От 2008 г. насам вътрешното ядро на Земята се забавя

От 2008 година насам вътрешното ядро на Земята се забавя - това се случва за първи път, откогато имаме опция да го измерваме. В последна сметка това може да се отрази на въртенето на цялата планета и да удължи продължителността на деня, само че в случай че има задоволително огромни резултати, с цел да ги видим, те по-скоро ще се отнасят до геомагнитното поле.

Ядрото на Земята се върти в същата посока и с почти същата скорост като останалата част от планетата. Това е неизбежно - в последна сметка всичко е формирано от една и съща въртяща се маса материал и сред пластовете продължава да има взаимоотношение. Възможни са обаче дребни разлики и дълго време геолозите получаваха спорни отговори на въпроса дали ядрото или повърхността се върти по-бързо.

Всичко, което знаем за ядрото, в това число за неговото битие, идва от наблюденията на сеизмичните талази от трусове (и нуклеарни опити през десетилетията, когато това е било необятно разпространено), защото те се въздействат от прекосяването през него или отскачането от него.

Промените във въздействието на ядрото върху тези талази са интерпретирани като резултат от придвижванията на ядрото по отношение на повърхността, тъй че под мястото на земетресението да се намират области с по-голяма или по-малка компактност.

Професор Джон Видейл от Университета на Южна Калифорния съпоставя данните от 121 трусове, които са станали на Южните Сандвичеви острови сред 1991 и 2023 година и чиито сеизмични талази са събрани в Северна Америка, на другия завършек на света. Двойките сеизмични талази бяха категоризирани по подобие, което демонстрира, че са минали през едни и същи елементи на ядрото.

" Документираме, че доста мултиплети демонстрират форми на вълната, които се трансформират и по-късно се връщат в по-късни моменти, с цел да подхождат на по-ранни събития " , пишат Видале и съавторите му.

" Съответстващите форми на вълните разкриват моменти, в които вътрешното ядро още веднъж заема същото състояние по отношение на мантията, както в избран миг в предишното ", заключва Видале.

В комбиниране с предходни проучвания това демонстрира, че в интервала 2003-2008 година вътрешното ядро се е въртяло " свръхскоростно ", по-бързо от мантията и кората, тъй че изключително плътни сектори са застигали места на повърхността. От този миг нататък обаче ядрото се " субротира ", като се движи по-бавно от останалата част на планетата. 

Ядрото към момента се върти в същата посока, както преди, спрямо Вселената като цяло, само че по отношение на повърхността в този момент се движи по-бавно. Разминаването е в елементи от градуса на година. Разминаването сред въртенето на ядрото и повърхността е два до три пъти по-малко през този по-бавен интервал, в сравнение с когато ядрото е изпреварвало мантията.

" Когато за пръв път видях сеизмограмите, които подсказваха за тази смяна, бях слисан. Но когато открихме още две дузини наблюдения, сигнализиращи за същия модел, резултатът беше неминуем ", споделя Видале в изказването си.  

Дори малко закъснение като това изисква да бъдат приложени големи сили. 

Част от това по-бавно придвижване в последна сметка ще се трансферира на повърхността, което ще докара до по-дълги дни. Видале обаче споделя, че това ще бъде " доста мъчно видимо, от порядъка на хилядна част от секундата, съвсем изгубено в шума на вълнуващите се океани и атмосфера ".

Гравитационното поле на Земята се дължи на придвижвания във външното, а не във вътрешното ядро. Въпреки това е допустимо да има някакво взаимоотношение и следената смяна да е обвързвана с необясними феномени като метода, по който магнитното поле от време на време трансформира посоката си.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в