Израелци и иранци: „човешки същества, а не придатъци на правителствата си“
„ От 2020 година досега развъртвам един непретенциозен блог, само че мисля че с значимо наличие – отдаден на Близкия изток и най-много на Иран. Развивам го, тъй като по този начин се е случило исторически, че приказвам персийски. Имах опция в университета да се докосна до този език и ненапълно ми се коства, че след избрани ипрочетени книги, и връзки с хора от този район, може би имам какво да кажа “, описа журналистът от публичното радио Владимир Митев, който е и създателна.
„ Идеята беше, че прекомерно доста в нашите медии дискутираме за Близкия изток, за Иран или за която и да е страна, която не е напълно западна от наша позиция – дискутираме през езика на войната, през езика на сигурността. Пропускаме постоянно, че там също има елементарни хора – не всички са военни в тези страни. И в нашата страна не всички са военни. Може би е обикновено да има отношение, да има грижа, да има мисъл, че ние сме хора, като се изключи че сме пионки или пешки в някаква безкрайна война “, изясни основателят на Перисйкият мост на другарството.
Владимир Митев описа повече и за иранците, живеещи в Европа.
„ С времето се очерта една група от иранци, живеещи в Европа, с които подкрепям връзка в интернет и които имат какво да кажат, защото иранците като народ имат предразположеност към интелектуален живот. Самите иранци, които са в диаспората, постоянно са хора, които са претърпели сложни неща в своята страна, които са ги принудили да ги изоставен. “
Какви са компликациите да живееш в Иран и да си против държавното управление?
„ Една иранска писателка, която живее в Швеция – споделя се Рана Солеймани – поддържа придвижването „ Жена, живот, независимост “. Тя е създател на няколко романа, които просто като тема са доста тежки за четене и за осмисляне. Например тя има разказ за няколко ирански дами, които са наказани на гибел и наблюдава последните моменти от техния живот. Има и книга за това по какъв начин един транс юноша израства в Иран. Има книга, която е преведена и на британски, за иранска емигрантка в Швеция, която минава отново през доста принуждение, през доста тествания. Казва се „ Синдромът на Одисей “. Всъщност от тази иранка разбрах, че Синдром на Одисей е характерно положение на мигрантите изобщо, т.е. положение, в което те са подложени на огромно тестване, защото нямат дом на процедура и всичко, което претърпяват, ги отхвърля “, изясни журналистът.
За човешките права, лепенето на етикети и езика на омразата сред другите народи, той коментира…
„ Ненавиждаме хората, които в действителност не познаваме. Редуцираме ги до нещо, което ненавиждаме, само че отхвърляме да забележим, че са повече от това. Аз си го изяснявам с нещо като културен ген, който си предаваме посредством медиите, посредством общуването и може би го отглеждаме в себе си – дали конкуренция, дали доминация, дали надмощие – т.е. една некадърност да се свържем с другия като еднакъв. Има предпоставки за Иран, които не извинявам, само че мога да схвана в някои връзки за какво е по-трудно на хората да погледнат иранците като равни или като хора – просто тъй като страната е по-изолирана. В нашия район няма доста иранци, по-скоро в Западна Европа има. В България и Румъния иранците са по-малко, надлежно има повече стандарти и предубеждения. Според мен в случай че развием в себе си дарба да трансформираме това отрицателно нещо, връзките доста ще се трансформират. “
Попитан за израелската позиция, той посочи:
„ Аз мисля, че и израелският, и иранският народ губят от тази война и сега виждат тъкмо измеренията на вредите от нея – загуба на човешки животи, опустошения на цивилен обекти. За мен тази война не е просто да въпрос на това да вземеш страната на едните и да обвиняваш другите, че бъркат във всичко. За мен е по-скоро забавно да се мисли по какъв начин може да се възвърне мира и съгласно мен концепцията би трябвало да е да завоюват двата народа, а не да изгубят. Така че ползата и на двата народа съгласно мен е да живеят в мир. Трябва да се работи за това по някакъв метод да се ускорява разбирането за иранци, израелци и за хора от Близкия изток изобщо като за човешки същества, а освен като някакъв придатък на държавните управления си. “
Относно това по какъв начин се прекарва мост оттатък морето, журналистът отговори, че е мъчно, само че Персийският мост на другарството е и заричане.
„ Труден е в това число тъй като не е елементарно да се пътува в Иран и изобщо връзките не са лесни. Но това, което е Персийският мост на другарството, е едно заричане или поръчка сега, или опит в ранно равнище. Но нуждая се да ходя по този път и да видя до каква степен може да се стигне. Принципът, по който се прекарва мостът през море или океан сред общества, е да развиеш другия в себе си – да осъзнаеш, че в теб има част от другия и да опознаваш тази част във времето. Когато това става без надмощие, без доминация и на равна основа, тогава имаме мост на другарството “, сподели Владимир Митев.
Целия диалог можете да чуете в атачмънта.
„ Идеята беше, че прекомерно доста в нашите медии дискутираме за Близкия изток, за Иран или за която и да е страна, която не е напълно западна от наша позиция – дискутираме през езика на войната, през езика на сигурността. Пропускаме постоянно, че там също има елементарни хора – не всички са военни в тези страни. И в нашата страна не всички са военни. Може би е обикновено да има отношение, да има грижа, да има мисъл, че ние сме хора, като се изключи че сме пионки или пешки в някаква безкрайна война “, изясни основателят на Перисйкият мост на другарството.
Владимир Митев описа повече и за иранците, живеещи в Европа.
„ С времето се очерта една група от иранци, живеещи в Европа, с които подкрепям връзка в интернет и които имат какво да кажат, защото иранците като народ имат предразположеност към интелектуален живот. Самите иранци, които са в диаспората, постоянно са хора, които са претърпели сложни неща в своята страна, които са ги принудили да ги изоставен. “
Какви са компликациите да живееш в Иран и да си против държавното управление?
„ Една иранска писателка, която живее в Швеция – споделя се Рана Солеймани – поддържа придвижването „ Жена, живот, независимост “. Тя е създател на няколко романа, които просто като тема са доста тежки за четене и за осмисляне. Например тя има разказ за няколко ирански дами, които са наказани на гибел и наблюдава последните моменти от техния живот. Има и книга за това по какъв начин един транс юноша израства в Иран. Има книга, която е преведена и на британски, за иранска емигрантка в Швеция, която минава отново през доста принуждение, през доста тествания. Казва се „ Синдромът на Одисей “. Всъщност от тази иранка разбрах, че Синдром на Одисей е характерно положение на мигрантите изобщо, т.е. положение, в което те са подложени на огромно тестване, защото нямат дом на процедура и всичко, което претърпяват, ги отхвърля “, изясни журналистът.
За човешките права, лепенето на етикети и езика на омразата сред другите народи, той коментира…
„ Ненавиждаме хората, които в действителност не познаваме. Редуцираме ги до нещо, което ненавиждаме, само че отхвърляме да забележим, че са повече от това. Аз си го изяснявам с нещо като културен ген, който си предаваме посредством медиите, посредством общуването и може би го отглеждаме в себе си – дали конкуренция, дали доминация, дали надмощие – т.е. една некадърност да се свържем с другия като еднакъв. Има предпоставки за Иран, които не извинявам, само че мога да схвана в някои връзки за какво е по-трудно на хората да погледнат иранците като равни или като хора – просто тъй като страната е по-изолирана. В нашия район няма доста иранци, по-скоро в Западна Европа има. В България и Румъния иранците са по-малко, надлежно има повече стандарти и предубеждения. Според мен в случай че развием в себе си дарба да трансформираме това отрицателно нещо, връзките доста ще се трансформират. “
Попитан за израелската позиция, той посочи:
„ Аз мисля, че и израелският, и иранският народ губят от тази война и сега виждат тъкмо измеренията на вредите от нея – загуба на човешки животи, опустошения на цивилен обекти. За мен тази война не е просто да въпрос на това да вземеш страната на едните и да обвиняваш другите, че бъркат във всичко. За мен е по-скоро забавно да се мисли по какъв начин може да се възвърне мира и съгласно мен концепцията би трябвало да е да завоюват двата народа, а не да изгубят. Така че ползата и на двата народа съгласно мен е да живеят в мир. Трябва да се работи за това по някакъв метод да се ускорява разбирането за иранци, израелци и за хора от Близкия изток изобщо като за човешки същества, а освен като някакъв придатък на държавните управления си. “
Относно това по какъв начин се прекарва мост оттатък морето, журналистът отговори, че е мъчно, само че Персийският мост на другарството е и заричане.
„ Труден е в това число тъй като не е елементарно да се пътува в Иран и изобщо връзките не са лесни. Но това, което е Персийският мост на другарството, е едно заричане или поръчка сега, или опит в ранно равнище. Но нуждая се да ходя по този път и да видя до каква степен може да се стигне. Принципът, по който се прекарва мостът през море или океан сред общества, е да развиеш другия в себе си – да осъзнаеш, че в теб има част от другия и да опознаваш тази част във времето. Когато това става без надмощие, без доминация и на равна основа, тогава имаме мост на другарството “, сподели Владимир Митев.
Целия диалог можете да чуете в атачмънта.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ