Изложбата за Баба Тонка провокира размисли за духа на хората, борили се за българската свобода
От 27 февруари до 9 март в Музейния център на РЕМО „ Етър “ са показани предмети на Баба Тонка, в РИМ – Габрово на доктор Тота Венкова, а в Националния музей на образованието – на Анастасия Тошева.
Предметите на Баба Тонка, които РЕМО „ Етър “ показва, са от фонда на РИМ – Русе.
Прави усещане, че доста от децата, посетили изложбата, отдадена на Баба Тонка в музей „ Етър “ на 3 март, четат. Текстът върху таблото, който споделя историята на именитата българка, е относително къс, само че се допуска, че стандартите на по-новите генерации са разнообразни. Обаче се оказва, че когато малчуганите попаднат на такава галерия четат. И реагират изцяло прочувствено, разбирайки какъв брой деца е имала Баба Тонка. По-големите пък разясняват, че през онази далечна ера дамите са раждали повече.
Многобройна група от Банкя избира да посети музей „ Етър “ на националния празник на страната ни. На децата е четено и това си проличава, удостоверява Ева Петрова, която напомня на дъщеричката си, че са посещавали къщата на Баба Тонка в Русе и са се запознавали с живота на тази забавна жена. Ева счита, че дамите не са подценени при оценката на личностите в национално-освободителното придвижване.
Напълно права е, що се отнася до Баба Тонка, а мнението ѝ споделя и Иван Иванов от Габрово. Той си дава сметка, че българското общество по принцип е патриархално и това няма по какъв начин да не се отрази върху оценката за историческите фигури. В наши дни нещата много са се трансформирали, е мнението му.
Михаил Михайлов от Монтана посещава музей „ Етър “, дружно с габровската си вуйна Веселина Андреева и със съквартиранта си Мартин Игнатов от Тервел. 21-годишният юноша е мощно впечатлен от Музейния център. Триетажната постройка го притегля с възрожденската си архитектура извън и актуалните улеснения – топлота, непорочност и дизайн, от вътрешната страна. Веселина споделя какво я предизвика в изложбата „ Така извоювахме свободата… “, която през 2025 подчертава върху облика на Баба Тонка. Веселина споделя, че ролята на дамите е също толкоз значима, колкото на мъжете, даже множеството да не са взели участие директно в борби. Тя споделя, че жена може да се открие край всеки един от изтъкнатите български революционери – било то майка, обичана или близка родственица. Тя показва на младежите цитираните в текст към изложбата думи на Баба Тонка – „ четирима сина изгубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, отново нямаше да ми стане жалост, в случай че ги видя, че носят байряка. “
15-годишните Деница и Александра от София, също се стопират пред таблото с текста, разказващ за живота на Баба Тонка и го прочитат. Момичетата споделят, че в учебно заведение са учили за нея и срещата с облика ѝ ги предизвика да си напомнят обстоятелствата. Начинът, по който са показани предметите, благосъстоятелност на Баба Тонка, носи доста информация и ги предизвика към размишления за бита и духа на хората, взели участие в революционното придвижване, довело до освобождението на България.
Какво може да видите през март в музей „ Етър “?
„ Аз съм българка! Пазителка на дома! “ – фотографска галерия на Радослав Първанов, представяща българката в обичайна ѝ роля (Изложбена зала 2).
„ Да тъчеш сънища “ – актуален прочит на обичайното тъкачество (Ниво 3, зала 3.4).
Открехната врата към отминали времена – дамата и обичайното забраждане (Изложбена зала 1).
Само на 8 март в музей „ Етър “!
На посетители на млада младоженка – възстановката на обичая е от 11:30 – 15:30 в Саковата къща).
Тъкане на рамка – креативна работилница с доцент доктор Красимира Кръстанова на равнище 3 в Музейния център, началният час е 13:00. За присъединяване в това събитие е належащо авансово записване на телефонен номер 0888 601 085 или 0888 804 252.
През всеки от почивните дни на месец март в музей „ Етър “ се оферират фамилни билети с креативно прекарване „ Претвори традициите “.
Предметите на Баба Тонка, които РЕМО „ Етър “ показва, са от фонда на РИМ – Русе.
Прави усещане, че доста от децата, посетили изложбата, отдадена на Баба Тонка в музей „ Етър “ на 3 март, четат. Текстът върху таблото, който споделя историята на именитата българка, е относително къс, само че се допуска, че стандартите на по-новите генерации са разнообразни. Обаче се оказва, че когато малчуганите попаднат на такава галерия четат. И реагират изцяло прочувствено, разбирайки какъв брой деца е имала Баба Тонка. По-големите пък разясняват, че през онази далечна ера дамите са раждали повече.
Многобройна група от Банкя избира да посети музей „ Етър “ на националния празник на страната ни. На децата е четено и това си проличава, удостоверява Ева Петрова, която напомня на дъщеричката си, че са посещавали къщата на Баба Тонка в Русе и са се запознавали с живота на тази забавна жена. Ева счита, че дамите не са подценени при оценката на личностите в национално-освободителното придвижване.
Напълно права е, що се отнася до Баба Тонка, а мнението ѝ споделя и Иван Иванов от Габрово. Той си дава сметка, че българското общество по принцип е патриархално и това няма по какъв начин да не се отрази върху оценката за историческите фигури. В наши дни нещата много са се трансформирали, е мнението му.
Михаил Михайлов от Монтана посещава музей „ Етър “, дружно с габровската си вуйна Веселина Андреева и със съквартиранта си Мартин Игнатов от Тервел. 21-годишният юноша е мощно впечатлен от Музейния център. Триетажната постройка го притегля с възрожденската си архитектура извън и актуалните улеснения – топлота, непорочност и дизайн, от вътрешната страна. Веселина споделя какво я предизвика в изложбата „ Така извоювахме свободата… “, която през 2025 подчертава върху облика на Баба Тонка. Веселина споделя, че ролята на дамите е също толкоз значима, колкото на мъжете, даже множеството да не са взели участие директно в борби. Тя споделя, че жена може да се открие край всеки един от изтъкнатите български революционери – било то майка, обичана или близка родственица. Тя показва на младежите цитираните в текст към изложбата думи на Баба Тонка – „ четирима сина изгубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, отново нямаше да ми стане жалост, в случай че ги видя, че носят байряка. “
15-годишните Деница и Александра от София, също се стопират пред таблото с текста, разказващ за живота на Баба Тонка и го прочитат. Момичетата споделят, че в учебно заведение са учили за нея и срещата с облика ѝ ги предизвика да си напомнят обстоятелствата. Начинът, по който са показани предметите, благосъстоятелност на Баба Тонка, носи доста информация и ги предизвика към размишления за бита и духа на хората, взели участие в революционното придвижване, довело до освобождението на България.
Какво може да видите през март в музей „ Етър “?
„ Аз съм българка! Пазителка на дома! “ – фотографска галерия на Радослав Първанов, представяща българката в обичайна ѝ роля (Изложбена зала 2).
„ Да тъчеш сънища “ – актуален прочит на обичайното тъкачество (Ниво 3, зала 3.4).
Открехната врата към отминали времена – дамата и обичайното забраждане (Изложбена зала 1).
Само на 8 март в музей „ Етър “!
На посетители на млада младоженка – възстановката на обичая е от 11:30 – 15:30 в Саковата къща).
Тъкане на рамка – креативна работилница с доцент доктор Красимира Кръстанова на равнище 3 в Музейния център, началният час е 13:00. За присъединяване в това събитие е належащо авансово записване на телефонен номер 0888 601 085 или 0888 804 252.
През всеки от почивните дни на месец март в музей „ Етър “ се оферират фамилни билети с креативно прекарване „ Претвори традициите “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ