От 2005 г. насам няма статистически значим спад в общото

От 2005 година насам няма статистически важен спад в общото покритие на арктическия лед. Това наподобява парадоксално на фона на продължаващия растеж на въглеродните излъчвания, които задържат топлината в атмосферата. Но повода е в Атлантическия и Тихия океан – измененията в теченията краткотрайно лимитират навлизането на топли води в Арктика.

 

Според екипа на доктор Марк Ингланд от Университета на Ексетър (сега в Калифорнийския университет, Ървайн) обаче „ извоюваното време “ е лъжливо:

 

„ Това е краткотрайна пауза – след нея новините няма да са положителни. “

От началото на сателитните наблюдения през 1979 година септемврийската повърхност на арктическия лед е намаляла на половина. Освен това, даже когато наподобява постоянен, ледът продължава да изтънява – междинната дебелина през октомври спада с към 0,6 см годишно.

 

Учени акцентират, че явлението припомня „ паузата “ в световното стопляне след Ел Ниньо през 1998 година – когато температурите краткотрайно изглеждаха постоянни, само че планетата продължи да натрупва топлота. Днес заплахата е ясна: Арктика евентуално ще преживее първите си „ летни дни без лед “ още този век.

 

„ Климатичната рецесия е недвусмислена и породена от индивида. Трябва да разберем забавянето, с цел да не бъде употребявано недобросъвестно от скептиците, които подкопават науката, “ безапелационен е Ингланд.