От 1950-те години нататък военните стратегии винаги се разиграват чрез

От 1950-те години нататък военните тактики постоянно се разиграват посредством преструване на спор сред НАТО и Варшавския контракт. От позиция на НАТО постоянно Варшавският контракт навлиза в териториите му, а от позиция на Варшавския контракт постоянно НАТО нарушава границите. Напредващите войски на врага не могат да бъдат спрени, след което стартира заличаването на войските на врага и на личните отбранителни войски – стандартно, а по-късно и с нуклеарни оръжия. Тези симулирани офанзиви не престават в течение на десетилетия, с огромен брой нуклеарни оръжия, с които Германия, Турция, Италия, както и от време на време Англия и Франиця, Полша и така нататък, са просто унищожени, нуклеарно или стандартно.

Това което излиза наяве, когато погледнем тези военни игри, които през днешния ден са възобновени в нова Студена война, е, че този спор сред НАТО и Съветския съюз, или през днешния ден сред НАТО и Русия, може и най-вероятно ще докара до нуклеарно и/или стандартно заличаване на Германия и други европейски страни. Много е значимо да сме наясно с това и ние, като германци, швейцарци, европейци, да си зададем въпроса желаеме ли това да се случи. Това споделя във втората част от диалога си с Петер Лотаз д-р Йонас Тьогел.

Петер Лотаз: Връщаме се още веднъж, с цел да продължим диалога с доктор Йонас Тьогел, научеин помощник в университета в Регенсбург и във втрората част да обсъдим неговата втора книга „ Военни игри. Как НАТО и Пентагонът симулират заличаването на Европа “. Добре пристигнал още веднъж, доктор Тьогел.

В първата част от диалога тематиката беше когнитивната война и това, че сме обградени от агитация. Наскоро издадохте нова книга, в която хвърляте светлина върху военните игри на НАТО и непрекъснатите инсценировки за това по какъв начин могат да се водят военни дейности в Европа и да се води война против съперника в една унищожена Европа. Бихте ли описали защо става дума в книгата Ви и за какво в този момент публикувате книга на тази тематика?

Д-р Йонас Тьогел: Да. Книгата разумно следва първата ми книга „ Когнитивната война “, в която преглеждам техниките за операция, преглеждам меката власт, оръжията за влияние, които имат подобен резултат върху нас, че даже не виждаме по какъв начин те работят под границата ни на разбиране. Ако доста жестоко разбием това, ще получим два метода за практикуване на власт. От една страна, са техниките на меката власт, манипулативните техники, които са като спусната пред очите ни завеса. Това, което преглеждам във втората книга, е какво в действителност можем да разберем. Когато дръпнем завесата настрана, кои са значимите аспекти, които можем да не видим. Кои са значимите въпроси, които можем да забравим в тази объркваща мъгла, в тази мъгла от операции, тази мъгла на психическата война. Когато дръпнем завесата настрана и още веднъж погледнем военните документи по отношение на когнитивната война – истински документи, които нормално оферират доста явен взор към действителността на военното обмисляне – ще забележим твърдата власт, ще забележим точните проекти, ще забележим точните проекти на когнитивната война, ще забележим точната форма на образование в мека мощ. В книгата „ Военни игри “ изложих тези точни форми на приложимост на твърдата мощ. За какво става дума?

Става дума за военните игри, които се водят още от края на Втората международна война. По това време Съединени американски щати са единственият собственик на атомна бомба. До 1949г. те нямат противници в света, които също да имат такава атомна бомба. След това Съюз на съветските социалистически републики също организират сполучливи тествания и тогава Съединени американски щати и Англия вземат решение, че би трябвало да извлекат изгода от моментното си предимство. Тогава стартират проектите за конкуренция с Русия. Това е по този начин наречената интервенция „ Немислимо “ (Разработена от Чърчил през 1945 година, тази интервенция е считана за първата от голям брой в границите на Студената война за кавга със Съюз на съветските социалистически републики, на която да се даде начало с офанзива на съветските позиции в Дрезден – б.пр.), а в Съединени американски щати по същото време се основава проект „ Тотално “ (Съставен от ген. Айзенхауер по поръчка на президента Труман през 1945 година, проектът планува офанзива с 20-30 атомни бомби по лист с градове в Съюз на съветските социалистически републики – б.пр.) Той планува гремански бойци от Вермахта, които са победени и пленени в Германия да бъдат употребявани, защото оръжията им към момента не са разрушени. Оръжията на 2 милиона немски бойци от Вермахта към момента не са унищожени по това време. И това е проектът за надмогване на Съюз на съветските социалистически републики, благодарение на преди малко победените немски бойци. Първоначално всичко звучи необикновено, само че това са истински документи, които показват стратегическите проекти след края на Втората международна война. След това Съюз на съветските социалистически републики също прави атомна бомба и проектите се трансформират. Този спор е бил симулиран голям брой пъти в тези военни игри сред НАТО и Варшавския контракт на Съюз на съветските социалистически републики, само че това, което е било направено фактически, е този спор да се ограничи до избрани граници. Съединени американски щати в началото считат, че в случай че тръгнем против Съюз на съветските социалистически републики, руските нуклеарни ракети ще отговорят и ще разрушат страните ни. Според проектите е било задоволително 20 милиона американци да станат жертва на сходна замяна и ние въпреки всичко да победим. Което е удостоверение за цялостно пренебрежение към живота. Но по-късно Съединени американски щати осъзнават, както и от съветска страна осъзнават, че в случай че ние, като велики нуклеарни сили, каквито са Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, стартираме да се бием едни против други, ще бъдем анихилирани. Страните ни ще бъдат унищожени. Държавата на съперника ще бъде автоматизирано изцяло унищожена. Можем ли да намерим различен метод да водим този спор? Това е моментът, в който европейците влизат в играта.

Оказва се, че от 1950-те години нататък тези военни игри постоянно се разиграват посредством преструване на спор сред НАТО и Варшавския контракт. От позиция на НАТО постоянно Варшавският контракт навлиза в териториите му, а от позиция на Варшавския контракт постоянно НАТО нарушава границите. Напредващите войски на врага не могат да бъдат спрени, след което стартира заличаването на войските на врага и на личните отбранителни войски – стандартно, а по-късно и с нуклеарни оръжия. Тези симулирани офанзиви не престават в течение на десетилетия, с огромен брой нуклеарни оръжия, с които Германия, Турция, Италия, както и от време на време Англия и Франиця, Полша и така нататък, са просто унищожени, нуклеарно или стандартно.

Това което излиза наяве, когато погледнем тези военни игри, които през днешния ден са възобновени в нова Студена война, е, че този спор сред НАТО и Съветския съюз, или през днешния ден сред НАТО и Русия, може и най-вероятно ще докара до нуклеарно и/или стандартно заличаване на Германия и други европейски страни. Много е значимо да сме наясно с това и ние, като германци, швейцарци, европейци, да си зададем въпроса желаеме ли това да се случи. В наш интерес ли е това? Важно е също на първо място хората да знаят, че тези военни игри въобще се случват. Това също беше причина да напиша тази книга – тя би трябвало да осветли казуса.

- Споменах по-рано в първата част, само че би трябвало да попитам още веднъж. Хората ли са обезумели или системата е безумна? Защото имаме проблем. Това всеобщо принуждение значи, че огромен брой хора би трябвало да създадат нещо, само че в по-малък мащаб. Има хора, които по всякакви аргументи вземат решение да изготвят деликатен проект, само че по-късно нещата ескалират. Проблемът е, че това се прави и от отсрещната страна. Имаме карти на Варшавския контракт от Студената война, на които е обозначено в кои точки ще употребят тактическо нуклеарно оръжие, Дания е едно от местата, тъй като би трябвало да влезем в Копенхаген. Това се прави и от двете страни. Кое е това, което ни кара да приемем сходно тотално заличаване, и даже и откакто 20 милиона от нашите са починали, ние желаеме да продължаваме да вършим същото дружно с НАТО?

- Мисля същото, и това е сигурно една от аргументите, заради които написах тази книга. Тази персонална паника, с която си задаваме въпроса: „ Наистина ли вършим това? Това ли са проектите ни? “ Да, това са проектите, това сочат документите. И започваме да разбираме.

Имаме и урокът от вътрешните информатори – защото има информатори, има генерали и така нататък, които първо са взели участие в основаването на тези тактики от американска страна. Винаги става дума за това кой ще господства ескалацията, което значи, че ние постоянно желаеме да имаме опцията да ескалираме по-нататък. Да поговорим за нуклеарната ескалация на Никсън, която следва тактиката на този вманиачен човек. Той работи като вманиачен човек и в никакъв случай не разкрива доколко на ескалация е бил подготвен да стигне. Има военна логичност, сходна на игра на карти, съгласно която нуклеарното оръжие е нашият„ флъш роял “, най-високата карта, която можем да имаме в покера и която постоянно печели. Поради тази причина арсеналът е уголемен с огромно многообразие от оръжия – оръжия, способни да разрушат градове; оръжия, способни да разрушат ракетни силози на врага; оръжия, които могат да се изстрелват от подводници; оръжия, които могат да се изстрелват от танкове и по-малки оръжия, дребни базуки, „ атомната Ани “ – оръдието, конфигурирано в Германия. Има същински взрив в региона на твърдата мощ, само че това, което изцяло отсъства, е уважението към живота, както и Вие казахте. Вместо това има изцяло невъзмутими военни проекти за реализиране на победа на бойното поле, а милионите починали са поставени като странична записка. Когато четем това, постоянно се чудим що за хора са това?! И тук информаторите, за които загатнах, споделят: „ Ние имахме работа с луди, измежду военния състав и от двете страни, и трябваше да им обясняваме усърдно още веднъж и още веднъж, че нуклеарната война не може да бъде извоювана. А те постоянно бяха разочаровани – Колин Грей да вземем за пример, който тогава беше консултант на Рейгън, сподели, че е извънредно време Съединени американски щати да създадат нуклеарната война печеливша. “

Съществувала е също и стратегия в рамиките на Инициативата за стратегическа защита за инсталиране на отбранителни системи в Космоса, с цел да могат да се прихващат нуклеарните ракети на съперника, в този случай на Съветския съюз. Целта на този щит е била не да се увеличи сигурността на Съединени американски щати, тъй като са се предвиждали прекомерно доста ракети, само че концепцията по-скоро е била, че в случай че нанесем първия удар на Съюз на съветските социалистически републики, което постоянно е било част от нуклеарната тактика на Съединени американски щати, тогава можем да разрушим 90% от нуклеарното оръжие на Съюз на съветските социалистически републики. Но те въпреки всичко могат да съумеят да изстрелят няколко против нас и тогава имаме потребност от звездни войни, от галактически щит, който да ни защищити. Така че това е част от нуклеарната тактика за първия удар. А в тази тактика на първия удар, в тази игра на карти Германия и Европа са постоянно, по този начин да се каже, жертвената фигура. Напълно ясно е, че Европа би била унищожена, даже и Съюз на съветските социалистически републики да бъде атакуван с нуклеарно оръжие, даже и да бъде погубен, тези проекти за първия удар още веднъж и още веднъж сочат, че армиите на нападащата мощ ще бъдат унищожени с нуклеарно оръжие.

Като човек знам, че е мъчно да се подходи към тези неща рационално, тъй като те са смазващи. Но като общество би трябвало да минем през това дружно. Трябва да се срещнем с тези проекти. Трябва да се оправим и с военната логичност, която няма никакво почитание към хората, ни минимум. Милионите убити са просто насъбрани един върху различен, в записка под линия, в статистика. В последна сметка е значимо къде ще останат неколцина оживели, които ще нарекат това „ победа “.

Като германци за нас е забавно да забележим какъв брой надалеч стигат тези проекти. Дори в 1980-те има военни учения, по време на които се симулира копаене на всеобщи гробове, с цел да могат да бъдат заровени всички убити. Говорител на армията на Съединени американски щати споделя по това време, че изкопаването на тези всеобщи гробове тук, в Ханау, заслужава почитание. Идиотско е, само че ние би трябвало да го знаем, даже и да е мъчно, би трябвало да забележим тази обстановка и да разберем какво е било планувано и симулирано. А симулации се правят и през днешния ден. Например, „ Steadfastnoon “ – огромното обучение за разполагане на нуклеарни оръжия на НАТО, което се организира всяка година. Въпросът е къде ще бъдат хвърлени тези нуклеарни оръжия? Предполага се, че това ще са частите от Европа, където са ситуирани териториите на западна Русия. Това значи, че нуклеарното полесражение към момента съществува. Ние би трябвало да приказваме за това между тях, би трябвало да го изясним. И тук стигаме до точка, която може да бъде обнадеждаваща. По време на Студената война и даже до през днешния ден има военни стратези, които са твърдо решени да измислят по какъв начин можем да победим, само че те постоянно са се сблъсквали с публичното мнение и желанието на обществото за мир, до степен да мислят, че няма метод то да се преодолее. Защото, както знаем от когнитивната война, публичното мнение има основно значение. Не можеш да обявиш война на публичното мнение.

Да се върнем обратно, да вземем да вземем за пример „ Пършинг “ 2, които трябваше да бъдат ситуирани в Европа. Милиони хора излязоха по улиците и споделиха „ Не желаеме това! “ Вълнува ме въпросът какво се случва през днешния ден? Защо може през днешния ден да имаме планувано разполагане за 2026 година на американските ракетни системи „ Томахоук “? Продължават разработките на свръхзвукови ракети. Имаме отбранителни ракети, които, както знаем, могат да имат и нападателна функционалност в един общ подтекст. Но съпротивата на популацията е релативно слаба. И това е смущаващо. Според мен би трябвало да бъде разяснено на обществото. Определено има потребност от ново придвижване за мир, което да показва желанието за мир и да се опълчва на допустима военна ескалация и на цялата тази полуда.

- Този диалог ми изяснява някои неща. Ето, да вземем за пример, един феномен на войната. Сега сред Русия и Украйна и Русия и НАТО и когнитивната война в границите на този спор, една огромна част от придвижването за мир се показва в думите на Йенс Столтенберг, че оръжията са пътят към мира. Голяма част от лявото придвижване за мир има вяра в това. Зелените значително са също съгласни. Но има нещо друго, което до момента не разбирах, а в този момент стартира да се обяснява. Ядрената война не просто е подценявана, само че даже в медиите, изключително в Централна Европа и най-много в немскоговорящите среди, се твърди, че в случай че се боиш от нуклеарна война, значи си с Путин, защото пропагандата на Путин счита, че би трябвало да се опасяваме от нуклеарна война. Тук просто спекулираме, само че в публичния спор го има този конструкт, че нуклеарната злополука не е нещо извънредно, няма за какво да се тревожим – готови сме, имаме всеобщите гробове, всичко е наред. Преувеличено и наивно казано, само че в посоката, в която публичното мнение се използва за евентуалното разбиране на този сюжет.

- Имам същите наблюдения, по тази причина считам, че стртегическите учения би трябвало да бъдат обект на публичен спор. Трябва да се знаят първите цели, които НАТО ще нападне, в случай че има съветска нуклеарна офанзива. Сега посланието е, че при нуклеарна офанзива всичко ще бъде под надзор и ние ще спечелим, готови сме. Но това в действителност не е игра на карти. Не бива да подценяваме осведомителната война на Русия и тук ще изтъквам Маркус Райнер от австрийските въоръжени сили, който постоянно изяснява, че картата на допустима нуклеарна ескалация сигурно е в играта и от западна страна има опити. Германски специалист по сигурността, да вземем за пример, споделя, че чака съветски нуклеарен удар, безусловно. Както Вие казвате, хората се майтапят с това, разказват тези неща като смехотворни, тъй като не желаят Русия да получи опция да всява боязън. Но в това време ние сме още веднъж в тази осведомителна война, която изцяло замъглява погледа към действителността. И това, което не се споделя, е, че размяната на удари е предмет на образования, тези удари са били неведнъж симулирани и постоянно до момента са водили до унищожаването на Германия и други европейски страни. Това не се споделя. Журналистът Флориан Варвег през 2020 или 2021 година, коства ми се, зададе подобен въпрос на федералната конференция във връзка със учението „ Steadfastnoon “. Той изиска да знае – и това е основен въпрос – дали се планува като част от доктрината на НАТО под командването на Америка да бъдат изстрелвани нуклеарни бомби, които са ситуирани в Германия, благодарение на джетовете F-35, които германците купуват от Америка. Това в действителност е доста значим въпрос. Разбира се, той не получи отговор, позоваха се на изискването за конфиденциалност.

Но ние имаме потребност от отговори на тези въпроси, тъй като те непосредствено засягат нашата орис. Нужно е осъзнаване на цялата вълна от операция и илюзия, че в една нуклеарна война ние ще направляваме всичко – не, няма да го направляваме въобще!

Русия, несъмнено, също няма интерес личната ѝ страна да бъде разрушена с нуклеарни средства. И тогава някой предлага и двете страни да лимитират този спор до Европа. Ние стоим в центъра на всички тези военни проекти, без да имаме визия в тази осведомителна мъгла, която се основава непрестанно.

- Това е безразсъден спор. Но най-безумното е, че той в реалност се води и че ние участваме. Швейцария дълго време обмисля производството на свое нуклеарно оръжие през 60-те и 70-те години на предишния век и решителният миг, в който отхвърля тази опция, е осъзнаването, че съгласно швейцарската военна теория оръжията могат да бъдат употребявани единствено в личната страна. Тогава излиза наяве какво би означавал нуклеарен случай – потребление на нуклеарно оръжие в личната си страна – и те вземат решение да не го вършат. Но Германия още веднъж се намира в миг, когато се води когнитивна война и на хората се споделя, че няма за какво да се безпокоят. Мисля обаче, че Русия схваща това. Има един откривател, Караганов, който споделя, че казусът е в това, че европейците към този момент не се опасяват от нуклеарна война. Възпирането, салдото на страха, работи единствено в случай че и двете страни се опасяват и не желаят да загинат. Ако едната страна споделя, окей, ще се хвърля против ножа – тогава това не работи. Тогава логиката води към нуклеарно заличаване.

- Мога ли да попитам, единствено политиците в Швейцария ли взеха решение преди време, че не желаят нуклеарно оръжие, или имаше и хора по улиците, които оказваха напън? Знаете ли по какъв начин се случи това?

- Няколко фактора се събраха дружно, сред които и един случай с реактор за тежка вода и тогава публичното мнение се обърна срещу. После имаше проблем с пазаруването на самолети – абсурдът с „ Мираж “ – всичко това изигра роля. Но най-много по военна линия, тъй като военните от много време се занимаваха с създаването на швейцарска бомба, до момента в който не стана ясно какви ще са „ отрицателните последствия от използването на нуклеарно оръжие “, казано най-меко. С наслада ще Ви изпратя фрагмента от моята книга, обвързван с този въпрос. Тогава бе направено заключението, че една бомба ще ни навреди повече, в сравнение с ще ни облагодетелства. Както споделиха шведите, това по-скоро ще ни направи по-подходяща цел за офанзива, в сравнение с да ни помогне за защита. Безумната страна на това е, че една огромна част от Европа наподобява е приела тази концепция, приема да бъде унищожена.

- И на мен ми се коства необикновено. Но да вземем Германия, през 2014 година имаме 35 милиарда разноски за защита, а в този момент сме на 70 милиарда – удвоили сме ги. Къде в действителност отиват парите? И можем да попитаме, с тези пари може ли да се построят бункери или огромни подземни убежища за цивилното население? И желаеме ли в действителност да защитим популацията? Могат ли част от парите да отидат за отбрана на цивилното население. И се оказва, че или нищо, или напълно дребна парченце отива за отбрана на цивилното население. И тъкмо както казахме по-рано, зад това стои военната логичност, в чиито проекти локалното население не играе първостепенна роля и по-скоро ще бъдат позволени милиони жертви.И както казахте, сега в действителност никой не го осъзнава. Агенция ТАСС неотдавна попита къде е придвижването за мир в Германия? Наистина ли са конфигурирани тези оръжия? Защото, както казахте, тогава Германия също става евентуална цел, в случай че погледнем картите от Студената война. Съветският съюз е знаел доста добре къде са транспортните хъбове, къде са складирани оръжията, къде са депата с муниции, къде са точките на доставка и прочие. Това, несъмнено, са желани цели в една война, те първи би трябвало да бъдат обезвредени. И в границите на тези проекти за деяние Германия в този момент още веднъж е маркирана като зона само за защита, само че на процедура е по този начин да се каже транспортен хъб. Тя към този момент не е на фронтовата линия както по времето на Студената война, само че е транспортният кулоар, от който в един евентуален спор всички напредващи на Изток войски ще бъдат снабдявани и изпращани. И това повдига въпроса дали по този метод Германия не се трансформира в цел за възможна офанзива от Русия.

Тези точки изрично би трябвало да станат част от публичния спор. Тези дългогодишни военни игри, които не престават и през днешния ден, като „ AbleArcher “, „ SteadfastDefender “ „ SteadfastNoon “, за които е получен картбланш още през 1950-те години..., изброил съм в детайли всичките в книгата. Но фундаменталната концепция, в случай че успеем да я разберем, е, че Германия и Европа са изцяло унищожени съгласно тези проекти. Днес в действителност би трябвало да се запитаме дали желаеме това. Искаме ли тези оръжия, и гласуваме ли доверие. Говорили сме доста за доверие – какво доверие в действителност имаме в разказа, че можем умерено да посрещнем нуклеарна ескалация, че нищо няма да стане, че всичко ще е наред? Това е невероятно – военните документи го споделят ясно. Военните желаят да си свършат работата. Те не желаят обществото въобще да знае, и по тази причина е още по-важно да сътворяваме изясненост, да насочваме публичния спор и вниманието по някакъв метод към този риск от ескалация. Защото, ще го кажа още веднъж, няма по-крайна форма на потреблението на твърдата власт от потреблението на нуклеарно оръжие. Така, както няма по-крайна приложимост на меката власт от когнитивната война. В момента претърпяваме и двете. Когнитивната война към този момент тече, военните игри се симулират, тренира се използването на твърда мощ и това не е напразно. Ако погледнем учението „ AbleArcher “ 1983 година, да вземем за пример, което е доста, само че е още по-важно през днешния ден, с цел да съживи придвижването за мир, желанието за мир. (Учението „ Ablearcher “ през 1983 година е симулация на нуклеарна ескалация сред НАТО и Съюз на съветските социалистически републики с доста висока степен на реалистичност, заради което руското политбюро взема решение, че в действителност се готви нанасянето на първи удар против Съюз на съветските социалистически републики и страната на собствен ред стартира усилена подготовка и слагане в бойна подготвеност на всичките си бази. Смята се, че в този миг от Студената война човечеството е било най-близо до нуклеарна злополука – б.пр.)

- Отговорът на въпроса дали желаеме нуклеарен холокост в Европа е явен. Не желаеме това, изрично. 99,9% от хората не желаят това. Но имаме 0,1%, които по някакъв метод са въвлечени в тези сюжети. Може би, заради баналността на злото, или заради неведение и неосъзнаване какво в действителност значи това в огромен мащаб, и въпросът е какво можем да създадем против тях. Как да се върнем още веднъж при правото на обществото да се пази?Как можем да изправим това, в случай, че нашите общества са интегрирани в тези национални страни, които генерират такива стратегически игри? Как можем да се оправим политически с това? тъй като в противоположен случай, вървим към самоубийство. Забрана на стратегическите игри? Нещо, което ще се трансформира в принцип, както е свободата на словото? И както в Съединени американски щати можеш да кажеш всичко, което е фундаменталната рамка, с цел да попречим на пропагандата да има надзор над разказа? Как можем да създадем нещо сходно във връзка с стратегическите игри, в случай че решим ги да изведем като социологически феномен за необятните маси?

- Това са доста хубави въпроси. Ако ги разгледаме по настрана с терминологията на Кант, който употребява малко по-различни понятия, само че още веднъж има това разграничение сред формата на страната и формата на ръководството. Едното е има ли народна власт, или не. А другото е въпросът каква е правната рамка, която откриваме, когато споделяме, че имаме народна власт. Или имаме друга форма на страна от правната рамка, която сме открили. Как тогава ще подсигуряваме, че демокрацията в действителност ще бъде прилагана? Ако принзаем, че съществува желанието за мир, каква правна рамка можем да създадем в този момент? Какви институции, какви регулации можем да използван?

- Да, доста огромен въпрос.

- Трябва да призная, че аз съм малко по-фокусиран върху публичното мнение. Според мен, в случай че публичното мнение е срещу тези военни игри и има висока информираност за това, което е изложено на риск; в случай че публичното предпочитание за мир е мощно, в случай че хората знаят, че се разиграва когнитивна война, в случай че знаят, че всяка година НАТО организира военни игри, при които се симулира хвърлянето на нуклеарни бомби; в случай че хората знаят, че в Русия, както и в Украйна, както и в Китай, в Казахстан, в Германия, в Швейцария, в Италия – на всички места има хора, които действително желаят мир! Военните кореспонденти, които предават от Украйна, споделят, че и от двете страни на фронта хората желаят мир. „ Аз просто желая да пребивавам в мир! “ Това важи за всички хора. И в случай че ние осъзнаем това още веднъж, в случай че погледнем фундаменталната концепция на демокрацията съществено – „ демос “, „ кратос “, което етимологично значи, че властта е на народа – то ще зависи в действителност от нас да изразим това предпочитание ясно, да го артикулираме. Ние сигурно можем да създадем доста и в по-малък мащаб. Да попитаме себе си: кои са хората, с които мога да приказвам за това? Така се основават общности, хората се събират и се пробват в дребен мащаб да основат осъзнатост по този въпрос, да засилят желанието за мир още веднъж. Ние имаме безапелационна потребност от ново придвижване за мир. Не желая да диктувам по какъв начин едно придвижване за мир би трябвало да артикулира настояването си за мир, тъй като то би трябвало да пристигна от самите хора. Моят фокус е в осъзнаването на тази нужда. Вярвам, че задавайки си тези чудесни въпроси, които Вие зададохте, ще стигнем и до оформянето на правната рамка, на регулациите, които би трябвало да въведем, с цел да изпълним настояването си за мир. Но сега, съгласно мен, такова предпочитание към момента липсва. Няма го желанието у народите за мир, няма я тази осъзнатост измежду хората. Това, че липсва такова предпочитание евентуално би трябвало да бъде обсъждано като триумф на когнитивната война. То ще се появи още веднъж, когато си върнем осъзнатото схващане и можем дружно да дискутираме другите оферти и правната им рамка. Но съгласно мен това идва след това.

- Всъщност отговорът на когнитивната война би трябвало да бъде контра-когнитивна война, т.е. когнитивна защита. А когнтивината защита работи преди всичко посредством знанието, то ни овластява. Това, което Вие вършиме, пишейки книги, разпространявайки информация, с цел да могат хората да схванат. Защото присъщата податливост на хората не е да се унищожават всеобщо. Но това дава отговор на един доста значим въпрос за консолидираното на обичайното придвижване за мир в придвижването за война, което е голям триумф на когнитивната война. Воденето на диалог и потребността да насочваме диалога са безусловно верни, само че за жал страната няма да поеме задачата да построи някаква последваща форма на това. Защото страната е от другата страна. Хората обаче към този момент се сплотяват към потребността да изградят нещо. Може би не просто придвижване за мир, а мрежа, с цел да може съдействието още веднъж да се случва елементарно. И почтено казано, ние ще бъдем в центъра на този проблем през 2025 година. Трябва да се организираме, в това число откриватели, научни сътрудници, с цел да насочваме тази самозащита.

- Виждам нещата по същия метод. Съществува и въпросът: по кое време се води тази когнитивна война? Днес. Кога се водят тези военни игри? Да, през днешния ден. Всеки ден. Това значи, че ние сме в центъра на борбата за нашите мисли и усеща. Ние сме в центъра на тези военни съображения, в центъра на допустима военна ескалация. Вярвам, че не би трябвало да подценяваме този въпрос. Къде е придвижването за мир? От една страна то не е доста очевидно, само че въпреки това – и това може да бъде доста обнадеждаващо, изпитвал съм го персонално – експортирам доста лекции и ползата към тях и към книгите е доста, доста висок. Затова доста ми харесва да приказвам с доста хора – тогава мога да видя, че тази осъзнатост към този момент пораства. Имаме същото и в емпиричните изследвания. Доверието в държавното управление, институциите и армията спада доста и това несъмнено е обнадеждаващо. Можем да кажем, че опцията и съзнанието да осведомяваме и способността да доближаваме до хората в никакъв случай не са били толкоз огромни, колкото са през днешния ден. Сега имаме интернет, да вземем за пример, Вие работите във Вашия канал, аз също качвам в моя канал – имаме опцията евентуално да стигнем до доста хора с релативно малко финансови средства. Затова оценявам високо работата Ви, тя е доста стойностна. Можем просто да продължаваме по тези пътища към мира дружно. Имаме потребност от образоване, от осъзнатост, от съдействие между тях. Не можем да се оправим сами, само че дружно сигурно можем да го реализираме. Основите към този момент са положени, осъзнаването пораства и това изрично е обнадеждаващо. Ако засилим това, сме на прав път. Така е!

- Радвам се, че сте подобен оптимист, хубаво е най-малко един път да не приключваме с някаква злополука. Аз също превеждам тези канали. Това, което се приказва тук, по-късно се превежда на 10 езика по всички тези канали. Те имат над 400 000 почитатели, което също е нарастване. Нуждата от информация също пораства.

- Интересът пораства, осъзнаването се усилва.

- Хубаво е и за тези, които ни слушат. Вече не сме толкоз сами. И по тази причина връзките посред ни са значими и в случай че имаме прогрес, може би можем да успеем да сложим на политическата сцена въпроса за прекратяването на тези сюжети. Целта би била в последна сметка да реализираме защитата, включително твърдата мощ и военната защита, да се случват единствено вкъщи, без да вървим в чужбина да пазиме никого или да бомбардираме Германия, с цел да защитим НАТО.

- Германия не беше предпазена при Хиндукуш. (Препратка към необятно разисквания случай със гибелта на трима бойци от немската задача в Афганистан през 2010 година, за която пред обществеността се твърди, че е единствено за оказване на техническо подпомагане, само че на процедура бойците са принудени да влизат и в бойни дейности – б.пр.)

- Да, дано го кажем високо – Германия не беше предпазена при Хиндукуш. Не зная за какво това е толкоз комплицирано. Но, ние би трябвало да търсим диалог с хората, които не са съгласни с нас. Защото казусът е, че ние сме в един и същи балон, само че има други хора, които би трябвало също да поканим и да се надяваме да преодолеем когнитивния дисонанс.

- Точно по този начин, добра заключителна записка. Наистина имам вяра, че е пристигнало времето за възкръсване на придвижването за мир, за редемократизиране на демокрацията и на структурите, които не са демократични. У хората порастват осъзнаването и желанието за мир и това би трябвало да бъде засилвано. Трябва да се фокусираме в това. В последна сметка не стратегическите проекти вземат решение, само че постоянно взема решение публичното мнение. Това е основно, изключително при демокрациите. И аз съм доста зает с това. Наистина съм уверен, че можем да превъзмогнем когнитивната война, да превъзмогнем разделянето и да надвием над твърдата мощ, която внушава боязън. Веднъж щом разберем какво става, тогава разбираме, че ние имаме властта да предотвратим тази полуда. Защото това е полуда. Наистина съм твърдо уверен, че можем да го реализираме.

- Пишете ли някъде, настрана от книгите? В някоя платформа, където хората могат да Ви следват? Къде да отидат, в случай че желаят да гледат или да четат още Ваши материали?

- Имам канал в Х или Туитър, имам и канал в Ютюб, където интервютата, които върша, могат да бъдат открити. Наскоро да вземем за пример приказвах с Уили Вимер – доста трогателен актуален хроникьор, който играе основна роля в приключването на симулативната игра през 1989 година – той е един от доста дребното политици, които тогава отхвърлят да дадат единодушието си за американски или натовски нуклеарни бомби в Германия. Много самоуверен мъж, който наврмето се изправя против тази полуда. Аз се пробвам да доведа тези неща до знанието на публиката. Туитър и Ютюб каналите са за това, моят уеб страница, каналите, по които поддържам връзка с хората – ползата е доста висок и това доста ме радва. Както и инетресът към лекциите. Тази просветителна активност може да се направи налична за доста огромен брой хора.

- Всички линкове ще бъдат включени в описанието. Моля, погледнете работата на Йонас Тьогел. Харесайте, последвайте и дано дружно разгласяваме информацията срещу когнитивната война и стратегическите игри. Йонас Тьогел, благодаря Ви доста за времето, което през днешния ден ни отделихте.

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова