Хърватия възстановява наборната военна служба
От 2026 година младите мъже в Хърватия още веднъж ще минават през наложителна военна работа. Първите към 1200 призовани получиха писма през първите дни на януари, откакто наборната работа беше отстранена през 2008 година
Това е първото потомство, което се сблъсква с националната работа от премахването ѝ и присъединението на страната към НАТО.
Хърватското държавно управление изяснява възобновяване на наборната работа с нуждата да се усили броят на военнослужещите – сега под 15 000, и да се приготвят младежите за евентуални закани.
Министърът на защитата Иван Анушич показва, че програмата ще помогне на младите мъже да придобият дисциплинираност и умения, нужни за отбрана на страната.
Проучванията демонстрират необятна социална поддръжка – към 70% от хърватите утвърждават мярката. Законът бе гласуван в Народното събрание предишния октомври с 84 „ за “ и 11 „ срещу “.
Въпреки някои рецензии от популистки и леви групи, първите призовани се причислиха без съществени митинги. Според специалисти, ползата към работа ще надвишава потенциала, като броят на новобранците е стеснен.
Хърватия не е единствената страна, която обмисля връщане на наборната работа.
В Словения държавното управление обмисля възобновяване на службата поради понижения брой военни и нуждата от отбрана на страната. В Сърбия тематиката се разисква от няколко години и нови законодателни начинания може да бъдат импортирани през 2026 година
Според специалисти, задачата е най-вече подготовка и образование, а не офанзивни дейности.
По времето на Югославия младите мъже са служили по една година в Народната войска. Две трети от сухопътните войски тогава са били наборници, с милион резервисти разполагаем. След войните през 90-те години, страните последователно отстраняват националната работа, с цел да се професионализират въоръжените сили.
Това е първото потомство, което се сблъсква с националната работа от премахването ѝ и присъединението на страната към НАТО.
Хърватското държавно управление изяснява възобновяване на наборната работа с нуждата да се усили броят на военнослужещите – сега под 15 000, и да се приготвят младежите за евентуални закани.
Министърът на защитата Иван Анушич показва, че програмата ще помогне на младите мъже да придобият дисциплинираност и умения, нужни за отбрана на страната.
Проучванията демонстрират необятна социална поддръжка – към 70% от хърватите утвърждават мярката. Законът бе гласуван в Народното събрание предишния октомври с 84 „ за “ и 11 „ срещу “.
Въпреки някои рецензии от популистки и леви групи, първите призовани се причислиха без съществени митинги. Според специалисти, ползата към работа ще надвишава потенциала, като броят на новобранците е стеснен.
Хърватия не е единствената страна, която обмисля връщане на наборната работа.
В Словения държавното управление обмисля възобновяване на службата поради понижения брой военни и нуждата от отбрана на страната. В Сърбия тематиката се разисква от няколко години и нови законодателни начинания може да бъдат импортирани през 2026 година
Според специалисти, задачата е най-вече подготовка и образование, а не офанзивни дейности.
По времето на Югославия младите мъже са служили по една година в Народната войска. Две трети от сухопътните войски тогава са били наборници, с милион резервисти разполагаем. След войните през 90-те години, страните последователно отстраняват националната работа, с цел да се професионализират въоръжените сили.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




