Слави Трифонов: Ако има държава, има и справедливо възмездие
От 2000 година насам имаме приблизително по един народен печал годишно поради починали българи. С времето започваме да преглеждаме жертвите като статистика.
Това написа шоуменът Слави Трифонов в обществените мрежи във връзка тежката злополука, която взе 17 живота край Своге. Заради нещастието през вчерашния ден трима министри подадоха оставка по искане на премиера Бойко Борисов.
По думите му в действителност това са човешки ориси и персонални нещастия за цели фамилии, родственици, другари. Дългия напомни някои от най-големите нещастия, случили се в страната ни през последните 20 години.
Публикуваме мнението на Слави Трифонов без редакторска интервенция:
Статистиката няма по какъв начин да помни Наташа Кабакчиева, една от почернените майки от нещастието пред дискотека „ Индиго “. „ Душата ми е изгорена “, споделяше тя преди да загуби дефинитивно борбата с рака. Наташа Кабакчиева беше заровена в гроба на щерка си Криси, в деня, в който момичето трябваше да навърши 26 години. Статистиката няма по какъв начин да помни и Атанас Генчев, „ Героят от Бяла “, който избави 11 човешки живота след злокобната злополука край Бяла през 2006 година На 60 години Атанас Генчев също загуби борбата с рака.
И ето, мина следващият народен печал. След него остава единствено тъгата на околните на пострадалите и починалите, а в дълго отсъстващата страна като че ли към този момент го няма и упованието за заслужено отмъщение. А в случай че има страна, има и заслужено отмъщение. Защото има нещастия, които не могат да бъдат предотвратени, само че има и нещастия, вследствие от безхаберието на управляващите и човешката лакомия. По всичко проличава, че нещастието край Своге е била предизвестена точно от тези два фактора. И това не е първата такава покруса. А помним ли за кого жалихме през последните 17 години? Наказани ли бяха същинските виновници там, където имаше отговорни? Имаше ли заслужено отмъщение? Или обявявахме народен печал на гузната съвест... и до такава степен? Да забележим.
На 21 декември 2001 година от смачкване и задушаване на стълбите на дискотека “Индиго” умират седем български деца - съдът постановява условни присъди и компенсации за общо... 50 000 лв.. Толкова костват седем детски живота – 50 000 лв.. Никой не лежи в пандиза, макар очевидните закононарушения при градежа на дискотеката, само че пък беше повдигнат възпоменателен монумент “Дървото на живота”...
На 27 декември 2003 година при офанзива въз основата в Кербала са убити петима български военнослужещи - отчет от инспекция за нещастието показва голям брой неточности на място, в това число и на полското командване, само че отговорни няма.
На 4 април 2004 година рейс пада в сръбската река Лим и умират 12 български деца - в Народното събрание е основана анкетна комисия, която да обясни събитията към нещастието. В последна сметка на 4 години затвор е наказан единствено водачът Илия Измирлиев, който финален напуща покрива на рейса. Няма наказани от компанията транспортьор за рейса руина, който е бил с техническа нередовност и не е трябвало да бъде пускан за дълъг път. Няма отговорни и за откритите нарушавания и тотално безгрижие при организирането на училищен екскурзии.
На 7 декември 2006 година 18 души умират след конфликт сред камион и градски рейс на смъртоносния път край град Бяла - наказан на 10 години затвор е водачът на камиона Синан Алиев. Той е освободен предварително от пандиза.
На 28 февруари 2008 година 9 души изгарят във влака София-Кардам - никой от отговорните не лежи в пандиза, съдът постановява три условни присъди, най-вече получава шафнерът на влака - 3 години условно.
На 28 май 2009 година на събор в ямболската околност “Бакаджиците” 16 души намират гибелта си, пометени от рейс “Чавдар” - на 10 години затвор е наказан водачът Господин Господинов, който за пръв и единствен път кара злощастния рейс, пуснат в употреба от лицензиран от Министерството на превоза сервиз, макар техническа нередовност. Господинов умира след няколко месеца в пандиза. На 10 години затвор е наказан и притежателят на рейса Слави Славов - той е хванат при рутинна инспекция на катаджии в Стамболийски, откакто се укрива сполучливо от правораздаването... цели 6 години.
Нито една институция не е разследвана и за множеството нарушени наредби при провеждането на събора в местността “Бакаджиците”. Нарушенията способстват да се случи нещастието.
На 5 септември 2009 година 15 българи се удавят в Охридското езеро след поглъщане на туристическото корабче “Илинден” - македонският съд, забележете, постановява 1 година затвор за капитана на “Илинден”, претрупал корабчето и 1 година затвор за хърватския жител, издал документ за годността на “Илинден” при неспазване на закона за корабоплаването.
На 15 юни 2011 година умират 9 души след злополука на автомагистрала “Тракия” - петорна автотехническа експертиза демонстрира, че злополуката е можело да бъде предотвратена. Собственикът на превозвача и шефът на транспортния отдел по това време са наказани на 10 години затвор, на 5 години затвор е наказан водачът на рейса.
На 6 февруари 2012 година, в резултат на скъсана стена на язовир “Иваново”, приливна вълна отнася половината къщи в село Бисер, умират 6 души от селото и още 5 души от област Хасково - след 10 000 страници следствие, отговорни няма. Но пък една партия потегли да прави великодушни дарения от партийната си дотация, т.е. от парите на данъкоплатците. Т.е. с непозната пита помен. Виновни за Бисер няма, само че пък имаше галерия на локален художник с 12 произведения от наводнението.
Всъщност, делото за потопа в Бисер спря, тъй като не могат да бъдат открити трима очевидци, били в чужбина. От своя страна управляващите дълго си прехвърляха топката чий е язовирът и кой носи отговорността. Както в този момент си трансферират отговорността кой е сложил калпавата мантинела край Своге. Засега разбираме, че е паднала от небето и се е самопоставила.
До ден сегашен не е ясна собствеността на към 200 язовира в България, някои от които могат да потопят и друго село и да удавят други нищо неподозиращи българи. Всъщност, че уроците не са научени и че безхаберието продължава както досега стана ясно 2 години и половина по-късно – при наводненията в Мизия.
На 5 август 2013 година умират четирима миньори в мина “Ораново” - отговорни няма. По-рано, през 2007 година, отново там, в два разнообразни случая, умират още 4 души. Тогава народен печал няма. А отговорни... отново няма.
На 23 юни 2014 година е разгласен народен печал в памет на жертвите от наводненията във Варна и Добрич. На 19 юни, след приливна вълна умират 13 души във варненския квартал “Аспарухово” – тъкмо преди дни съдът взема решение, че единственият провинен за нещастието в “Аспарухово” от 2014 година е... дъждът. Няма отговорни за немарливостта на управляващите, няма отговорни за непочистените дерета, няма отговорни за противозаконната сеч, няма отговорни и за противозаконното строителство. Но пък имаше заупокойна молитва.
На 1 октомври 2014 година гърмеж приравни със земята завод в цех “Миджур” в Горни Лом и лиши живота на 15 души - през юни тази година съдът постановява, че обвинените не са отговорни. Виновни - няма. Единия от обвинените – тогавашния притежател на завода за утилизация на противопехотни мини Валери Митков лансираше версията, че гърмежът е бойкот. Премиера Борисов пък твърдеше, че гърмежът в Горни Лом, тъкмо преди изборите, не бил инцидентен.
Национален печал обаче няма през 1999 година, когато шестима служители на реда и пожарникари умират в склад за муниции край Бобовдол. Преди две години bTV открива, че двама от притежателите на склада в Бобовдол имат и част от цех “Миджур”. При трагичния случай отпреди 19 години отговорни отново не са открити.
На 10 декември 2016 година влакови цистерни се взривяват на гарата в Хитрино, седем души умират, десетки са ранени, а голям брой домове са разрушени - отговорни няма, като единствените обвинени са двамата машинисти. Но пък са отпуснати милиони левове в помощ на Хитрино - 20 милиона дава Европейската комисия, 10 милиона дава държавното управление, над 2 милиона дават българите посредством DMS акция, а Камарата на строителите поема уговорката да възвърне безплатно 11 къщи. Днес обаче продължава да виси въпросът по какъв начин се разпределят парите за възобновяване на селото. А кметът на Хитрино бива изключен от Движение за права и свободи поради неяснота при харченето на получените средства.
На 13 април 2018 година в автобусна злополука на автомагистрала “Тракия” умират 6 души - обвинена е млада шофьорка, която, съгласно прокуратурата, с леката си кола е изтласкала рейса от пътя.
Накрая стигаме и до 27 август 2018 година и нещастието на пътя край Своге, при която умират 17 души - на политическо равнище към този момент имаме три подадени министерски оставки (но още негласувани), а единственият арестуван за злополуката е водачът на рейса - Григор Григоров. Засега очевидно той е най-големият виновник, защото незабавно след изписването му от ИСУЛ е заведен с белезници от 7 охранители в правосъдната зала. Все отново, да не бързаме, най-после може да се откри и различен провинен, с изключение на водача – отново дъждът.
Това написа шоуменът Слави Трифонов в обществените мрежи във връзка тежката злополука, която взе 17 живота край Своге. Заради нещастието през вчерашния ден трима министри подадоха оставка по искане на премиера Бойко Борисов.
По думите му в действителност това са човешки ориси и персонални нещастия за цели фамилии, родственици, другари. Дългия напомни някои от най-големите нещастия, случили се в страната ни през последните 20 години.
Публикуваме мнението на Слави Трифонов без редакторска интервенция:
Статистиката няма по какъв начин да помни Наташа Кабакчиева, една от почернените майки от нещастието пред дискотека „ Индиго “. „ Душата ми е изгорена “, споделяше тя преди да загуби дефинитивно борбата с рака. Наташа Кабакчиева беше заровена в гроба на щерка си Криси, в деня, в който момичето трябваше да навърши 26 години. Статистиката няма по какъв начин да помни и Атанас Генчев, „ Героят от Бяла “, който избави 11 човешки живота след злокобната злополука край Бяла през 2006 година На 60 години Атанас Генчев също загуби борбата с рака.
И ето, мина следващият народен печал. След него остава единствено тъгата на околните на пострадалите и починалите, а в дълго отсъстващата страна като че ли към този момент го няма и упованието за заслужено отмъщение. А в случай че има страна, има и заслужено отмъщение. Защото има нещастия, които не могат да бъдат предотвратени, само че има и нещастия, вследствие от безхаберието на управляващите и човешката лакомия. По всичко проличава, че нещастието край Своге е била предизвестена точно от тези два фактора. И това не е първата такава покруса. А помним ли за кого жалихме през последните 17 години? Наказани ли бяха същинските виновници там, където имаше отговорни? Имаше ли заслужено отмъщение? Или обявявахме народен печал на гузната съвест... и до такава степен? Да забележим.
На 21 декември 2001 година от смачкване и задушаване на стълбите на дискотека “Индиго” умират седем български деца - съдът постановява условни присъди и компенсации за общо... 50 000 лв.. Толкова костват седем детски живота – 50 000 лв.. Никой не лежи в пандиза, макар очевидните закононарушения при градежа на дискотеката, само че пък беше повдигнат възпоменателен монумент “Дървото на живота”...
На 27 декември 2003 година при офанзива въз основата в Кербала са убити петима български военнослужещи - отчет от инспекция за нещастието показва голям брой неточности на място, в това число и на полското командване, само че отговорни няма.
На 4 април 2004 година рейс пада в сръбската река Лим и умират 12 български деца - в Народното събрание е основана анкетна комисия, която да обясни събитията към нещастието. В последна сметка на 4 години затвор е наказан единствено водачът Илия Измирлиев, който финален напуща покрива на рейса. Няма наказани от компанията транспортьор за рейса руина, който е бил с техническа нередовност и не е трябвало да бъде пускан за дълъг път. Няма отговорни и за откритите нарушавания и тотално безгрижие при организирането на училищен екскурзии.
На 7 декември 2006 година 18 души умират след конфликт сред камион и градски рейс на смъртоносния път край град Бяла - наказан на 10 години затвор е водачът на камиона Синан Алиев. Той е освободен предварително от пандиза.
На 28 февруари 2008 година 9 души изгарят във влака София-Кардам - никой от отговорните не лежи в пандиза, съдът постановява три условни присъди, най-вече получава шафнерът на влака - 3 години условно.
На 28 май 2009 година на събор в ямболската околност “Бакаджиците” 16 души намират гибелта си, пометени от рейс “Чавдар” - на 10 години затвор е наказан водачът Господин Господинов, който за пръв и единствен път кара злощастния рейс, пуснат в употреба от лицензиран от Министерството на превоза сервиз, макар техническа нередовност. Господинов умира след няколко месеца в пандиза. На 10 години затвор е наказан и притежателят на рейса Слави Славов - той е хванат при рутинна инспекция на катаджии в Стамболийски, откакто се укрива сполучливо от правораздаването... цели 6 години.
Нито една институция не е разследвана и за множеството нарушени наредби при провеждането на събора в местността “Бакаджиците”. Нарушенията способстват да се случи нещастието.
На 5 септември 2009 година 15 българи се удавят в Охридското езеро след поглъщане на туристическото корабче “Илинден” - македонският съд, забележете, постановява 1 година затвор за капитана на “Илинден”, претрупал корабчето и 1 година затвор за хърватския жител, издал документ за годността на “Илинден” при неспазване на закона за корабоплаването.
На 15 юни 2011 година умират 9 души след злополука на автомагистрала “Тракия” - петорна автотехническа експертиза демонстрира, че злополуката е можело да бъде предотвратена. Собственикът на превозвача и шефът на транспортния отдел по това време са наказани на 10 години затвор, на 5 години затвор е наказан водачът на рейса.
На 6 февруари 2012 година, в резултат на скъсана стена на язовир “Иваново”, приливна вълна отнася половината къщи в село Бисер, умират 6 души от селото и още 5 души от област Хасково - след 10 000 страници следствие, отговорни няма. Но пък една партия потегли да прави великодушни дарения от партийната си дотация, т.е. от парите на данъкоплатците. Т.е. с непозната пита помен. Виновни за Бисер няма, само че пък имаше галерия на локален художник с 12 произведения от наводнението.
Всъщност, делото за потопа в Бисер спря, тъй като не могат да бъдат открити трима очевидци, били в чужбина. От своя страна управляващите дълго си прехвърляха топката чий е язовирът и кой носи отговорността. Както в този момент си трансферират отговорността кой е сложил калпавата мантинела край Своге. Засега разбираме, че е паднала от небето и се е самопоставила.
До ден сегашен не е ясна собствеността на към 200 язовира в България, някои от които могат да потопят и друго село и да удавят други нищо неподозиращи българи. Всъщност, че уроците не са научени и че безхаберието продължава както досега стана ясно 2 години и половина по-късно – при наводненията в Мизия.
На 5 август 2013 година умират четирима миньори в мина “Ораново” - отговорни няма. По-рано, през 2007 година, отново там, в два разнообразни случая, умират още 4 души. Тогава народен печал няма. А отговорни... отново няма.
На 23 юни 2014 година е разгласен народен печал в памет на жертвите от наводненията във Варна и Добрич. На 19 юни, след приливна вълна умират 13 души във варненския квартал “Аспарухово” – тъкмо преди дни съдът взема решение, че единственият провинен за нещастието в “Аспарухово” от 2014 година е... дъждът. Няма отговорни за немарливостта на управляващите, няма отговорни за непочистените дерета, няма отговорни за противозаконната сеч, няма отговорни и за противозаконното строителство. Но пък имаше заупокойна молитва.
На 1 октомври 2014 година гърмеж приравни със земята завод в цех “Миджур” в Горни Лом и лиши живота на 15 души - през юни тази година съдът постановява, че обвинените не са отговорни. Виновни - няма. Единия от обвинените – тогавашния притежател на завода за утилизация на противопехотни мини Валери Митков лансираше версията, че гърмежът е бойкот. Премиера Борисов пък твърдеше, че гърмежът в Горни Лом, тъкмо преди изборите, не бил инцидентен.
Национален печал обаче няма през 1999 година, когато шестима служители на реда и пожарникари умират в склад за муниции край Бобовдол. Преди две години bTV открива, че двама от притежателите на склада в Бобовдол имат и част от цех “Миджур”. При трагичния случай отпреди 19 години отговорни отново не са открити.
На 10 декември 2016 година влакови цистерни се взривяват на гарата в Хитрино, седем души умират, десетки са ранени, а голям брой домове са разрушени - отговорни няма, като единствените обвинени са двамата машинисти. Но пък са отпуснати милиони левове в помощ на Хитрино - 20 милиона дава Европейската комисия, 10 милиона дава държавното управление, над 2 милиона дават българите посредством DMS акция, а Камарата на строителите поема уговорката да възвърне безплатно 11 къщи. Днес обаче продължава да виси въпросът по какъв начин се разпределят парите за възобновяване на селото. А кметът на Хитрино бива изключен от Движение за права и свободи поради неяснота при харченето на получените средства.
На 13 април 2018 година в автобусна злополука на автомагистрала “Тракия” умират 6 души - обвинена е млада шофьорка, която, съгласно прокуратурата, с леката си кола е изтласкала рейса от пътя.
Накрая стигаме и до 27 август 2018 година и нещастието на пътя край Своге, при която умират 17 души - на политическо равнище към този момент имаме три подадени министерски оставки (но още негласувани), а единственият арестуван за злополуката е водачът на рейса - Григор Григоров. Засега очевидно той е най-големият виновник, защото незабавно след изписването му от ИСУЛ е заведен с белезници от 7 охранители в правосъдната зала. Все отново, да не бързаме, най-после може да се откри и различен провинен, с изключение на водача – отново дъждът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ