“Възпоминания от Батак” – разказ на едно дете
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… доста е надалеч,
нямам баща, майка: ази съм сирак,
и трептя малко, зима пристигна към този момент.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттова:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах самичък.
Ако ти опиша, боязън ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях…
С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше боязън.
Само бачо Пеню с огромен глас извика…
И издъхна бачо… А един разбойник
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук…
А ази бях дребен и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума…
Но те бяха доста: пушнаха мигом
и той падна възнак, умъртви го патрона.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче…
Но нея скълцаха с един нож огромен,
по тази причина съм, чичо, аз в този момент сираче.
А бе доста ужасно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
само че плевнята пламна и взе да пращи,
и ужасно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком на открито.
Но след това, когато страшното отпътува –
споделиха, че в оня огромни огън
изгорен и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен – някой ги запря…
Та и доста още дяца и невести
А кака и вуйна, и други дами
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още чувам, чичо, по какъв начин пискат они!
и детенца доста на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
само че поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И сякаш беше ужасно, пък не бе ме боязън,
аз треперех единствено, само че не плачех веки.
Мен и други дяца водиха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде подземен.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, само че не ставах турка!
Като ни пуснаха, отново в Батак живях…
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз неприятно време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
само че нашето село, чичо, запустя,
и баща, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул поради Батак?
А аз съм оттамо… доста е далече…
Два дни тук недояждам, щото съм сирак,
и трептя малко: зима пристигна към този момент.
Иван Вазов, 1881 година
———————–
При потушаването на Априлското въстание през май 1876 година турската войска прави грубо всеобщо кръвопролитие, по-известно като Баташко кръвопролитие. Част от популацията бива обсадено в църквата “Св. Неделя ” в продължение на дни. След завладяването на храма, всички християни – към 2000, са убити. Преди въстанието Батак живеят сред 8000 и 9000 души, а по-късно остават единствено 1200.
Светият Синод на Българската православна черква в съвещанието си на 16 март 2011 година реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и Новоселски мъченици. /БГНЕС
Хе, там зад горите… доста е надалеч,
нямам баща, майка: ази съм сирак,
и трептя малко, зима пристигна към този момент.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттова:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах самичък.
Ако ти опиша, боязън ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях…
С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше боязън.
Само бачо Пеню с огромен глас извика…
И издъхна бачо… А един разбойник
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук…
А ази бях дребен и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума…
Но те бяха доста: пушнаха мигом
и той падна възнак, умъртви го патрона.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче…
Но нея скълцаха с един нож огромен,
по тази причина съм, чичо, аз в този момент сираче.
А бе доста ужасно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
само че плевнята пламна и взе да пращи,
и ужасно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком на открито.
Но след това, когато страшното отпътува –
споделиха, че в оня огромни огън
изгорен и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен – някой ги запря…
Та и доста още дяца и невести
А кака и вуйна, и други дами
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още чувам, чичо, по какъв начин пискат они!
и детенца доста на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
само че поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И сякаш беше ужасно, пък не бе ме боязън,
аз треперех единствено, само че не плачех веки.
Мен и други дяца водиха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде подземен.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, само че не ставах турка!
Като ни пуснаха, отново в Батак живях…
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз неприятно време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
само че нашето село, чичо, запустя,
и баща, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул поради Батак?
А аз съм оттамо… доста е далече…
Два дни тук недояждам, щото съм сирак,
и трептя малко: зима пристигна към този момент.
Иван Вазов, 1881 година
———————–
При потушаването на Априлското въстание през май 1876 година турската войска прави грубо всеобщо кръвопролитие, по-известно като Баташко кръвопролитие. Част от популацията бива обсадено в църквата “Св. Неделя ” в продължение на дни. След завладяването на храма, всички християни – към 2000, са убити. Преди въстанието Батак живеят сред 8000 и 9000 души, а по-късно остават единствено 1200.
Светият Синод на Българската православна черква в съвещанието си на 16 март 2011 година реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и Новоселски мъченици. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ