БНБ пуска в обращение възпоменателна монета „200 години от рождението на Найден Геров“
От 6 февруари 2023 година Българската национална банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тематика „ 200 години от рождението на Найден Геров “ от серията „ Българско възобновление “.
Цената на монетата при стартирането ѝ в обращение е 114 (сто и четиринадесет) лв.. Монетата ще се продава в Българската национална банка – на две каси в София, пл. „ Княз Александър I “ № 1 и четири каси в Касов център на Българска народна банка в София на ул. „ Михаил Тенев “ № 10.
Всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от касите на Българската национална банка единствено по 1 монета, без значение дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, според показано нотариално заверено категорично пълномощие за закупуването на съответната възпоменателна монета. Лицата, които закупуват възпоменателни монети, следва да са пълнолетни, т.е. да имат навършени 18 години.
До края на работния ден на 6 февруари 2023 година новата монета ще бъде предоставена от Българска народна банка на Банка ДСК АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, Първа капиталова банка АД, Тексим Банк АД и Централна кооперативна банка
АД за продажба в техните офиси и клонове.
Найден Геров (23.II.1823 година – 9.X.1900 г.) е български просветник, книжо- вник, лингвист, преводач, фолклорист, държавник и посланик.
Син е на учителя хаджи Геро Мушек (прототип на хаджи Генчо от Любен-Каравеловата повест „ Българи от остаряло време “). Геров учи в родна- та Копривщица, в гръцко учебно заведение в Пловдив и след това още веднъж в родния си град при Неофит Рилски. С негова рекомендация отпътува за Одеса, където приключва с отличие Ришельовския колеж. Междувременно издава няколко книги, измежду които първата новобългарска поема „ Стоян и Рада “. Заради неговите качества му оферират да получи съветско поданство, което той приема.
Геров се завръща в България, отказвайки се от кариера в Русия, и се посвещава на народополезна активност. В Копривщица открива двукласно учебно заведение, в което преподава и сформира първите новобългарски всемирски учебници. През 1851 година провежда първото празнуване на Деня на светите братя Кирил и Методий в Пловдив и като началник на учебното заведение се бори интензивно с гръцката асимилация посредством образованието; разгласява публикации в периодическия щемпел.
През Кримската война (1853–1856 г.) Н. Геров се връща в Русия и работи за българската идея, а през 1857
година е назначен за пръв съветски вицеконсул в Пловдив, където развива обществено-политиче- ска и културно-просветна активност, обезпечава стипендии за български младежи и взема индиректно присъединяване в живота на българската революционна организация. По време на Априлското въстание осведомява Русия за турските зверства и се пробва, трансформирайки българския въпрос в междуна- роден, да провокира намесата на Великите сили. След разгрома му е прину- ден да дири леговище в съветската легация в Цариград и взе участие в Цариград- ската посланическа конференция (1876–1877 г.). Преди Руско-турската освобо- дителна война е на работа към Главната квартира на съветската войска, а след това – към Канцеларията за гражданско ръководство за разработване на административното устройство на България. Назначен е за губернатор на Свищов – първия освободен български град.
След Освобождението Геров се отдръпва от публичния живот и не престава в Пловдив делото на своя живот – трудове пет десетилетия петтомен български речник („ Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и съветски “). Найден Геров е определен за дописен и почетен член на Българското книжовно сдружение (днес Българската академия на науките) и доживява присъединението на Пловдив и Копривщица към Княжество България.
Цената на монетата при стартирането ѝ в обращение е 114 (сто и четиринадесет) лв.. Монетата ще се продава в Българската национална банка – на две каси в София, пл. „ Княз Александър I “ № 1 и четири каси в Касов център на Българска народна банка в София на ул. „ Михаил Тенев “ № 10.
Всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от касите на Българската национална банка единствено по 1 монета, без значение дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, според показано нотариално заверено категорично пълномощие за закупуването на съответната възпоменателна монета. Лицата, които закупуват възпоменателни монети, следва да са пълнолетни, т.е. да имат навършени 18 години.
До края на работния ден на 6 февруари 2023 година новата монета ще бъде предоставена от Българска народна банка на Банка ДСК АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, Първа капиталова банка АД, Тексим Банк АД и Централна кооперативна банка
АД за продажба в техните офиси и клонове.
Найден Геров (23.II.1823 година – 9.X.1900 г.) е български просветник, книжо- вник, лингвист, преводач, фолклорист, държавник и посланик.
Син е на учителя хаджи Геро Мушек (прототип на хаджи Генчо от Любен-Каравеловата повест „ Българи от остаряло време “). Геров учи в родна- та Копривщица, в гръцко учебно заведение в Пловдив и след това още веднъж в родния си град при Неофит Рилски. С негова рекомендация отпътува за Одеса, където приключва с отличие Ришельовския колеж. Междувременно издава няколко книги, измежду които първата новобългарска поема „ Стоян и Рада “. Заради неговите качества му оферират да получи съветско поданство, което той приема.
Геров се завръща в България, отказвайки се от кариера в Русия, и се посвещава на народополезна активност. В Копривщица открива двукласно учебно заведение, в което преподава и сформира първите новобългарски всемирски учебници. През 1851 година провежда първото празнуване на Деня на светите братя Кирил и Методий в Пловдив и като началник на учебното заведение се бори интензивно с гръцката асимилация посредством образованието; разгласява публикации в периодическия щемпел.
През Кримската война (1853–1856 г.) Н. Геров се връща в Русия и работи за българската идея, а през 1857
година е назначен за пръв съветски вицеконсул в Пловдив, където развива обществено-политиче- ска и културно-просветна активност, обезпечава стипендии за български младежи и взема индиректно присъединяване в живота на българската революционна организация. По време на Априлското въстание осведомява Русия за турските зверства и се пробва, трансформирайки българския въпрос в междуна- роден, да провокира намесата на Великите сили. След разгрома му е прину- ден да дири леговище в съветската легация в Цариград и взе участие в Цариград- ската посланическа конференция (1876–1877 г.). Преди Руско-турската освобо- дителна война е на работа към Главната квартира на съветската войска, а след това – към Канцеларията за гражданско ръководство за разработване на административното устройство на България. Назначен е за губернатор на Свищов – първия освободен български град.
След Освобождението Геров се отдръпва от публичния живот и не престава в Пловдив делото на своя живот – трудове пет десетилетия петтомен български речник („ Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и съветски “). Найден Геров е определен за дописен и почетен член на Българското книжовно сдружение (днес Българската академия на науките) и доживява присъединението на Пловдив и Копривщица към Княжество България.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ
