От приятелство до война: френско-либийските отношения при Саркози
От бедуинската палатка в градините на Френската република до грохота на бомбите в интервенцията " Арматан ", от " другар " до " деспот ", налегнат от " варварска полуда ". Бившият президент Никола Саркози реализира зрелищно стопляне с Либия на полковник Кадафи, преди да стане един от създателите на нейния провал.
Преди избирането на Никола Саркози през 2007 година френско-либийските връзки бяха белязани от голям брой търкания: френската интервенция " Манта " в поддръжка на Чад в чадско-либийската война, обвиняванията против Триполи за детонацията в аероплан ДС-10 (DC-10) на френската компания ЮТА над Нигер.
Либия на Муамар Кадафи, който господства в страната си от 1969 година, заема едно от челните места измежду страните, с които има минимум съгласие на дипломатическата сцена.
Ситуацията се трансформира последователно в края на 20-и и началото на 21-и век, дипломатическите връзки се затоплят с напредъка на договарянията за обезщетяване поради случая с ДС-10 и с желанието на либийския водач да се сближи със Запада.
След повдигането на ембаргото на Организация на обединените нации през 2003 година тридесетина френски компании се откриват в Либия, сред които " Тотал ", ЕАДС (EADS), " Талес ", " Арева ". Президентът Жак Ширак посещава Триполи през ноември 2004 година, Никола Саркози, тогава министър на вътрешните работи, се среща с Кадафи през 2005 година
Остава едно огромно приключение по пътя към нормализацията: българските медицински сестри, арестувани в Либия поради обвиняване в заразяване на либийски деца с вируса на СПИН. " Това беше последната спънка сред Кадафи и Запада. Там Саркози се появи в играта и сподели: желая да бъда този, който ще върне сестрите ", изяснява на " Франс прес " Антоан Виткин, режисьор на документалните филми " Кадафи, нашият най-хубав зложелател " и " Президентът и диктаторът: Саркози - Кадафи ".
Френският президент, преди малко определен, става един от създателите на развръзката на тази рецесия. Сестрите са освободени през юли 2007 година и напущат Либия в аероплан на френското президентство, съпроводени от Сесилия Саркози, тогавашната му брачна половинка.
Началото на всичко
Тогава " се завърза нещо " сред " Водача на революцията " и Франция, споделя пред " Франс прес " тогавашният министър на външните работи Бернар Кушнер. " Това бе началото на всичко " във френско-либийските връзки в мандата на Никола Саркози, счита Виткин. Тези връзки ще доближат апотеоз няколко месеца по-късно, през декември 2007 година, в петте дни на визитата на Кадафи в Париж.
То ще се запомни. Либийският лидер разпъна бедуинска палатка в градините на двореца " Марини ", до президентския Елисейски замък, с което предизвика жлъч и рецензия. " Беше гротескно ", спомня си Кушнер. " Франция не е бърсалка, в която някой водач може да пристигна да изтрие от краката си кръвта на своите закононарушения ", декларира обществено държавният секретар по правата на индивида Рама Яд.
" Поемам отговорността! Франция го одобри, Франция приема добре своите другари, другояче няма да е Франция ", възрази Саркози през януари 2008 година
Отношенията се утежняват обаче по-късно посещаване. Особено поради че " една от най-големите цели на Никола Саркози беше средиземноморски съюз " - съюз на страните от Средиземноморието, припомня Виткин. Кадафи обаче бойкотира срещата на върха за учредяване на съюза в Париж през 2008 година
Арабската пролет
След това стартира Арабската пролет с националното въстание в Тунис в края на 2010 година, която обгръща Египет, а след това и Либия. Никола Саркози осъди през февруари 2010 година " неприемливата приложимост на мощ " против либийските протестиращи и съобщи: " Кадафи би трябвало да си върви. "
За Виткин " това е опция за Никола Саркози. Народният протест е действителен ", а Франция не беше предусетила събитията в Египет и в Тунис. В разгара на туниския протест министърът на външните работи Мишел Алио-Мари провокира скандал, предлагайки френско " ноу-хау " на туниските сили на реда. През март стартира френската военна намеса " Арматан " в границите на НАТО, осъществена дружно с Англия и Съединени американски щати, със зелена светлина от Организация на обединените нации.
Също през март един от синовете на Кадафи, Сейф ал Ислам, съобщи, че " Саркози би трябвало да върне парите, които одобри от Либия, с цел да финансира предизборната си акция ". Заради тези съмнения за либийско финансиране някогашният френски президент беше задържан във вторник.
Победен, Муамар Кадафи беше хванат и погубен от бунтовници в Сирт през октомври 2011 година Либийската страна не се съвзе от тази война. Страната от този момент затъна в безпорядък.
Преди избирането на Никола Саркози през 2007 година френско-либийските връзки бяха белязани от голям брой търкания: френската интервенция " Манта " в поддръжка на Чад в чадско-либийската война, обвиняванията против Триполи за детонацията в аероплан ДС-10 (DC-10) на френската компания ЮТА над Нигер.
Либия на Муамар Кадафи, който господства в страната си от 1969 година, заема едно от челните места измежду страните, с които има минимум съгласие на дипломатическата сцена.
Ситуацията се трансформира последователно в края на 20-и и началото на 21-и век, дипломатическите връзки се затоплят с напредъка на договарянията за обезщетяване поради случая с ДС-10 и с желанието на либийския водач да се сближи със Запада.
След повдигането на ембаргото на Организация на обединените нации през 2003 година тридесетина френски компании се откриват в Либия, сред които " Тотал ", ЕАДС (EADS), " Талес ", " Арева ". Президентът Жак Ширак посещава Триполи през ноември 2004 година, Никола Саркози, тогава министър на вътрешните работи, се среща с Кадафи през 2005 година
Остава едно огромно приключение по пътя към нормализацията: българските медицински сестри, арестувани в Либия поради обвиняване в заразяване на либийски деца с вируса на СПИН. " Това беше последната спънка сред Кадафи и Запада. Там Саркози се появи в играта и сподели: желая да бъда този, който ще върне сестрите ", изяснява на " Франс прес " Антоан Виткин, режисьор на документалните филми " Кадафи, нашият най-хубав зложелател " и " Президентът и диктаторът: Саркози - Кадафи ".
Френският президент, преди малко определен, става един от създателите на развръзката на тази рецесия. Сестрите са освободени през юли 2007 година и напущат Либия в аероплан на френското президентство, съпроводени от Сесилия Саркози, тогавашната му брачна половинка.
Началото на всичко
Тогава " се завърза нещо " сред " Водача на революцията " и Франция, споделя пред " Франс прес " тогавашният министър на външните работи Бернар Кушнер. " Това бе началото на всичко " във френско-либийските връзки в мандата на Никола Саркози, счита Виткин. Тези връзки ще доближат апотеоз няколко месеца по-късно, през декември 2007 година, в петте дни на визитата на Кадафи в Париж.
То ще се запомни. Либийският лидер разпъна бедуинска палатка в градините на двореца " Марини ", до президентския Елисейски замък, с което предизвика жлъч и рецензия. " Беше гротескно ", спомня си Кушнер. " Франция не е бърсалка, в която някой водач може да пристигна да изтрие от краката си кръвта на своите закононарушения ", декларира обществено държавният секретар по правата на индивида Рама Яд.
" Поемам отговорността! Франция го одобри, Франция приема добре своите другари, другояче няма да е Франция ", възрази Саркози през януари 2008 година
Отношенията се утежняват обаче по-късно посещаване. Особено поради че " една от най-големите цели на Никола Саркози беше средиземноморски съюз " - съюз на страните от Средиземноморието, припомня Виткин. Кадафи обаче бойкотира срещата на върха за учредяване на съюза в Париж през 2008 година
Арабската пролет
След това стартира Арабската пролет с националното въстание в Тунис в края на 2010 година, която обгръща Египет, а след това и Либия. Никола Саркози осъди през февруари 2010 година " неприемливата приложимост на мощ " против либийските протестиращи и съобщи: " Кадафи би трябвало да си върви. "
За Виткин " това е опция за Никола Саркози. Народният протест е действителен ", а Франция не беше предусетила събитията в Египет и в Тунис. В разгара на туниския протест министърът на външните работи Мишел Алио-Мари провокира скандал, предлагайки френско " ноу-хау " на туниските сили на реда. През март стартира френската военна намеса " Арматан " в границите на НАТО, осъществена дружно с Англия и Съединени американски щати, със зелена светлина от Организация на обединените нации.
Също през март един от синовете на Кадафи, Сейф ал Ислам, съобщи, че " Саркози би трябвало да върне парите, които одобри от Либия, с цел да финансира предизборната си акция ". Заради тези съмнения за либийско финансиране някогашният френски президент беше задържан във вторник.
Победен, Муамар Кадафи беше хванат и погубен от бунтовници в Сирт през октомври 2011 година Либийската страна не се съвзе от тази война. Страната от този момент затъна в безпорядък.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ