За първи път форум на Опера Европа“ се проведе в България
От 22-и до 24-и март в България се състоя извънредно значимо събитие в региона на оперното изкуство. Софийската национална опера и балет имаше достойнството за първи път да бъде хазаин на конгрес на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали Опера Европа. В националния ни оперен спектакъл дойдоха делегати от 21 страни – Албания, Австрия, Белгия, Канада, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Италия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Румъния, Русия, Словения, Испания, Швеция, Англия и Съединени американски щати – шефове, продуценти на оперни театри и фестивали, музикални критици и публицисти. Три дни те заседаваха по разнообразни тематики, свързани с действието на оперните театри и фестивали и основаването на оперни продукции. Имаха и опцията да гледат премиерата на операта „ Янините девет братя ” от Любомир Пипков, както и театър на операта „ Лакме ” от Делиб. Форумът включваше и съпътстваща стратегия – в първия ден делегатите се разходиха из София, а в последния разгледаха Рилския манастир.
Участвала съм в конференции и фестивали в чужбина, само че за пръв път имах забавното прекарване да бъда измежду гостите в Родината си, да вземам участие в туристическа обиколка с екскурзовод на родния си град. Беше доста вълнуващо да споделя интереса и уважението на чужденците към българската история и просвета, влизайки в „ Света София “, „ Св.Александър Невски “, Руската черква, да се фотографирам с тях за спомен пред Царския замък, Народния спектакъл, на Ларгото. Ето какво споделиха пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „ Каста дива “:
Хареса ли ви туристическата обиколка на града-домакин и кое беше най-впечатляващото за Вас?
„ Много ми хареса! Освен студеното време, което няма по какъв начин да променим, разходката беше доста хубава и ни даде доста забавна информация. Смятам, че доста добре бяха поднесени историческите обстоятелства, от една страна, и имахме опция да забележим доста артефакти, от друга. Най-впечатляващо за мен беше съществуването на храмове на три разнообразни религии в сърцето на града – християнска черква, джамия и синагога, и това, че вие го цените като израз на религиозна приемливост! “ сподели Андре Крафт – шеф маркетинг и връзки в Комише опер Берлин.„ Беше доста хубаво да забележим Катедралата „ Св.Александър Невски “ и другите църкви. За трети път съм в България, само че в никакъв случай не бях идвала в тях преди. Бях доста впечатлена от София, от културното й завещание! Най-силно съм впечатлена от Катедралата, от иконите и от цялата духовна атмосфера, която се усеща в града! “ показа Емили Так от Белгия – част от екипа на „ Опера Европа ”.
Най-голямото предизвикателство пред Националния ни оперен спектакъл като хазаин на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали " Опера Европа " беше да се показа пред 92 делегати от 21 страни от Европа и Северна Америка – шефове, продуценти на оперни театри и фестивали, музикални критици и публицисти, със своя продукция. Това беше премиерата на операта „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков. Седнах в залата на Софийската опера в четвъртък вечерта изпълнена със съпричастност към креативното неспокойствие на трупата на нашия спектакъл, от една страна, и въпреки това, с огромни упования към постановката на огромния режисьор акад. Пламен Карталов . Не е елементарно да бъдеш удивен, когато си пристигнал с толкоз огромни упования, само че не щеш ли това още веднъж се случи! Както и на " Парсифал ", завесата се отвори за невероятна хубост! Знаехме авансово, че в центъра на режисьорското решение е огромното дърво-символ. Това е било по този начин и в Русенската режисура на " Янините девет братя " на акад.Пламен Карталов, която е останала блестящо в спомените на редакторката на " Каста дива " Красимира Йорданова. Но тук концепцията е развита с доста по-модерни изразни средства. Заедно с художниците на декора Свен Йонке и на костюмите Станка Вауда Карталов е постигнал визия на европейско и международно равнище – такава, каквато виждаме в прожекциите от киносезоните на Кралската опера в Лондон Ковънт Гардън и Метрополитън опера в Ню Йорк. А това са театри с големи благоприятни условия!
Почувствахме, че цялата натрупа на Софийската опера е подготвила с огромно усърдие оперната класика на Любомир Пипков. Сигурна съм, че това е по този начин и при втория певчески състав! Но е належащо улягане на творбата, тъй че да се усеща, че българските ритми и мелодика в действителност са в кръвта на изпълнителите. Осъзнавам, че в това отношение най-критични сме точно ние – българската аудитория.
Една от най-привлекателните благоприятни условия, които дава наличието на интернационалните конгреси у нас и по света, е запознанството и обмяната на усещания с сътрудници музикални критици и публицисти от разнообразни страни! За мен беше наслаждение на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали „ Опера Европа “ в Софийската опера тази седмица да се срещна с австрийския музикален критик доктор Клаус Биланд , член на Асоциациата на музикалните критици на Северна Америка. Срещнахме се и в антракта на премиерата на операта „ Янините девет братя “. Ето неговите усещания, споделени първо пред микрофона на " Каста дива ":
„ Това е нова и доста забавна оперна режисура на Софийската опера. Особено за мен, който не съм гледал български оперни произведения, това е напълно ново прекарване! Гледал съм други продукции на този спектакъл, особено вагнеровите продукции. Янините девет братя за мен е непозната музика. Намирам я за доста забавна творба, с акцент върху речитативния вид пеене. В основата на сюжета в действителност е библейската история за братята Каин и Авел. Музиката отразява динамичността на действието и страстите на основните настоящи лица. Сценографията е доста красива! Действието е доста динамично! Намирам за доста положително режисьорско решение въвеждането на двамата диктори при започване на творбата! “
Вие сте наблюдавали представянето на тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “ на сцената на Софийската опера. Как намирате развиването на нашата натрупа през тези години?
„ Това е доста характерно развиване! Бих споделил, че Пламен Карталов с поддръжката на доста значими диригенти като Ерих Вехтер да вземем за пример разви един български вагнеров жанр, даже балкански вагнеров жанр. Той възроди на тази сцена вагнеровата музика в огромен размер и на високо равнище, поставяйки освен най-важната творба на Вагнер „ Пръстенът на нибелунга “ – 16 часа музика, с доста положителни артисти, само че също по този начин и „ Тристан и Изолда “, и „ Парсифал “. Освен това реализира и доста сполучливо турне с „ Пръстенът на нибелунга “ в Бавария. Така че с помощта на Карталов Софийската опера несъмнено се развива доста динамично и на високо равнище през последните години! “ сподели австрийският музикален критик доктор Клаус Биланд, който беше измежду делегатите на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали Опера Европа.
Щастлива съм, че и на форума на " Опера Европа ", и на премиерата на " Янините девет братя " се усещах почтено като българка! Не мога да премълча обаче тъжната равносметка от статистиката на " Опера Европа ", че нашият спектакъл реализира високите си достижения, функционирайки при едни от най-трудните условия. Ако достиженията ни се дължат на първо място на визионерството на един създател, който съумява да увлече зад концепциите си надарени музиканти без задоволителна поддръжка и даже макар пречките, то дано да продължи да си го прави, биха споделили някои. Както това се случва и в други области у нас! Но запитвам се какви ли биха били резултатите, в случай че тази сила, вместо да се разпилява, се вложи в още планове?! Както и по кое време ли ще изгубим и последния млад музикант – артист или инструменталист, който ще отиде да работи в задграничен оперен спектакъл вместо да мизерства тук?!
Участвала съм в конференции и фестивали в чужбина, само че за пръв път имах забавното прекарване да бъда измежду гостите в Родината си, да вземам участие в туристическа обиколка с екскурзовод на родния си град. Беше доста вълнуващо да споделя интереса и уважението на чужденците към българската история и просвета, влизайки в „ Света София “, „ Св.Александър Невски “, Руската черква, да се фотографирам с тях за спомен пред Царския замък, Народния спектакъл, на Ларгото. Ето какво споделиха пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „ Каста дива “:
Хареса ли ви туристическата обиколка на града-домакин и кое беше най-впечатляващото за Вас?
„ Много ми хареса! Освен студеното време, което няма по какъв начин да променим, разходката беше доста хубава и ни даде доста забавна информация. Смятам, че доста добре бяха поднесени историческите обстоятелства, от една страна, и имахме опция да забележим доста артефакти, от друга. Най-впечатляващо за мен беше съществуването на храмове на три разнообразни религии в сърцето на града – християнска черква, джамия и синагога, и това, че вие го цените като израз на религиозна приемливост! “ сподели Андре Крафт – шеф маркетинг и връзки в Комише опер Берлин.„ Беше доста хубаво да забележим Катедралата „ Св.Александър Невски “ и другите църкви. За трети път съм в България, само че в никакъв случай не бях идвала в тях преди. Бях доста впечатлена от София, от културното й завещание! Най-силно съм впечатлена от Катедралата, от иконите и от цялата духовна атмосфера, която се усеща в града! “ показа Емили Так от Белгия – част от екипа на „ Опера Европа ”.
Най-голямото предизвикателство пред Националния ни оперен спектакъл като хазаин на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали " Опера Европа " беше да се показа пред 92 делегати от 21 страни от Европа и Северна Америка – шефове, продуценти на оперни театри и фестивали, музикални критици и публицисти, със своя продукция. Това беше премиерата на операта „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков. Седнах в залата на Софийската опера в четвъртък вечерта изпълнена със съпричастност към креативното неспокойствие на трупата на нашия спектакъл, от една страна, и въпреки това, с огромни упования към постановката на огромния режисьор акад. Пламен Карталов . Не е елементарно да бъдеш удивен, когато си пристигнал с толкоз огромни упования, само че не щеш ли това още веднъж се случи! Както и на " Парсифал ", завесата се отвори за невероятна хубост! Знаехме авансово, че в центъра на режисьорското решение е огромното дърво-символ. Това е било по този начин и в Русенската режисура на " Янините девет братя " на акад.Пламен Карталов, която е останала блестящо в спомените на редакторката на " Каста дива " Красимира Йорданова. Но тук концепцията е развита с доста по-модерни изразни средства. Заедно с художниците на декора Свен Йонке и на костюмите Станка Вауда Карталов е постигнал визия на европейско и международно равнище – такава, каквато виждаме в прожекциите от киносезоните на Кралската опера в Лондон Ковънт Гардън и Метрополитън опера в Ню Йорк. А това са театри с големи благоприятни условия!
Почувствахме, че цялата натрупа на Софийската опера е подготвила с огромно усърдие оперната класика на Любомир Пипков. Сигурна съм, че това е по този начин и при втория певчески състав! Но е належащо улягане на творбата, тъй че да се усеща, че българските ритми и мелодика в действителност са в кръвта на изпълнителите. Осъзнавам, че в това отношение най-критични сме точно ние – българската аудитория.
Една от най-привлекателните благоприятни условия, които дава наличието на интернационалните конгреси у нас и по света, е запознанството и обмяната на усещания с сътрудници музикални критици и публицисти от разнообразни страни! За мен беше наслаждение на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали „ Опера Европа “ в Софийската опера тази седмица да се срещна с австрийския музикален критик доктор Клаус Биланд , член на Асоциациата на музикалните критици на Северна Америка. Срещнахме се и в антракта на премиерата на операта „ Янините девет братя “. Ето неговите усещания, споделени първо пред микрофона на " Каста дива ":
„ Това е нова и доста забавна оперна режисура на Софийската опера. Особено за мен, който не съм гледал български оперни произведения, това е напълно ново прекарване! Гледал съм други продукции на този спектакъл, особено вагнеровите продукции. Янините девет братя за мен е непозната музика. Намирам я за доста забавна творба, с акцент върху речитативния вид пеене. В основата на сюжета в действителност е библейската история за братята Каин и Авел. Музиката отразява динамичността на действието и страстите на основните настоящи лица. Сценографията е доста красива! Действието е доста динамично! Намирам за доста положително режисьорско решение въвеждането на двамата диктори при започване на творбата! “
Вие сте наблюдавали представянето на тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “ на сцената на Софийската опера. Как намирате развиването на нашата натрупа през тези години?
„ Това е доста характерно развиване! Бих споделил, че Пламен Карталов с поддръжката на доста значими диригенти като Ерих Вехтер да вземем за пример разви един български вагнеров жанр, даже балкански вагнеров жанр. Той възроди на тази сцена вагнеровата музика в огромен размер и на високо равнище, поставяйки освен най-важната творба на Вагнер „ Пръстенът на нибелунга “ – 16 часа музика, с доста положителни артисти, само че също по този начин и „ Тристан и Изолда “, и „ Парсифал “. Освен това реализира и доста сполучливо турне с „ Пръстенът на нибелунга “ в Бавария. Така че с помощта на Карталов Софийската опера несъмнено се развива доста динамично и на високо равнище през последните години! “ сподели австрийският музикален критик доктор Клаус Биланд, който беше измежду делегатите на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали Опера Европа.
Щастлива съм, че и на форума на " Опера Европа ", и на премиерата на " Янините девет братя " се усещах почтено като българка! Не мога да премълча обаче тъжната равносметка от статистиката на " Опера Европа ", че нашият спектакъл реализира високите си достижения, функционирайки при едни от най-трудните условия. Ако достиженията ни се дължат на първо място на визионерството на един създател, който съумява да увлече зад концепциите си надарени музиканти без задоволителна поддръжка и даже макар пречките, то дано да продължи да си го прави, биха споделили някои. Както това се случва и в други области у нас! Но запитвам се какви ли биха били резултатите, в случай че тази сила, вместо да се разпилява, се вложи в още планове?! Както и по кое време ли ще изгубим и последния млад музикант – артист или инструменталист, който ще отиде да работи в задграничен оперен спектакъл вместо да мизерства тук?!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ