Досега ББР е подкрепила 18 500 български компании за над 5,6 млрд. лева
От 2009 година, когато се трансформира в банка за развиване, до през днешния ден, Групата на ББР е подкрепила 18 500 български компании, оповестиха от банката.
От тях на 6 500 дребни и междинни компании са отпуснати над 2.6 милиарда лева кредитиране или друга форма на финансова поддръжка. Това значи, че приблизително на година към 590 компании са били подкрепени от държавната банка. Други над 12 000 компании са получили гаранции по заеми на стойност над 3 милиарда лева
От ББР вършат и следните обяснение:
Печалба на комерсиалното сдружение
ББР е комерсиално сдружение, което се самоиздържа от активността си, не работи със средства от държавния бюджет и не е бюджетно дружество. За разлика от множеството национални банки за развиване, ББР не употребява цялостна държавна гаранция (вкл. гаранция по пасива си).
Банката прави активността си според закона за ББР и ЗКИ. За интервала от 2009 година до началото на COVID-кризата през 2020 година тя е осъществила годишна облага. Общата й сума е 229 млн. лева след налози, като към 30% банката е върнала назад в бюджета под формата на дял. През интервала 2009-2019 капиталът на ББР не е увеличаван, като банката напълно е самофинансирала активността си – от личен капитал (752 млн. лв. към 31.03.2020 г.) и от привлечените кредитни линии от задгранични финансови институции.
Увеличение на капитала
От интервала на основаването й като Насърчителна банка през 1999 година до през днешния ден, българската страна е повишавала капитала на банката три пъти с съответна цел: през 2008 година – с 500 млн. лв., като мярка на държавното управление на Сергей Станишев за справяне с последствията от международната икономическа криза; два пъти през 2020 година – със 700 млн. лв., като мярка на държавното управление на Бойко Борисов за основаване на гаранционни стратегии за поддръжка на физически и юридически лица, потърпевши от COVID-19, и със 140 млн. лева за закупуване на емисия акции – належащо изискване пред България, с цел да се причисли към валутния механизъм ERM2 и банковия съюз.
Поет отрицателен резултат от рецесията COVID-19
Към края на май т.г. утвърдените заеми за физически лица, потърпевши от COVID-19, са общо 48 865 на обща стойност 230,18 млн. лева По програмата за подкрепяне на бизнеса ББР е удостоверила 1 729 заема за над 254,5 млн. лева Така общо по двете стратегии утвърдените средства са 484 858 156 лева или 69.27% от предоставения от страната запас. Увеличеният от страната капитал със 700 млн. лева е за вдишване на гаранции към комерсиалните банки, които финансират потърпевшите от COVID-кризата български лица и компании. По тези гаранции ББР чака загуби, считано от 2020 година, когато стратегиите започват. Съгласно Международните стандарти за финансова отчетност първите загуби бяха регистрирани през 2020 година, което е причина банката да излезе на загуба за пръв път от 12 години. Максималният размер на предстоящите загуби е еднакъв на импортирания от страната посредством нарастване капитал. Това е повода този капитал да не може да се употребява за различен тип кредитна активност отвън гаранционните стратегии за поддръжка на потърпевшите от пандемията.
Одит и контрол
ББР е редовно значима банкова институция и е следена според най-високите стандарти за одитиране от два самостоятелни инспектора. До 2018 година това бяха одиторските предприятия „ Ърнст енд Янг “ и „ Захаринова Нексия”, а от 2019 година са „ Делойт “ и „ Грант Торнтън “. Докладите от инспекциите са част от ГФО, обществени и се оповестяват на формалната интернет страница на банката.
ББР е поднадзорно лице на Българската национална банка, която упражнява надзора си както посредством инспекции на място, по този начин и отдалечено. Докладите от инспекциите не са обществени. Международните кредитори на ББР също правят свои постоянни независими прегледи на положението на банката.
Важната роля на банките за развиване
В съвсем всички страни от Европейски Съюз съществуват национални финансови институции с основна роля за реализирането на начинания и стратегии, които не съставляват интерес за частния бранш. Тенденцията е даже страни, които досега не са имали национални банки за развиване, да основават такива институции. Ресурсът на Българската банка за развиване по закон и правилник е потребен и необходим освен в областта на подкрепяне на дребните и междинните предприятия, само че и в редица области, където липсва задоволително пазарен интерес от частните финансови институции – енергийна успеваемост, инфраструктура, районно развиване, износ и др.
От тях на 6 500 дребни и междинни компании са отпуснати над 2.6 милиарда лева кредитиране или друга форма на финансова поддръжка. Това значи, че приблизително на година към 590 компании са били подкрепени от държавната банка. Други над 12 000 компании са получили гаранции по заеми на стойност над 3 милиарда лева
От ББР вършат и следните обяснение:
Печалба на комерсиалното сдружение
ББР е комерсиално сдружение, което се самоиздържа от активността си, не работи със средства от държавния бюджет и не е бюджетно дружество. За разлика от множеството национални банки за развиване, ББР не употребява цялостна държавна гаранция (вкл. гаранция по пасива си).
Банката прави активността си според закона за ББР и ЗКИ. За интервала от 2009 година до началото на COVID-кризата през 2020 година тя е осъществила годишна облага. Общата й сума е 229 млн. лева след налози, като към 30% банката е върнала назад в бюджета под формата на дял. През интервала 2009-2019 капиталът на ББР не е увеличаван, като банката напълно е самофинансирала активността си – от личен капитал (752 млн. лв. към 31.03.2020 г.) и от привлечените кредитни линии от задгранични финансови институции.
Увеличение на капитала
От интервала на основаването й като Насърчителна банка през 1999 година до през днешния ден, българската страна е повишавала капитала на банката три пъти с съответна цел: през 2008 година – с 500 млн. лв., като мярка на държавното управление на Сергей Станишев за справяне с последствията от международната икономическа криза; два пъти през 2020 година – със 700 млн. лв., като мярка на държавното управление на Бойко Борисов за основаване на гаранционни стратегии за поддръжка на физически и юридически лица, потърпевши от COVID-19, и със 140 млн. лева за закупуване на емисия акции – належащо изискване пред България, с цел да се причисли към валутния механизъм ERM2 и банковия съюз.
Поет отрицателен резултат от рецесията COVID-19
Към края на май т.г. утвърдените заеми за физически лица, потърпевши от COVID-19, са общо 48 865 на обща стойност 230,18 млн. лева По програмата за подкрепяне на бизнеса ББР е удостоверила 1 729 заема за над 254,5 млн. лева Така общо по двете стратегии утвърдените средства са 484 858 156 лева или 69.27% от предоставения от страната запас. Увеличеният от страната капитал със 700 млн. лева е за вдишване на гаранции към комерсиалните банки, които финансират потърпевшите от COVID-кризата български лица и компании. По тези гаранции ББР чака загуби, считано от 2020 година, когато стратегиите започват. Съгласно Международните стандарти за финансова отчетност първите загуби бяха регистрирани през 2020 година, което е причина банката да излезе на загуба за пръв път от 12 години. Максималният размер на предстоящите загуби е еднакъв на импортирания от страната посредством нарастване капитал. Това е повода този капитал да не може да се употребява за различен тип кредитна активност отвън гаранционните стратегии за поддръжка на потърпевшите от пандемията.
Одит и контрол
ББР е редовно значима банкова институция и е следена според най-високите стандарти за одитиране от два самостоятелни инспектора. До 2018 година това бяха одиторските предприятия „ Ърнст енд Янг “ и „ Захаринова Нексия”, а от 2019 година са „ Делойт “ и „ Грант Торнтън “. Докладите от инспекциите са част от ГФО, обществени и се оповестяват на формалната интернет страница на банката.
ББР е поднадзорно лице на Българската национална банка, която упражнява надзора си както посредством инспекции на място, по този начин и отдалечено. Докладите от инспекциите не са обществени. Международните кредитори на ББР също правят свои постоянни независими прегледи на положението на банката.
Важната роля на банките за развиване
В съвсем всички страни от Европейски Съюз съществуват национални финансови институции с основна роля за реализирането на начинания и стратегии, които не съставляват интерес за частния бранш. Тенденцията е даже страни, които досега не са имали национални банки за развиване, да основават такива институции. Ресурсът на Българската банка за развиване по закон и правилник е потребен и необходим освен в областта на подкрепяне на дребните и междинните предприятия, само че и в редица области, където липсва задоволително пазарен интерес от частните финансови институции – енергийна успеваемост, инфраструктура, районно развиване, износ и др.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ