От Ана Каренина“ знаем, че в Русия през ХІХ-ти век

От „ Ана Каренина “ знаем, че в Русия през ХІХ-ти век имало влакове. Но, с изключение на железопътния превоз, се употребявали най-различни типове файтони и карети. Много са разказани в съветската класическа литература, където в тях се возят известни герои и персонажи.

Най-удобният, безценен и удобен „ екипаж “ (както общо били наричани пътническите транспортни средства, като се изключи влаковете и водния транспорт) била каретата . Тя била изцяло закрита и наложително с ресори, които омекотявали друсането. Кочияшът седял начело, като, за разлика от пасажерите, бил изложен на капризите на неприятното време.  От двете страни на каретата имало фенери, които се палели, щом притъмнявало. Каретите най-често били запрягани с 3-4 коня, а леките от тях – с 2. На приеми и балове се ходело наложително с карета. Ако гостът не разполагал със своя, наемал такава. Например, Евгений Онегин бърза за бал с „ наета карета “. Аристократичните герои в „ Ана Каренина “ пътуват в лични файтони. Но, когато напуща брачна половинка си, Ана Каренина отива при сина си Серьожа, като наема такава. Дребният служител Макар Девушкин от „ Бедни хора “ на Достоевски предава по този начин усещанията си: „ Разкошните файтони имат прозорци като огледала, вътре са тапицирани с кадифе и коприна “.

Друго транспортно средство бил „ дормезом “ -ът (в превод от френски – „ спалня “). Той представлявал просторна карета със спални места, предопределена за дълги пътувания. Такава карета, наследена от родителите, имал Л. Н. Толстой. Тя била теглена от 6 коня.

По-прости и леки „ екипажи “ били каляските . За разлика от каретите, те не били закрити отвред, а имали сгъваем покрив. Запрягали ги нормално с 2 или 3 коня – само че мнозина богати хора, като Троекуров в „ Дубровски “ на Пушкин,  княз Андрей Болконски във „ Война и мир “ или дъщерята на губернатора в „ Мъртви души “ на Гогол, се возели в каляски с 6 коня.

В описа на Чехов „ Врагове ” разграничението сред каляската и каретата е значима характерност на обществената разлика сред героите. Там богатият помешчик идва при доктора с колесница. Когато се оказва, че повикването било ненужно, лекарят, чийто наследник преди малко е умрял, показва своето отвращение. Помешчикът подрежда на лакея: „ Кажи за този господин да подготвят каляската, а за мен да запрегнат каретата ”. Каретата акцентира материалното предимство на помешчика над лекаря.

Разновидности на кокетните градски каляски били „ файтон “ и „ ландо “ .

„ Тарантас “ бил пътен екипаж, по тази причина при него здравината била по-важна от хубостта.

„ Бричка “ -та била доста по-лека от обемистия тарантас, само че също издържала на дълги пътувания – това може да се реши по обстоятелството, че Чичиков от „ Мъртви души “ обикалял из цяла Русия точно с „ бричка “.

„ Кибитка “ е доста необятно разбиране. Така се наричала съвсем всяка открита начело колесница от по-простоват вид.

Старинните тежки файтони се наричали „ колимага “ или „ ридван “ , само че това били повече присмехулни названия.

„ Кабриолет “ -ът представлявал двуколка с ресори и един, по-рядко два коня. Нямало файтонджия, управлявал го някой от пасажерите. Например, Константин Левин в „ Ана Каренина “ вози брат си на кабриолет, който ръководи самичък.

Леката двуместна двуколка от време на време била наричана „ таратайка “ . Поради структурата си тя елементарно се амортизирала – очевидно оттова тази дума минала и в българския език като насмешливо наименование за остаряла, износена и разнебитена кола.

Любопитно е названието на едноместната колесница с файтонджия. Наричали я „ лакомец “ – очевидно, с цялостно съображение, тъй като нямало място за втори пасажер.