От 18:00 часа на 6 април в Галерия Средец“ на

От 18:00 часа на 6 април в Галерия „ Средец “ на Министерството на културата ще бъде открита изложбата „ Свят без сенки “ на Калина Тасева . Тя умря предишния Великден, само че с изложбата й ще можем да си кажем, че създателят има привилегията освен да бъде и да твори в материалния свят, само че и да остане с изкуството си в безвремието на духа , което някои назовават история, а други – безкрайност.

Тасева бе почитан поради гения си художник и като същински актьор рисува до края на дните си. Друг скъп подарък е срещата й с колекционера Васил Илиев от Варна, който в продължение на 10 години, сред 2009 и 2019 година, събира, документира и в този момент демонстрира в галерия 50 нейни живописни творби в разнообразни жанрове – пейзаж, натюрморт и портрети. Селекцията за изложбата е направена със съдействието на дъщерята на художничката проф. Десислава Минчева . Само след няколко месеца в „ Арт център – Плевен “ ще бъде показана цялата сбирка – един асортимент от над 100 творби на Калина Тасева, които като размер никоя изложба в България не има.

В биографията на художничката са маркирани значими участия в изложения у нас и в чужбина, както и независими такива. Като художник тя получи креативно самопризнание за принос в актуалното българско изкуство на 70-те и 80-те години на предишния век. То е белязано с влиятелните награди за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора (1974), Захари Зограф (1975), лауреатските награди за реалистична живопис (1976), за пейзаж на името на Никола Петров (1999). Картините ѝ носят гения на колорист и художник, който образува собствен самостоятелен жанр в изкуството, отличаващ се с мащабност и жанр, свързани с националната и историческата тема.

Големите, многофигурни композиции на Тасева претворяват родовата ѝ памет и харамийско родословие . В разказа на тези живописни платна – историческа хроника на националните ни битки за независимост и духовна самостоятелност, има едно мощно романтично-героично възприятие, надълбоко обвързвано с християнската всеотдайност и страдалчество, които са присъщи за изкуството на иконописта. Така можем да разбираем и елементарно разпознаваемия изящен прийом в живописта ѝ, при който колоритът се гради от мрачно към ярко, от мрака на сенките към светлината при моделирането на стилизираните и изчистени от елементи размери и форми на изображенията – на хора, природа и пространство.

Фигурите са систематизирани пластично , като че ли скулптирани в пространството, гънките на облеклата и драпериите са подчертани с линеални бликове, с потреблението на чисти цветове за акцент. Силуетите им са стилизирани, изчистени и обрисувани с мрачен силует, с цел да се отделят пластично от фона. Тази наклонност в живописния ѝ фасон се ускорява и в по-късните ѝ платна, от последните 20 години, като един синтез, стигащ до минимализъм, само че не за сметка на колорита, а по-скоро на обособените фигуративни детайли в композицията.

В рисунките със изсъхнал пастел – техника, която художничката избира за най-откровеното си изложение в изкуството, в простотата на претекста има нещо знаково, сравнимо с асоциативния израз в поезията хайку. Това са като че ли определени фрагменти от живота ѝ, с които споделя страстта си от естествената хубост, която я заобикаля в живота – букети с цветя, шепа круши или нарове.

В пейзажите на Тасева има отразена доста мощна страст , стигаща до драматизъм. Нейните персоналните образни послания са на границата на действителното и прекрачват оттатък него, в един различен свят, роден в натежала от мъдрост човешка душа. По названията на картините разчитаме знаците от последните пътувания на Калина Тасева в Южна България – Карлово, Градево, Мелник, със мемоари от ниви, хълмове с пълзящи или вихрещи се над тях облаци, скали, градини, забравени дребни църкви, пусти манастирски дворове и мрачни кипариси, издигащи се като свещи сред земята и небесата.

Самата приятност от хубостта на природата при художничката е надълбоко човешка и креативна. Картините, основани през последните години от творчеството на Тасева, излъчват една благородна мекост на цветовете, наподобяваща материята на копринено кадифе. Те са метафора за прочувственото отношение на художничката към света на природата, която я възхищава и въодушевява с хубостта си още веднъж и още веднъж.

Ръцете на Калина Тасева от фотографията на нейния внук Сандро Арабян, с обагрените пръсти от цветния прахуляк на пастелите , са емблематичен облик, който е жива част от картините ѝ. Това са нейните ръце, които догонват и улавят върху листа миговете живот, с цел да ги въплътят в неумиращо изкуство.

Куратор на изложбата е Пламена Димитрова-Рачева. Експозицията ще може да се види до 25 април в това число .