Нетаняху и Байдън. Давид на раменете на Голиат
От 90-те години на предишния век насам е необятно публикувано схващането, че Съединени американски щати са като магнит за спорове, който повлича към себе си своите съдружници като железни стружки. От позиция на европейците, някои от войните, които бяха водени, можеха да бъдат избегнати, доколкото поражданите от тях бежански и мигрантски потоци дестабилизираха Стария континент. Агресията на Русия по отношение на Украйна обаче съумя да придаде нов живот на другояче към този момент поизхабяващата се сила и легитимност на интервенционализма на Съединени американски щати. И в случай че дейностите на Владимир Путин се оказаха потребни за американците, доколкото държанието на Кремъл стимулира Европа да премисли зараждащата се концепция за " стратегическа самостоятелност " на континента като еманципиран от Съединени американски щати индивид на интернационалната сцена, то тези на Бенямин Нетаняху по отношение на линията Газа слагат Вашингтон в неподходяща позиция. Именно войната сред Хамас и Израел прави по този начин, че за първи път американците влизат в европейските обувки - да поддържат страна в спор, който е наобратно на личните им ползи. Парадоксално, само че факт: в случай че ревизионистична и вражеска Русия способства за спомагателното доближаване сред Европейския съюз (ЕС) и Съединени американски щати с експанзията си против Украйна, то другарски и насочен към статуквото в интернационалните връзки Израел предизвиква съществени главоболия на американците.
Войната в Газа, стартирана от Хамас и водена безпощадно от Израел, не подхожда на ползите на Съединени американски щати заради прекалено много аргументи. Конфликтът взриви така и така плахите опити за договаряния сред американците и иранците, касаещи нуклеарната стратегия на последните, което на собствен ред докара до още по-голямото задълбочаване на връзките сред режима на аятоласите и този на Владимир Путин (стигна се до такава степен, че по-рано този месец двете страни подписаха съглашение за заобикаляне на наложените им санкции). Войната минира и опитите за официализиране на връзките сред Израел и Саудитска Арабия - две страни, които са стратегически сътрудници на Вашингтон и имат експлицитни гаранции за сигурността си, предоставени им от американците. Бе поставена също по този начин и спирачка на напредъка в разбирателството сред Тел Авив и други арабски столици, подписали преди този момент Авраамическите съглашения (една от тези страни, ОАЕ, като настоящ член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, лидира арабската позиция в този формат, ориентирана против Израел). Същото се случи и с опитите за разведряването на връзките сред Анкара и Тел Авив. Конфликтът сплоти страните от Организацията за ислямското съдействие и Арабската лига в отбраната им на палестинците, въпреки измежду тях да има разлики в степента им на съпротива по отношение на Израел (Алжир и Иран, да вземем за пример, желаеха налагане на икономическо и военно ембарго над Тел Авив, което е прекалено много за някои по-прагматично насочени страни от региона). Войната сближи в допълнение арабско-мюсюлманските страни с Русия и Китай. Тя бе мотив Владимир Путин да направи посещаване в ОАЕ и директно по-късно да посрещне в Москва своя ирански сътрудник Ибрахим Раиси, до момента в който Пекин бе хазаин на тристранна среща с представителите на Техеран и Риад, в която трите столици още веднъж се оповестиха за преустановяването на спора в Близкия Изток.
По този метод войната в Газа прекрати опитите за деескалация на напрежението сред Съединени американски щати и Иран и породи ново напрежение по оста Турция - Израел; постави кол в колелото на възможното израелско-арабско сътрудничество; даде мотив на Китай, който към този момент си бе спечелил ролята на медиатор сред Иран и Саудитска Арабия, да взема в допълнение отношение по отношение на процесите в Близкия изток и зареди Русия с агитация в духа на " разпадането на издигнатия от американците свят ". Войната неизбежно лиши най-малко отчасти от вниманието и ресурсите на Съединени американски щати, другояче ориентирани към Украйна и Тайван (поради тази верига от условия както Китай би трябвало да благодари на Русия за експанзията против Украйна, по този начин и Русия би трябвало да направи своя поклон към Хамас и Израел). Да, не всичко се развива срещу ползите на Съединени американски щати. Така да вземем за пример, войната в Близкия изток усложни връзките сред Израел и Русия. Конфликтът вкара и Иран в да се изяснява за какво е признал правото на битие на Израел (това Техеран направи, въпреки с половин уста, косвено и с редица следващи ангажименти, като си постави подписа на взаимна арабско-ислямска декларация, призоваваща за основаването на палестинска страна, съществуваща редом на израелската, от което произтича правото на последната да я има). Не са доста и страните, които дават ухо на апелите на Техеран за комерсиално, военно и дипломатическо ембарго върху Тел Авив. Но все пак негативите за Съединени американски щати от войната сред Хамас и Израел са по-големи от вероятните позитивни следствия от нея.
Това се вижда и от лимита на търпението, което има Европа по отношение на спора в Газа. Колкото повече продължава той, толкоз по-нюансирана ще става поддръжката на Европа за Израел, макар към този момент декларираната такава. Тези дни френският министър на външните работи, Катрин Колона, се разгласи за " неотложно и трайно " помирение, а от страниците на Sunday Times и Welt am Sonntag първите дипломати на Англия и Германия, Дейвид Камерън и Аналена Бербок, взаимно обявиха, че " колкото по-скоро пристигна трайното помирение, толкоз по-добре ". В оповестения от тях текст се споделя също, че " Израел има право да се пази, само че като прави това, би трябвало да съблюдава интернационалното филантропично право. Израел няма да завоюва тази война, в случай че интервенциите му унищожат вероятността за спокойно общуване с палестинцитеп. " Последното е в синхрон с казаното преди две седмици от министъра на защитата на Съединени американски щати, Лойд Остин, съгласно който Тел Авив рискува да завоюва тактическата борба (военните дейности в Газа), само че да загуби стратегическата (регистриране на увеличаваща се поддръжка за Хамас измежду палестинците и по света въобще поради многочислените цивилни жертви в Газа). На този декор съпротивата против продължаващите военни дейности на Израел по отношение на Газа продължава да се усилва и в Общото заседание на Организация на обединените нации, и съответно в Съвета за сигурност на организацията. Съединени американски щати бяха единствената страна, която отхвърли последната проекторезолюция на Съвета за сигурност отпреди десетина дни, призоваваща за неотложно преустановяване на огъна (тогава Англия се въздържа).
Множеството цивилни жертви в палестинския анклав и взаимното нарушение на интернационалното филантропично право от страна на Хамас и Израел усложняват ролята на Съединени американски щати като предоставящи политически и дипломатически тил на близкоизточната страна. Времето работи за Израел, само че не и за Съединени американски щати: в случай че Тел Авив има потребност от още такова, с цел да реализира неутрализирането на Хамас в Газа и установяването на " система от сигурност ", следена от Израелските отбранителни сили, то протакването на спора съставлява бездънен проблем за Вашингтон. Един път, това ще консолидира в допълнение руско-китайската амалгама с арабско-мюсюлманския фактор. Втори път, това дава въздух на Русия и лишава от този на Украйна. Трети път, изстъпленията в Газа ще стават все по-труднозащитими на Стария континент, което ще внесе напрежение в връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Още повече, че в случай че Европейски Съюз е в лагера на Съединени американски щати и Израел по отношение на правото на близкоизточната страна да се самоотбранява и да потърси отговорност на основателите на терористичния акт от 7-ми октомври, то европейските страни преобладаващо са с единия крайник в компанията на Русия, Китай и арабските страни, когато става дума за непропорционалността на военния отговор на Израел. Ако би трябвало да перифразираме посочените нагоре думи на Лойд Остин, тактическият триумф на Израел (военната победа на терен) може да докара до стратегическо проваляне за Съединени американски щати (делегитимизацията на страната пред съдружници и сътрудници и продължаваща загуба на въздействие в района и оттатък него). С други думи, американският Голиат може да заплати прекомерно огромна цена за дейностите на израелския Давид.
Ситуацията на Съединени американски щати е комплицирана. Американците би трябвало по едно и също време да оказват както нужната поддръжка за Израел, по този начин и да се пробват да не губят тази на други техни общоприети сътрудници от арабския свят (а и не само). Може би това е част от аргументите, заради които разликите сред Вашингтон и Тел Авив също се усилват с напредъка на спора в Газа. Тези разминавания касаят както настоящите военни дейности (въпросите за високия брой цивилни жертви, воденето на договаряния с Хамас, прекратяването на огъня, основаването на устойчиви филантропични коридори към палестинския анклав и продължителността на военната кампания), по този начин и диалога за бъдещето на палестинския анклав след военния интервал (ако Съединени американски щати виждат роля на Палестинската автономност, то това, най-малко на този стадий, бива изключвано от израелските власти). Ако Израел обаче може да практикува zero-sum game с Хамас, то Съединени американски щати - поради вплетеността на ползите им в районната тъкан - са длъжни да следят освен какво се случва в квартала, само че и в града. Затова от началото на войната, почнала преди повече от два месеца, въпросът не бе кой ще надделее в нея, а каква външно-политическа цена са подготвени да заплатят Съединени американски щати за успеха на Израел. Какъвто и израелски инженеринг да се проектира в Газа и Западния бряг, Тел Авив не може да завоюва толкоз, колкото може да загуби Вашингтон.
Така или другояче, Съединени американски щати в този момент схващат добре какво е да подкрепяш непосредствен съдружник и другар, макар че дейностите на последния не дават отговор на американските ползи. Европа е била в тези обувки и има мазоли от тях.
Войната в Газа, стартирана от Хамас и водена безпощадно от Израел, не подхожда на ползите на Съединени американски щати заради прекалено много аргументи. Конфликтът взриви така и така плахите опити за договаряния сред американците и иранците, касаещи нуклеарната стратегия на последните, което на собствен ред докара до още по-голямото задълбочаване на връзките сред режима на аятоласите и този на Владимир Путин (стигна се до такава степен, че по-рано този месец двете страни подписаха съглашение за заобикаляне на наложените им санкции). Войната минира и опитите за официализиране на връзките сред Израел и Саудитска Арабия - две страни, които са стратегически сътрудници на Вашингтон и имат експлицитни гаранции за сигурността си, предоставени им от американците. Бе поставена също по този начин и спирачка на напредъка в разбирателството сред Тел Авив и други арабски столици, подписали преди този момент Авраамическите съглашения (една от тези страни, ОАЕ, като настоящ член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, лидира арабската позиция в този формат, ориентирана против Израел). Същото се случи и с опитите за разведряването на връзките сред Анкара и Тел Авив. Конфликтът сплоти страните от Организацията за ислямското съдействие и Арабската лига в отбраната им на палестинците, въпреки измежду тях да има разлики в степента им на съпротива по отношение на Израел (Алжир и Иран, да вземем за пример, желаеха налагане на икономическо и военно ембарго над Тел Авив, което е прекалено много за някои по-прагматично насочени страни от региона). Войната сближи в допълнение арабско-мюсюлманските страни с Русия и Китай. Тя бе мотив Владимир Путин да направи посещаване в ОАЕ и директно по-късно да посрещне в Москва своя ирански сътрудник Ибрахим Раиси, до момента в който Пекин бе хазаин на тристранна среща с представителите на Техеран и Риад, в която трите столици още веднъж се оповестиха за преустановяването на спора в Близкия Изток.
По този метод войната в Газа прекрати опитите за деескалация на напрежението сред Съединени американски щати и Иран и породи ново напрежение по оста Турция - Израел; постави кол в колелото на възможното израелско-арабско сътрудничество; даде мотив на Китай, който към този момент си бе спечелил ролята на медиатор сред Иран и Саудитска Арабия, да взема в допълнение отношение по отношение на процесите в Близкия изток и зареди Русия с агитация в духа на " разпадането на издигнатия от американците свят ". Войната неизбежно лиши най-малко отчасти от вниманието и ресурсите на Съединени американски щати, другояче ориентирани към Украйна и Тайван (поради тази верига от условия както Китай би трябвало да благодари на Русия за експанзията против Украйна, по този начин и Русия би трябвало да направи своя поклон към Хамас и Израел). Да, не всичко се развива срещу ползите на Съединени американски щати. Така да вземем за пример, войната в Близкия изток усложни връзките сред Израел и Русия. Конфликтът вкара и Иран в да се изяснява за какво е признал правото на битие на Израел (това Техеран направи, въпреки с половин уста, косвено и с редица следващи ангажименти, като си постави подписа на взаимна арабско-ислямска декларация, призоваваща за основаването на палестинска страна, съществуваща редом на израелската, от което произтича правото на последната да я има). Не са доста и страните, които дават ухо на апелите на Техеран за комерсиално, военно и дипломатическо ембарго върху Тел Авив. Но все пак негативите за Съединени американски щати от войната сред Хамас и Израел са по-големи от вероятните позитивни следствия от нея.
Това се вижда и от лимита на търпението, което има Европа по отношение на спора в Газа. Колкото повече продължава той, толкоз по-нюансирана ще става поддръжката на Европа за Израел, макар към този момент декларираната такава. Тези дни френският министър на външните работи, Катрин Колона, се разгласи за " неотложно и трайно " помирение, а от страниците на Sunday Times и Welt am Sonntag първите дипломати на Англия и Германия, Дейвид Камерън и Аналена Бербок, взаимно обявиха, че " колкото по-скоро пристигна трайното помирение, толкоз по-добре ". В оповестения от тях текст се споделя също, че " Израел има право да се пази, само че като прави това, би трябвало да съблюдава интернационалното филантропично право. Израел няма да завоюва тази война, в случай че интервенциите му унищожат вероятността за спокойно общуване с палестинцитеп. " Последното е в синхрон с казаното преди две седмици от министъра на защитата на Съединени американски щати, Лойд Остин, съгласно който Тел Авив рискува да завоюва тактическата борба (военните дейности в Газа), само че да загуби стратегическата (регистриране на увеличаваща се поддръжка за Хамас измежду палестинците и по света въобще поради многочислените цивилни жертви в Газа). На този декор съпротивата против продължаващите военни дейности на Израел по отношение на Газа продължава да се усилва и в Общото заседание на Организация на обединените нации, и съответно в Съвета за сигурност на организацията. Съединени американски щати бяха единствената страна, която отхвърли последната проекторезолюция на Съвета за сигурност отпреди десетина дни, призоваваща за неотложно преустановяване на огъна (тогава Англия се въздържа).
Множеството цивилни жертви в палестинския анклав и взаимното нарушение на интернационалното филантропично право от страна на Хамас и Израел усложняват ролята на Съединени американски щати като предоставящи политически и дипломатически тил на близкоизточната страна. Времето работи за Израел, само че не и за Съединени американски щати: в случай че Тел Авив има потребност от още такова, с цел да реализира неутрализирането на Хамас в Газа и установяването на " система от сигурност ", следена от Израелските отбранителни сили, то протакването на спора съставлява бездънен проблем за Вашингтон. Един път, това ще консолидира в допълнение руско-китайската амалгама с арабско-мюсюлманския фактор. Втори път, това дава въздух на Русия и лишава от този на Украйна. Трети път, изстъпленията в Газа ще стават все по-труднозащитими на Стария континент, което ще внесе напрежение в връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Още повече, че в случай че Европейски Съюз е в лагера на Съединени американски щати и Израел по отношение на правото на близкоизточната страна да се самоотбранява и да потърси отговорност на основателите на терористичния акт от 7-ми октомври, то европейските страни преобладаващо са с единия крайник в компанията на Русия, Китай и арабските страни, когато става дума за непропорционалността на военния отговор на Израел. Ако би трябвало да перифразираме посочените нагоре думи на Лойд Остин, тактическият триумф на Израел (военната победа на терен) може да докара до стратегическо проваляне за Съединени американски щати (делегитимизацията на страната пред съдружници и сътрудници и продължаваща загуба на въздействие в района и оттатък него). С други думи, американският Голиат може да заплати прекомерно огромна цена за дейностите на израелския Давид.
Ситуацията на Съединени американски щати е комплицирана. Американците би трябвало по едно и също време да оказват както нужната поддръжка за Израел, по този начин и да се пробват да не губят тази на други техни общоприети сътрудници от арабския свят (а и не само). Може би това е част от аргументите, заради които разликите сред Вашингтон и Тел Авив също се усилват с напредъка на спора в Газа. Тези разминавания касаят както настоящите военни дейности (въпросите за високия брой цивилни жертви, воденето на договаряния с Хамас, прекратяването на огъня, основаването на устойчиви филантропични коридори към палестинския анклав и продължителността на военната кампания), по този начин и диалога за бъдещето на палестинския анклав след военния интервал (ако Съединени американски щати виждат роля на Палестинската автономност, то това, най-малко на този стадий, бива изключвано от израелските власти). Ако Израел обаче може да практикува zero-sum game с Хамас, то Съединени американски щати - поради вплетеността на ползите им в районната тъкан - са длъжни да следят освен какво се случва в квартала, само че и в града. Затова от началото на войната, почнала преди повече от два месеца, въпросът не бе кой ще надделее в нея, а каква външно-политическа цена са подготвени да заплатят Съединени американски щати за успеха на Израел. Какъвто и израелски инженеринг да се проектира в Газа и Западния бряг, Тел Авив не може да завоюва толкоз, колкото може да загуби Вашингтон.
Така или другояче, Съединени американски щати в този момент схващат добре какво е да подкрепяш непосредствен съдружник и другар, макар че дейностите на последния не дават отговор на американските ползи. Европа е била в тези обувки и има мазоли от тях.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ