Д-р Румен Велев: Всяка втора жена у нас ражда с цезарово сечение
От 2013 година доктор Румен Велев е изпълнителен шеф на Втора САГБАЛ " Шейново ". Той е приключил медицина през 1985 година в Медицинската академия в София, а по-късно е специализирал акушерство и гинекология в " Майчин дом ". От 2001 година доктор Велев работи във Втора САГБАЛ " Шейново ", в началото като шеф на поделение " Патологична бременност ". През 2018 година е защитил дисертация на тематика " Медико-социални проблеми при цезаровото сечение " и продължава проучванията си в тази област. Д-р Велев, с какво движение порастват случаите на раждане със секцио през годините и за какво говорите за " проблем с цезаризма "?
Проблемът с цезаризма е извънредно сериозен освен за България, а и за целия свят. Тази тематика беше сложена още през 1985 година на едно заседание на Световната здравна организация (СЗО), като беше декларирано, че процентът на ражданията с цезарово сечение не трябва да е повече от 15% от всички раждания където и да е по света. През 1987 година, когато започнах да специализирам в " Майчин дом ", процентът на цезаровите разрези там беше от порядъка на 6-7%, за страната беше още по невисок. В " Майчин дом " ставаха към 6500 - 7000 раждания годишно.
Процентът постепенно се покачваше, като през 2000 година стигна до към 10-12 в " Майчин дом " и малко по-ниско за страната. След това обаче - отново освен за България, а в международен мащаб - стартира едно много съществено и много внезапно увеличение на тренда на цезаровото сечение. Причините са доста и най-различни, само че значителното е, че в случай че до 2000 година индикациите за осъществяване на цезаровото сечение бяха по-скоро чисто медицински, по-късно към този момент започнаха да доминират немедицинските индикации, което в действителност е много смущаващо.
В какво се състои " казусът с цезаризма " - от здравна, а и от обществена позиция?
Медицинската и обществената позиция са постоянно доста тясно свързани. Колкото повече цезарови разрези вършим, толкоз повече опасности поемаме, свързани с опцията от затруднения по време на самата интервенция, както и по-късно. На първо място, съществува чисто действен риск да се получи по-голяма кръвозагуба, анемия и по-късно - по-трудно възобновяване, дамата е изложена на по-голям риск от инфекции, от формиране на тромби след раждането и нараснал тромбоемболизъм по-късно.
Реклама
За бебенцето също не е напълно безвредно, само че директната заплаха за него не е обвързвана директно със самото раждане, а с неговото развиване по-късно. Има изцяло потвърдени изследвания, че децата, родени с цезарово сечение, имат по-забавено развиване, по-голям риск да развият разнообразни алергични положения, в това число и астма. И изобщо следродилната акомодация е малко по-забавена и по-трудна и повода е, че когато бебенцето минава през родовия канал, става една контаминация, т.е. в неговата носоглътка се обитават тези млечнокисели бактерии, които се намират във влагалището на дамата и имат доста значимо значение по-късно за стимулиране на имунитета на бебенцето. Ако то е родено със секцио, разчита единствено на пасивния имунитет, който получава с кърмата. Което, в скоби казано, демонстрира какъв брой е значимо да се кърми.
Но това са непосредствените рискове. По-дългосрочните рискове са свързани с това, че откакто един път е направено секцио, идващите раждания се вършат отново по този метод, т.е. едната интервенция води до идващите. Една трета от всички цезарови разрези се вършат поради това, че дамата има предшестващо цезарово сечение и при следващ опит да се организира обикновено раждане може да се разтвори шевът. В този смисъл, в случай че понижим първичните цезарови разрези, надлежно ще падне и броят на последващите. Вярно, че българката за огромно страдание не ражда доста деца, само че в последно време към този момент има една лека наклонност на трето и даже четвърто дете в българско семейство. Това са две-три и повече коремни интервенции на едно и също място, което поражда затруднения, свързани с дискомфорт, болежка, от време на време и нарушавания в уринирането. Бременностите, които протичат след предшестващо цезарово сечение, също са много по-рискови, в последно време все по-често се следят затруднения при закрепване на плацентата. Причината е, че мястото, където е рязана матката, е много изтънено и не толкоз функционално, плацентата не може да реализира добър контакт със съдовете на матката и навлиза доста дълбоко в тъканта там, където е разрезът, даже може да премине отвън матката и да доближи дори до пикочния мехур. Случва се след раждането да не можем да извадим плацентата, тъй като тя е доста компактно сраснала, и би трябвало да пристъпим към премахване на матката. Тези опасности нарастват с броя на цезаровите разрези, които една жена е претърпяла, и те не са по никакъв начин за занемаряване на фона на всеобщото осъществяване на тези интервенции.
Защо преди години не беше допустимо да се роди със секцио по избор, а в този момент това е допустимо?
Не във всички страни е позволено. В България преди към 15 години на една конференция приехме, че дамата може да пожелае да роди с цезарово сечение и без да се постанова по медицински аргументи. Този наш консенсус обаче не беше облечен в някаква законова рамка. А трябваше до момента да бъде включен в някакъв медицински стандарт или различен нормативен акт, публикуван от Министерството на здравеопазването, в който да се споделя, че в България цезаровото сечение по избор е позволено. Здравната каса не го признава, т.е., в случай че ние оперираме една жена и напишем, че тя е оперирана по нейно предпочитание, няма да ни заплатят тази пътека.
Но с времето започнаха да се трансформират индикациите за осъществяване на тази интервенция както от страна на майката и бебето, по този начин и от страна на лекарите. Медицинските индикации от майката са свързани, да речем, със седалищно усърдие или положение след цезарово сечение. Но от ден на ден приказваме за така наречен немедицински индикации, които могат да бъдат свързани с най-различни стремежи или схващания на дамата. Причините може да са да вземем за пример боязън от болката при раждането, предпочитание да избере избран ден и час, в който да се случи раждането (зодиите са доста модерни), да си избере избран екип за раждането и така нататък Или пък - че всичките й приятелки са родили с цезарово сечение, колкото и лекомислен да ви наподобява подобен претекст.
Реклама
От страна на лекарите също има немедицински индикации, да вземем за пример едно цезарово сечение става много по-бързо и по-лесно, а лекарят може да си възнамерява работата. Нормалното раждане протича приблизително 8-10-12 часа, до момента в който едно цезарово сечение е 30 минути, също така се заобикалят доста опасности, които въпреки всичко при естественото раждане могат да се появят. Съществуват и някои нерегламентирани финансови ползи.
По-изгодно ли е за болничното заведение цезаровото сечение?
От финансова позиция за болничното заведение не е по-изгодно, тъй като здравната каса заплаща по-малко раждането с цезарово сечение, в сравнение с естественото раждане, и тази разлика по никакъв начин не е дребна. Едно обикновено раждане е 1450 лева, едно секцио е 1000 лева, тъй че лечебните заведения са по-заинтересовани да стават повече естествени раждания. Да не приказваме, че разноските за едно обикновено раждане са много по малко, в сравнение с за цезарово сечение - там трябват упойка, за лекарства, престоят е по-дълъг. Тоест лечебните заведения нямат интерес от повече цезарови разрези, само че на процедура процентът им стремглаво пораства. За предходната година е може би малко над 50, т.е. всяка втора жена ражда с цезарово сечение.
В родилното поделение Фотограф: Цветелина Белутова Какво се прави в тази тенденция?
Води се акция за понижаване на цезаровите разрези, само че тя не е по никакъв начин лесна главно поради два фактора, които съм описал в дисертацията си - пари и време. Преди 4-5 години факторът пари имаше по-голямо значение, само че в този момент надвива времето.
От една страна, лекарите получават възнаграждение от пациентите за тази активност, което е регламентирано като заплащане за избор на екип. В моето изследване открих, че за 2017 година процентът на цезаровите разрези в нашата болница беше някъде към 42%, само че той скача на 60% измежду дамите, които вършат избор на екип.
Проблемът с цезаризма е извънредно сериозен освен за България, а и за целия свят. Тази тематика беше сложена още през 1985 година на едно заседание на Световната здравна организация (СЗО), като беше декларирано, че процентът на ражданията с цезарово сечение не трябва да е повече от 15% от всички раждания където и да е по света. През 1987 година, когато започнах да специализирам в " Майчин дом ", процентът на цезаровите разрези там беше от порядъка на 6-7%, за страната беше още по невисок. В " Майчин дом " ставаха към 6500 - 7000 раждания годишно.
Процентът постепенно се покачваше, като през 2000 година стигна до към 10-12 в " Майчин дом " и малко по-ниско за страната. След това обаче - отново освен за България, а в международен мащаб - стартира едно много съществено и много внезапно увеличение на тренда на цезаровото сечение. Причините са доста и най-различни, само че значителното е, че в случай че до 2000 година индикациите за осъществяване на цезаровото сечение бяха по-скоро чисто медицински, по-късно към този момент започнаха да доминират немедицинските индикации, което в действителност е много смущаващо.
В какво се състои " казусът с цезаризма " - от здравна, а и от обществена позиция?
Медицинската и обществената позиция са постоянно доста тясно свързани. Колкото повече цезарови разрези вършим, толкоз повече опасности поемаме, свързани с опцията от затруднения по време на самата интервенция, както и по-късно. На първо място, съществува чисто действен риск да се получи по-голяма кръвозагуба, анемия и по-късно - по-трудно възобновяване, дамата е изложена на по-голям риск от инфекции, от формиране на тромби след раждането и нараснал тромбоемболизъм по-късно.
Реклама
За бебенцето също не е напълно безвредно, само че директната заплаха за него не е обвързвана директно със самото раждане, а с неговото развиване по-късно. Има изцяло потвърдени изследвания, че децата, родени с цезарово сечение, имат по-забавено развиване, по-голям риск да развият разнообразни алергични положения, в това число и астма. И изобщо следродилната акомодация е малко по-забавена и по-трудна и повода е, че когато бебенцето минава през родовия канал, става една контаминация, т.е. в неговата носоглътка се обитават тези млечнокисели бактерии, които се намират във влагалището на дамата и имат доста значимо значение по-късно за стимулиране на имунитета на бебенцето. Ако то е родено със секцио, разчита единствено на пасивния имунитет, който получава с кърмата. Което, в скоби казано, демонстрира какъв брой е значимо да се кърми.
Но това са непосредствените рискове. По-дългосрочните рискове са свързани с това, че откакто един път е направено секцио, идващите раждания се вършат отново по този метод, т.е. едната интервенция води до идващите. Една трета от всички цезарови разрези се вършат поради това, че дамата има предшестващо цезарово сечение и при следващ опит да се организира обикновено раждане може да се разтвори шевът. В този смисъл, в случай че понижим първичните цезарови разрези, надлежно ще падне и броят на последващите. Вярно, че българката за огромно страдание не ражда доста деца, само че в последно време към този момент има една лека наклонност на трето и даже четвърто дете в българско семейство. Това са две-три и повече коремни интервенции на едно и също място, което поражда затруднения, свързани с дискомфорт, болежка, от време на време и нарушавания в уринирането. Бременностите, които протичат след предшестващо цезарово сечение, също са много по-рискови, в последно време все по-често се следят затруднения при закрепване на плацентата. Причината е, че мястото, където е рязана матката, е много изтънено и не толкоз функционално, плацентата не може да реализира добър контакт със съдовете на матката и навлиза доста дълбоко в тъканта там, където е разрезът, даже може да премине отвън матката и да доближи дори до пикочния мехур. Случва се след раждането да не можем да извадим плацентата, тъй като тя е доста компактно сраснала, и би трябвало да пристъпим към премахване на матката. Тези опасности нарастват с броя на цезаровите разрези, които една жена е претърпяла, и те не са по никакъв начин за занемаряване на фона на всеобщото осъществяване на тези интервенции.
Защо преди години не беше допустимо да се роди със секцио по избор, а в този момент това е допустимо?
Не във всички страни е позволено. В България преди към 15 години на една конференция приехме, че дамата може да пожелае да роди с цезарово сечение и без да се постанова по медицински аргументи. Този наш консенсус обаче не беше облечен в някаква законова рамка. А трябваше до момента да бъде включен в някакъв медицински стандарт или различен нормативен акт, публикуван от Министерството на здравеопазването, в който да се споделя, че в България цезаровото сечение по избор е позволено. Здравната каса не го признава, т.е., в случай че ние оперираме една жена и напишем, че тя е оперирана по нейно предпочитание, няма да ни заплатят тази пътека.
Но с времето започнаха да се трансформират индикациите за осъществяване на тази интервенция както от страна на майката и бебето, по този начин и от страна на лекарите. Медицинските индикации от майката са свързани, да речем, със седалищно усърдие или положение след цезарово сечение. Но от ден на ден приказваме за така наречен немедицински индикации, които могат да бъдат свързани с най-различни стремежи или схващания на дамата. Причините може да са да вземем за пример боязън от болката при раждането, предпочитание да избере избран ден и час, в който да се случи раждането (зодиите са доста модерни), да си избере избран екип за раждането и така нататък Или пък - че всичките й приятелки са родили с цезарово сечение, колкото и лекомислен да ви наподобява подобен претекст.
Реклама
От страна на лекарите също има немедицински индикации, да вземем за пример едно цезарово сечение става много по-бързо и по-лесно, а лекарят може да си възнамерява работата. Нормалното раждане протича приблизително 8-10-12 часа, до момента в който едно цезарово сечение е 30 минути, също така се заобикалят доста опасности, които въпреки всичко при естественото раждане могат да се появят. Съществуват и някои нерегламентирани финансови ползи.
По-изгодно ли е за болничното заведение цезаровото сечение?
От финансова позиция за болничното заведение не е по-изгодно, тъй като здравната каса заплаща по-малко раждането с цезарово сечение, в сравнение с естественото раждане, и тази разлика по никакъв начин не е дребна. Едно обикновено раждане е 1450 лева, едно секцио е 1000 лева, тъй че лечебните заведения са по-заинтересовани да стават повече естествени раждания. Да не приказваме, че разноските за едно обикновено раждане са много по малко, в сравнение с за цезарово сечение - там трябват упойка, за лекарства, престоят е по-дълъг. Тоест лечебните заведения нямат интерес от повече цезарови разрези, само че на процедура процентът им стремглаво пораства. За предходната година е може би малко над 50, т.е. всяка втора жена ражда с цезарово сечение.
В родилното поделение Фотограф: Цветелина Белутова Какво се прави в тази тенденция?
Води се акция за понижаване на цезаровите разрези, само че тя не е по никакъв начин лесна главно поради два фактора, които съм описал в дисертацията си - пари и време. Преди 4-5 години факторът пари имаше по-голямо значение, само че в този момент надвива времето.
От една страна, лекарите получават възнаграждение от пациентите за тази активност, което е регламентирано като заплащане за избор на екип. В моето изследване открих, че за 2017 година процентът на цезаровите разрези в нашата болница беше някъде към 42%, само че той скача на 60% измежду дамите, които вършат избор на екип.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ