От АИКБ критикуват проектозакон на МФ за национализиране на акциите
От Асоциация на индустриалния капитал в България упорстват да бъде отдръпнат законопроект, с който се изисква прекачване на " спящите " акции на медиатори.
Това е планът на Закон за споразумяване на връзките, свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в централния указател на скъпи бумаги от " Централен депозитар " АД, оповестен от Министерството на финансите за публично разискване на 13 май 2020 година Текстовете са двукратно отхвърлени до момента в който проектозаконът е бил идея. Позицията на АИКБ е изпратена до финансовия министър Владислав Горанов.
От АИКБ се питат за какво предлагането, трето по ред, се прави в невиждано сложен за българската стопанска система миг.
Проектозаконът принуждава хората да трансферират акциите си от несъмнено и неизискващо разноски от тяхна страна място (Регистър А на " Централен депозитар " АД, в който са в този момент коментираните сметки на физически и юридически лица) към капиталови медиатори, където ще носят риска на медиатора и ще дължат такси. Преместването на сметките значи значително намаляване на сигурността, придружено с такси за другите услуги след приключване на 24-месечен гратисен период.
Предложеният законопроект принуждава акционерите да подхващат пътувания (за българите, живеещи в чужбина, а и отвън регионалните центрове), както и комплицирани и скъпи административни процедури, свързани с унаследяване. При това в изискванията на световна пандемия, при която са в действие тъкмо противоположните ограничения - ограничавания за пътешестване сред страните и физическа отдалеченост.
Насилени да вършат избор, от една страна, сред обилни разноски, рискувайки в т. ч. здравето си, и от друга - загубата на благосъстоятелност, конституционно предпазена официално, стотици хиляди акционери най-вероятно ще предпочетат да изгубят две неща: своите акции и своята религия в правовата отбрана и цялост на персоналната благосъстоятелност в България. Очевидно сходен избор е в директен ущърб на техните ползи, чиято отбрана се прокламира да е в основата на плана за закон.
Предложението няма аналог в нито една европейска страна, нито е подбудено от условията на европейското законодателство, пишат от АИКБ.
Те изреждат документите, на които опонира предлагането на Финансовото министерство:
Договор за действие на Европейския съюз (чл. 63 - свободно придвижване на капитали, член 49 - свободно право на установяване);
Конституция на Република България (чл. 17 (3) - цялост на частната собственост);
Решения на Конституционния съд:
Дело № 5/ 2013 година, където: " Принудителното отчуждаване е изключение от правилото за цялост на частната благосъстоятелност, заради което е неприемливо " ;
Дело № 4/ 1996 година, където: " Държавата е длъжна да се грижи и да подхваща ограничения за реализиране на отбрана и надзор за запазване на историческото, националното и архитектурното завещание. Това обаче не значи, че може да се лимитира правото на предписание на притежателя. Никъде в Конституцията не е регламентирано и затова не е разрешено наложително отчуждаване на частна благосъстоятелност за публични потребности " ;
Принципите на правовата страна, обрисувани по наличие от редица решения на Конституционния съд;
Правото на благосъстоятелност в неговата целокупност като цялост от пълномощия - право на притежание, право на прилагане и право на предписание.
От работодателската организация доста съответно разказват слабостите на законопроекта:
" Проектозаконът вкарва дискриминационно отношение съгласно типа на собствеността, като за притежаваните от страната и общините сметки за скъпи бумаги, позволени до търговия на контролиран пазар (включително за акциите, добити против капиталови бонове), служебното прекачване не се ползва, в отлика от всички останали титуляри на благосъстоятелност включително и преди всичко - жителите.
Без да се държи сметка за волята или единодушието на притежателите, им се вменяват отговорности за предписание със благосъстоятелност, последвано от служебно прекачване, обвързване за самоидентификация на дялопритежателите, погасява се правото им да получат паричната равноценност на дяловете си, и в последна сметка средствата се изземват и трансферират в държавния бюджет. Впрочем същото се отнася и за акциите, които не са позволени до търговия на контролиран пазар, и са държани по неактивни персонални сметки, с други думи - даже не се регистрира опцията за самодейност и комерсиална интензивност въобще ", пишат от АИКБ.
Работодателите акцентират, че показаните претекстове към законопроекта съдържат голям брой грешки и даже погрешни изказвания.
Те дават образец с направената незнайно по какъв начин оценка за 2 милиарда лв. на акциите по номинал е несъстоятелна и фрапантно се разграничава от обикновено показаната благосъстоятелност на 2,5 млн. притежатели на бонове от всеобщата приватизация, притежаващи по номинал капитал от 25 (деноминирани) лв. т. е. общо акции с номинал от порядъка на 62, 5 млн. лв. (2,5 млн. души по 25 лева е 62,5 млн. лв., а не 2 милиарда лева). Разбира се, по-малката обща сума не значи по-безобидно национализиране на благосъстоятелност, каквото ще се случи, в случай че подобен закон бъде признат.
Независимо, че създателите на законопроекта са заменили термина " спящи " акции с " неактивни персонални сметки ", това не се разграничава от конфискация на банков депозит, по който няма нови вноски или тегления, безапелационни са от АИКБ.
Според тях този проектозакон е едно конфискационно решение. С неговото приемане стотици хиляди жители ще изгубят собствеността си в такива акции изцяло, а останалите до оповестеното число 2,5 млн. ще понесат частични загуби от такси за капиталови медиатори, такси за фонд за гарантиране на вложителите, разноски за хонорари, коли и офиси на шефовете на невиждания фонд. Малцината печеливши ще бъдат шефовете на фонда и обвързваните с тях лица и няколко капиталови медиатори, безапелационни са от АИКБ.
Те считат, че от цялата интервенция по прекачване на акции няма да завоюва даже и държавния бюджет.
" Неразбираемо е какви или чии ползи постановат продължаването на очевидно неприемливи и противоконституционни опити за конфискация, наричани " нова регулация " на връзки, подбудени от особеностите на пазарната конюнктура, и които са задоволително ясно и недвусмислено контролирани от настоящия Търговски закон и Закон за обществено предложение на скъпи бумаги ", предизвестяват от АИКБ.
Работодателите са безапелационни, че с предлагания законопроект се основат нови проблеми (собственост, акционерни права по тип и размер, ръководство на акционерни сдружения при противоречиви участия в тях и пр.) и за жителите, притежаващи такива акции, и за бизнеса. Това ще рефлектира върху държавното ръководство, безапелационни са от АИКБ.
От АИКБ оферират:
- необятно информиране на акционерите по отношение на техните права и възможности;
- улеснение и поевтиняване на унаследяването;
- електронната идентификация и отдалечения достъп и ръководство на тези активи.
От АИКБ напомнят резолюция от 10 декември 2018 година на Икономическия и обществен съвет (ИСС), при предходно отменяне на проектодокумента:
" 14.2. ИСС обръща внимание, че обявеният метод за решение на казуса със " спящите акции ", както и методът за предпазване на финансови принадлежности, добити на финансовия пазар в България, може да се отразят отрицателно на сигурността на собствеността, на инвеститорската интензивност и като цяло - на развиването на финансовия пазар у нас. "
Заложените текстове в този проектозакон са отхвърлени при предходни разисквания от: предшественика на Съвета за развиване на финансовите пазари; работната група, основана от Министерство на финансите; Министерство на правосъдието; представителните организации на финансовите пазари - Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване, Национална комисия за корпоративно ръководство, Асоциация на шефовете за връзки с вложителите в България; от Асоциация на организациите на българските работодатели; Българска стопанска камара; Българска търговско-промишлена палата; Конфедерация на самостоятелните синдикати в България; Конфедерация на труда " Подкрепа " ; Омбудсмана на Република България и Гражданския парламент на България - Икономическия и обществен съвет. /news.bg
Това е планът на Закон за споразумяване на връзките, свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в централния указател на скъпи бумаги от " Централен депозитар " АД, оповестен от Министерството на финансите за публично разискване на 13 май 2020 година Текстовете са двукратно отхвърлени до момента в който проектозаконът е бил идея. Позицията на АИКБ е изпратена до финансовия министър Владислав Горанов.
От АИКБ се питат за какво предлагането, трето по ред, се прави в невиждано сложен за българската стопанска система миг.
Проектозаконът принуждава хората да трансферират акциите си от несъмнено и неизискващо разноски от тяхна страна място (Регистър А на " Централен депозитар " АД, в който са в този момент коментираните сметки на физически и юридически лица) към капиталови медиатори, където ще носят риска на медиатора и ще дължат такси. Преместването на сметките значи значително намаляване на сигурността, придружено с такси за другите услуги след приключване на 24-месечен гратисен период.
Предложеният законопроект принуждава акционерите да подхващат пътувания (за българите, живеещи в чужбина, а и отвън регионалните центрове), както и комплицирани и скъпи административни процедури, свързани с унаследяване. При това в изискванията на световна пандемия, при която са в действие тъкмо противоположните ограничения - ограничавания за пътешестване сред страните и физическа отдалеченост.
Насилени да вършат избор, от една страна, сред обилни разноски, рискувайки в т. ч. здравето си, и от друга - загубата на благосъстоятелност, конституционно предпазена официално, стотици хиляди акционери най-вероятно ще предпочетат да изгубят две неща: своите акции и своята религия в правовата отбрана и цялост на персоналната благосъстоятелност в България. Очевидно сходен избор е в директен ущърб на техните ползи, чиято отбрана се прокламира да е в основата на плана за закон.
Предложението няма аналог в нито една европейска страна, нито е подбудено от условията на европейското законодателство, пишат от АИКБ.
Те изреждат документите, на които опонира предлагането на Финансовото министерство:
Договор за действие на Европейския съюз (чл. 63 - свободно придвижване на капитали, член 49 - свободно право на установяване);
Конституция на Република България (чл. 17 (3) - цялост на частната собственост);
Решения на Конституционния съд:
Дело № 5/ 2013 година, където: " Принудителното отчуждаване е изключение от правилото за цялост на частната благосъстоятелност, заради което е неприемливо " ;
Дело № 4/ 1996 година, където: " Държавата е длъжна да се грижи и да подхваща ограничения за реализиране на отбрана и надзор за запазване на историческото, националното и архитектурното завещание. Това обаче не значи, че може да се лимитира правото на предписание на притежателя. Никъде в Конституцията не е регламентирано и затова не е разрешено наложително отчуждаване на частна благосъстоятелност за публични потребности " ;
Принципите на правовата страна, обрисувани по наличие от редица решения на Конституционния съд;
Правото на благосъстоятелност в неговата целокупност като цялост от пълномощия - право на притежание, право на прилагане и право на предписание.
От работодателската организация доста съответно разказват слабостите на законопроекта:
" Проектозаконът вкарва дискриминационно отношение съгласно типа на собствеността, като за притежаваните от страната и общините сметки за скъпи бумаги, позволени до търговия на контролиран пазар (включително за акциите, добити против капиталови бонове), служебното прекачване не се ползва, в отлика от всички останали титуляри на благосъстоятелност включително и преди всичко - жителите.
Без да се държи сметка за волята или единодушието на притежателите, им се вменяват отговорности за предписание със благосъстоятелност, последвано от служебно прекачване, обвързване за самоидентификация на дялопритежателите, погасява се правото им да получат паричната равноценност на дяловете си, и в последна сметка средствата се изземват и трансферират в държавния бюджет. Впрочем същото се отнася и за акциите, които не са позволени до търговия на контролиран пазар, и са държани по неактивни персонални сметки, с други думи - даже не се регистрира опцията за самодейност и комерсиална интензивност въобще ", пишат от АИКБ.
Работодателите акцентират, че показаните претекстове към законопроекта съдържат голям брой грешки и даже погрешни изказвания.
Те дават образец с направената незнайно по какъв начин оценка за 2 милиарда лв. на акциите по номинал е несъстоятелна и фрапантно се разграничава от обикновено показаната благосъстоятелност на 2,5 млн. притежатели на бонове от всеобщата приватизация, притежаващи по номинал капитал от 25 (деноминирани) лв. т. е. общо акции с номинал от порядъка на 62, 5 млн. лв. (2,5 млн. души по 25 лева е 62,5 млн. лв., а не 2 милиарда лева). Разбира се, по-малката обща сума не значи по-безобидно национализиране на благосъстоятелност, каквото ще се случи, в случай че подобен закон бъде признат.
Независимо, че създателите на законопроекта са заменили термина " спящи " акции с " неактивни персонални сметки ", това не се разграничава от конфискация на банков депозит, по който няма нови вноски или тегления, безапелационни са от АИКБ.
Според тях този проектозакон е едно конфискационно решение. С неговото приемане стотици хиляди жители ще изгубят собствеността си в такива акции изцяло, а останалите до оповестеното число 2,5 млн. ще понесат частични загуби от такси за капиталови медиатори, такси за фонд за гарантиране на вложителите, разноски за хонорари, коли и офиси на шефовете на невиждания фонд. Малцината печеливши ще бъдат шефовете на фонда и обвързваните с тях лица и няколко капиталови медиатори, безапелационни са от АИКБ.
Те считат, че от цялата интервенция по прекачване на акции няма да завоюва даже и държавния бюджет.
" Неразбираемо е какви или чии ползи постановат продължаването на очевидно неприемливи и противоконституционни опити за конфискация, наричани " нова регулация " на връзки, подбудени от особеностите на пазарната конюнктура, и които са задоволително ясно и недвусмислено контролирани от настоящия Търговски закон и Закон за обществено предложение на скъпи бумаги ", предизвестяват от АИКБ.
Работодателите са безапелационни, че с предлагания законопроект се основат нови проблеми (собственост, акционерни права по тип и размер, ръководство на акционерни сдружения при противоречиви участия в тях и пр.) и за жителите, притежаващи такива акции, и за бизнеса. Това ще рефлектира върху държавното ръководство, безапелационни са от АИКБ.
От АИКБ оферират:
- необятно информиране на акционерите по отношение на техните права и възможности;
- улеснение и поевтиняване на унаследяването;
- електронната идентификация и отдалечения достъп и ръководство на тези активи.
От АИКБ напомнят резолюция от 10 декември 2018 година на Икономическия и обществен съвет (ИСС), при предходно отменяне на проектодокумента:
" 14.2. ИСС обръща внимание, че обявеният метод за решение на казуса със " спящите акции ", както и методът за предпазване на финансови принадлежности, добити на финансовия пазар в България, може да се отразят отрицателно на сигурността на собствеността, на инвеститорската интензивност и като цяло - на развиването на финансовия пазар у нас. "
Заложените текстове в този проектозакон са отхвърлени при предходни разисквания от: предшественика на Съвета за развиване на финансовите пазари; работната група, основана от Министерство на финансите; Министерство на правосъдието; представителните организации на финансовите пазари - Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване, Национална комисия за корпоративно ръководство, Асоциация на шефовете за връзки с вложителите в България; от Асоциация на организациите на българските работодатели; Българска стопанска камара; Българска търговско-промишлена палата; Конфедерация на самостоятелните синдикати в България; Конфедерация на труда " Подкрепа " ; Омбудсмана на Република България и Гражданския парламент на България - Икономическия и обществен съвет. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ