашният ляв народен представител Иво Атанасов и е безпощадно прав. Българска социалистическа партия от заран до вечер беше гърчена поради това, че не жигосва, тъпче и ненавижда личното си минало. Цели генерации от десни талибани са съскали от заран до вечер за нереформираните комунисти, които още тачели Държавна сигурност, 9 септември и какво още не. Сега се оказа, че всичко това е било политическа поза, моралистична шегичка, тъй като те откриха своя човек от Държавна сигурност и към този момент всичко е наред. Нашият кучи наследник е най-хубав и всеки, който споделя противоположното не схваща от съвременна политика.
Именно това двуличие е смразяващото в тази обстановка и този капан на десницата, подложен от самата не, щракна. Сега с месеци ще гледаме по какъв начин Терзиев ще би трябвало да се оправдава и още веднъж и още веднъж да се отхвърля от фамилията си, предишното и всичко останало, тъй като го издигат политически вампири, които желаят власт, само че в същото време гледат да не изгубят електората, който постоянно изсмукват за всевъзможни дела и дарения. С което не споделям, че Терзиев не може да стане кмет.
Но към този момент заплаща толкоз висока цена за този пост, че ще му приседне.
Неизбежно е.
С доста политическа екзалтираност, офисен звук и медийна пиротехника ПП/ДБ показаха предходната седмица своя претендент за кмет на София Васил Терзиев.
Либералните медии оргазмираха на място.
„ Дневник “ незабавно направиха свръхдълго изявление с евентуалния кмет и го олигавиха в блатото на своите клишета мигновено.
„ Капитал “ пък останаха правилни на своята традиция – незабавно пуснаха първа страница със фотография на Терзиев, озаглавена „ Мисия София “.
Това, несъмнено, навя доста неприятни мемоари. Защото всякога, когато „ Капитал “ тръгнат по този садистичен метод да тормозят своята публика, усилието им гръмва в лицето като зле направена самоделна бомба. Първият път фантазията беше „ Мисия 121 “ – корицата беше увенчана със фотосите на Тошко Тодоров, Мая Манолова и Христо Иванов в скафандри. Идеята беше, че на изборите на 11 юли 2021 година трите партии би трябвало да съберат 121 депутати и България непосредствено се топва в топлите води на светлото бъдеще. Наскоро малко преди изборите през април вестникът още веднъж изгря с кавър на тази корица – Кирил Петков и Христо Иванов в галактически костюми и трети в чийто визьор се виждаше отражението на Бойко Борисов. Точно тази фикция (или „ сглобка “, както е съвременно да се споделя сега) се сбъдна, само че съм уверен, че създателите в „ Капитал “ плюят кръв поради това, че инженерните им пророчества се реализираха на процедура по този избухлив метод, който всички виждаме край нас всеки ден.
Терзиев се оказа овеществената фикция на градския десен обожател на крафт-бирата, соево лате, веган-мъфините и неонацистите в Украйна. IT-бизнесмен, излъскан, млад и мъчително клиширан. Изисква се изключително положение на духа и мисленето, с цел да заявиш, че главният проблем на София през днешния ден е неналичието на упоритост. Разбира се, всеки град би трябвало да разполага с визионери, които да бутат неговото развиване напред, само че столицата на България е затънала в корупционни схеми, неспособно ръководство, надъхани калинки, политически феодализъм и ужасяващо неравноправие сред лъскавите и крайните квартали. Такива оценки обаче в изказванията на претендента въобще не чухме.
Той като че ли целеустремено се опитваше да избяга от всякаква политическа борба, с цел да може да придърпа гласоподаватели от оптимално доста краища на политическите пространства. И поради това неговата тирада при представянето беше безусловно незабележима и носеща следите от тежка пиарска работа и излъсканост. Терзиев разгласи, че той има вяра в стопански самостоятелните и свободни хора и това е неговото кредо. Супер. Нека да излезем на открито на улицата и да потърсим човек, който не има вяра в това. Вероятно единствено Бойко Борисов би дал друг отговор, само че тъкмо пък него ПП/ДБ го бранят като парламентарни тигри за разлика от всичките си останали предизборни дела. А с послания от вида „ Никой не може да ни забрани да мечтаем “ най-вече да увлечеш някоя сантиментална гимназистка, която още не се е сблъсквала с озъбените страни на живота, само че уви гимназистките не гласоподават, тъй че претендентът може би трябваше да си потърси някаква друга публика и обръщение.
Това не попречи на десетки деятели, депутати и инфлуенсъри на градската десница да стартират да припадат от кеф и благополучие какъв пресен, неповторим, небесен, кадърен и превъзходен претендент са издигнали за столицата. Как бил сполучлив бизнесмен, човек със личен бизнес и от това по някакъв тайнствен метод следва, несъмнено, че той единствено ще се появи в кметския кабинет на „ Московска “ и столицата ще направи квантов скок към друг живот и смисъл. Сигурно фактът, че Терзиев дълги години беше един от главните спонсори на десницата също е оказал помощ за неговата номинация, само че при тази церемониалност на възторга за какво да го скапваме с банална и досадна действителност.
Всъщност вярна на себе си десницата самичка прецака и скапе този момент на ранна номинация за който научихме още от изтеклите записи на съвещанието на Политическа партия. И това прецакване беше по този начин съдбовно, метафорично и искрящо, че си коства да задълбаем в него. Защото в историята на политиката в последните 33 години доста рядко се е случвало да забележим тъкмо това – по какъв начин една социална каста бива посечена от личните си изръсени тъпотии в течение на всички тези бурни десетилетия.
Защото се оказа, че Васил Терзиев е от семейство генерационно и трайно, обвързвано с Държавна сигурност.
Неговият дядо Васил Терзиев е бил дълготраен началник на Трето основно ръководство, т.е. на Контраразузнаването, а за татко му и чичо му са били чиновници на Държавна сигурност. Между другото – приказвах с хора, които са познавали дядо му и те то един го описаха като извънредно заслужен, логичен и почтен човек. Дядото на Терзиев е именит в левите среди със своята биография и претендентът за кмет имаше доста заслужен излаз от този капан. Именно той да изясни, че предишното е котвата, която от години влачи страната към дъното и, че е извънредно време да да гледаме напред. Вместо това Терзиев се оплете в безкрайни пояснения за своето семейство, които стигнаха съвсем до отказване от него, което оставя не просто неприятно чувство, а загатва за цялостна липса на действителни полезности и вътрешно достолепие. Защото единствено няколко дни след формалната си номинация Терзиев стартира да се извинява от името на предишното и да приказва по какъв начин като кмет щял да сътвори Музей на комунистическия режим, където да се описват истории на потърпевшите, с цел да може предишното да не се повтаря. После разгласи, че щял да желае закон за лустрацията. Все едно като кмет той има право на законодателна активност, само че допускам, че в това му изказвания са намесени неговите пиари, които са решили, че по този метод ще сложат кръст на диалога за Държавна сигурност. Всъщност е тъкмо противоположното. Защото с сходна тъпота те безусловно унищожиха и дребното симпатично в облика на претендента. Не имам вяра някой да желае да види управленец, който се отхвърля обществено от своето семейство. Кой тъкмо ще лустрира Терзиев? Дядо си ли? Баща си? И за какво му беше въобще да влиза в това тресавище от което няма излаз, тъй като градската десница е върколак, който безпощадно, лакомо и страховито те засмуква в своята паяжина от която няма излизане до момента в който не си опоскан финансово, морално и политически.
Проблемът на десницата с Държавна сигурност е доста бездънен и той даже не е политически, а психически. Ако човек се вгледа в най-кресливите фигури от нея то няма по какъв начин да изтърве от взор, че това са отрочетата на хардкор-номенклатурата от предишното. Само в България е допустимо човек да живее в огромния като футболно игрище апартамент на татко си на входа на Докторската градина, а в медиите постоянно да громи комунизма и истерично да бълва евроатлантически клишета. Тези хора нямаха никаква политическа еднаквост, нито легитимност и заради тази причина тематиката за предишното се трансформира в съществена за тях. Това беше главният им разказ през годините – кошмарната Държавна сигурност, кървавите комунисти, неосъществената лустрация и всички останали банални извинения за личната им несръчност и некадърност да осъществят каквато й да е политика.
С години досиетата бяха тематика номер 1 на всевъзможни микроскопични сходства на политици, които смятаха, че по този метод узурпират моралната ниша в политиката и от там пристигна целият мракобесен яд стоварен върху хора, които не заслужаваха по никакъв метод този политически циклон, който стовариха върху тях. Просто десницата отхвърли да организира разумен спор за предишното, тъй като рационалното означаваше тя да се самоунищожи в своя зародиш. И по този начин разликата сред хората, служили на България и елементарните доносници остана безусловно размита. В множеството случаи тъй като кресливите доносници желаеха да бъде по този начин. Само в това морално меле те можеха да спасят себе си, както и да оправдаят скоростното си пребоядисване.
И внезапно същите тези хора извадиха отроче на Държавна сигурност като претендент за кмет. Е, по какъв начин да не рухнеш на земята от смях. Защото единствено с къса разходка в Google човек може да открие да вземем за пример изказване на Атанас Атанасов за какво партията му не поддържа проф. Николай Габровски за министър председател. Ами тъй като бил от „ алено родословие “. Или по какъв начин през 2011 година отново Атанас Атанасов желае отдръпването на заместник-кмета Дончо Барбалов, тъй като бил наследник на военачалник от Държавна сигурност. Какво тъкмо е станало в този момент, че внезапно внукът, синът и племенникът на Държавна сигурност се оказа най-идеалния претендент? Кое е особеното?
Видях, че цяла сюрия от медийни зомбита се опита да оправдава десния избор. „ Аргументите не били положителни “, споделя Даниел Смилов.
Охоо, по този начин ли?
33 година това беше главната гилотина, която десницата използваше против всеки, в този момент се оказа, че това не били положителни причини. „ Ние бяхме държани виновни даже и за непознати предшественици “, написа във фейсбук някогашният ляв народен представител Иво Атанасов и е безпощадно прав. Българска социалистическа партия от заран до вечер беше гърчена поради това, че не жигосва, тъпче и ненавижда личното си минало. Цели генерации от десни талибани са съскали от заран до вечер за нереформираните комунисти, които още тачели Държавна сигурност, 9 септември и какво още не. Сега се оказа, че всичко това е било политическа поза, моралистична шегичка, тъй като те откриха своя човек от Държавна сигурност и към този момент всичко е наред. Нашият кучи наследник е най-хубав и всеки, който споделя противоположното не схваща от съвременна политика.
Именно това двуличие е смразяващото в тази обстановка и този капан на десницата, подложен от самата не, щракна. Сега с месеци ще гледаме по какъв начин Терзиев ще би трябвало да се оправдава и още веднъж и още веднъж да се отхвърля от фамилията си, предишното и всичко останало, тъй като го издигат политически вампири, които желаят власт, само че в същото време гледат да не изгубят електората, който постоянно изсмукват за всевъзможни дела и дарения. С което не споделям, че Терзиев не може да стане кмет.
Но към този момент заплаща толкоз висока цена за този пост, че ще му приседне.
Неизбежно е.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ