От 1992 година насам българите започват да свикват поне на

От 1992 година насам българите стартират да привикват най-малко на думи с пазара и капитализма и да одобряват за обикновено да има богати и небогати, само че към момента не могат да се съгласят с огромното разслоените сред най-бедните и най-богатите. Това е един от изводите на социологическо изследване на " Галъп Интернешънъл ", показано от Първан Симеонов на Млада кръгла маса, проведена взаимно с института " Иван Хаджийски " в понеделник. Поводът е 3-годишнината от началото на пропазарните, продемократични и прозападни промени у нас.

Ако през 1992 и 1993 година за 40% от българите и изглеждало обикновено хората да се разделят на небогати и богати, през 2013 година този дял е към този момент 53%, а през днешния ден на това мнение за 57%. от запитаните. В същото време понижават дяловете на несъгласните – от 46% при започване на 90-те до 35% в този момент. Свива се и делът на колебаещите се.

Дясно мислещите българи одобряват неравенството по-добре. Това сочат данните и след последователите на реформаторската мощ Съюз на демократичните сили през 1990-те и измежду последователите на дясноцентристката мощ през днешния ден – ГЕРБ. Ляво насочените не одобряват по този начин добре разслоението.

При последователите на Българска социалистическа партия едвам в този момент с малко надвиват тези, които възприемат разликите в приходите, до момента в който преди години, и изключително в 1990-те картината е била противоположната, сочи още изследването.

Когато обаче стане дума за съответните измерения на неравенството, хората у нас са скептични. Масово е единодушието с изказванието, че " приходите на най-богатите не трябва да надвишат повече от три пъти приходите на най-бедните “. Това единодушие е стабилно в годините и е особено и за дясноцентристкия, и за лявоцентристкия електорат у нас (макар и в друга степен). Почти няма смяна в настройките в годините.