От 15 април 2020 година до 25 август 2022 година

От 15 април 2020 година до 25 август 2022 година страната е осъществила 242 заплащания на обща стойност 1 995 388.2 хиляди лв. на 13 677 работодатели (подкрепа най-малко за един месец) за подкрепяне на 341 877 служащи и чиновници (също поддръжка най-малко за един месец) по мярката за опазване на заетостта в условия на пандемия на ковид COVID-19, придобила гражданственост като „ мярка 60/40 “, сочат систематизираните данни на Националния застрахователен институт (НОИ), главен реализатор на мярката. От Национален осигурителен институт прецизират, че това не е изчерпателна информация, а по-скоро моментна фотография на непосредствените резултати на мярката, илюстрирани посредством статистически данни за работодателите, получили поддръжка, участвалите в мярката служащи и чиновници, както и за изплатените средства. Държавата изплащаше на получилите право работодатели отплата в размер на 60% от осигурителния приход за месец и от дължимите вноски на работодателя за същия месец за всеки служащ или чиновник, за който е прибавен режимът за прекратяване на работа или е открито ненапълно работно време. Останалите 40% са за сметка на работодателя и служащия (за осигуровките). Мярката се изпълняваше 28 месеца (10 месеца през 2020 година, 12 месеца през 2021 година и 6 месеца през 2022 година), по силата на Постановление № 55 от 30 март 2020 година за установяване на изискванията и реда за погашение на обезщетения на работодатели за опазване на заетостта на служащите и чиновниците при изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година (ПМС № 55 от 2020 г.) и Постановление № 151 от 3 юли 2022 година за установяване на изискванията и реда за погашение на средства за опазване на заетостта след интервала на изключителното състояние. Срокът на програмата бе удължаван няколко пъти, като Постановление на Министерски съвет № 151 от 2020 година бе изменяно седем пъти. Коя държавна конструкция какво вършеше Агенцията по заетостта: 1. Организира и организира процедурата по кандидатстване и отчитане; 2. Одобрява работодателите, които да получат подкрепа; 3. Изпраща на Националния застрахователен институт систематизирана информация за утвърдените работодатели и служащите и чиновниците, за които да се изплатят средства. Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда “: 1. Предоставя на Агенцията по заетостта информация, обвързвана с установяване допустимостта на работодателите, подали заявление за кандидатстване; 2. Упражнява настоящ и следващ надзор във връзка осъществяването на отговорностите на работодателите; 3. Информира Националния застрахователен институт при положение на открити нарушавания от страна на работодателите. Национален застрахователен институт: 1. Изчислява дължимите за всеки служащ и чиновник средства; 2. Превежда на работодателите дължимите средства; 3. Поддържа обществено налична база данни за работодателите, на които са изплатени средства. Национална организация за приходите: 1. Предоставя на Агенцията по заетостта информация, обвързвана с установяване допустимостта на работодателите, подали заявление за кандидатстване; 2. Упражнява настоящ и следващ надзор във връзка осъществяването на отговорностите на работодателите; 3. Информира Национален осигурителен институт при положение на открити нарушавания от страна на работодателите. Какви бяха отговорностите на работодателите: 1. Подава заявление за кандидатстване до Агенцията по заетостта; 2. Изплаща на служащия и служителя дължимото възнаграждение; 3. Превежда дължимите осигурителни вноски и предплатено удържани данъци; 4. Изпълнява отговорностите за опазване на заетостта на служащите и чиновниците, за които е. получена поддръжка, по време и след края на присъединяване си в мярката; 5. Възстановява получени суми при положение на открито несъблюдение на отговорностите си по опазване на заетостта на служащите и чиновниците, за които е получена поддръжка, по време и след края на присъединяване си в мярката. Разпределението на междинния месечен брой работодатели по мярката за всички интервали от нейното осъществяване демонстрира съществуването на ясно изразена централизация в избрани браншове. Близо 63% от средномесечния брой взели участие работодатели са в три стопански действия: Хотелиерство и ресторантьорство (3 163 работодатели); Търговия и ремонт на коли и мотоциклети (2 634); Преработваща индустрия (2 336). Следват още 9 икономическа действия, съставляващи 37% от всички взели участие работодатели (код по КИД 2008): Професионални действия и научни проучвания (1 007); Транспорт, депозиране и пощи (807); Административни и спомагателни действия (706); Строителство (528); Култура, спорт и развлечения (405); Други действия (404); Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; Далекосъобщения (393); Операции с недвижими парцели (199); Образование (115); Други, непосочени нагоре (107). През трите години най-вече работодатели са подкрепени през 2020 година – 10 месеца (6 150), следва 2021 година – 12 месеца (4 159) и през 2022 година – 6 месеца (2 494).   Кои служащи и чиновници са получили поддръжка Концентрацията по стопански действия на броя на работните места, за които е предоставена поддръжка от работодателите, е още по-ясно изразена. Близо 82% от работните места са в четири бранша, а точно: преработваща индустрия (41%), хотелиерство и ресторантьорство (21%), превоз, депозиране и пощи (10%) и търговия и ремонт на коли и мотоциклети (9%). За  останалите 13 бранша се падат общо 18%. Най-много компенсации са отпуснати през 2020 година (на 125 270 служащи и служители), следва 2021 година (97 621) и 2022 година (53 974). Разпределение по области Близо 71% от работодателите и 74% от работните места, за които е предоставена поддръжка, са в осем области на страната. Измежду тях се отличава София (столица), където са регистрирани 32.6% от работодателите, получили поддръжка по мярката, за 34.1% от непокътнатите работни места. Останалите области са Пловдив (8.7% работодателите и 7.5% от работните места), Варна (7.5% и 8.2%), Бургас (6.8% и 7.2%), Благоевград (6.2% и 3.6%), Стара Загора (3.0% и 7.2%), Русе (3.6% и 3.3%) и Софийска област (2.7% и 2.4%). Това е разумна последица от обстоятелството, че в тези области има относително по-голям брой работодатели и стопански дейни лица спрямо останалите области на страната, прецизират от Национален осигурителен институт. Останалите 20 области получават поддръжка 29% от работодателите и 26% от непокътнатите работни места. Най-малко средства са получи следните три области: Видин (0.6% от всички работодатели и 0.3% от всички непокътнати работни места), Силистра (0.7% и 0.3%) и Търговище (0.7% и 1.4%). Средният брой месеци на присъединяване на работодателите в мярката е 9.24 месеца, а за служащите и чиновниците – 8.01 месеца. Най-голям е броят на работодателите, получили поддръжка за три месеца (16.1%) или 4 месеца (10.2%). При служащите и чиновниците също максимален дял са тези, взели участие в мярката за три месеца (12.0%), само че е забележителен броят на тези, взели участие за два (11.7%) и един месец (10.4%). Разпределението по компании Следващият прорез, който заслужава внимание, е разпределението на работодателите, работните места и изплатената сума по величина на компанията. Като индикатор за величина на компанията се употребява индикаторът „ брой обезпечени лица в месеца, за който се отнася поддръжката “. Данните на Национален осигурителен институт демонстрират, че малко над 56% от всички работодатели, получили поддръжка, в месеца на поддръжка са осигурявали до 9 лица. Работодателите, осигурявали 250 и повече обезпечени лица в месеца на поддръжка, са единствено 1.5% от всички работодатели, взели участие по мярката, само че те са получили 40% от изплатената сума. От таблицата нагоре прави усещане, че 59% от средствата по мярката 60/40 са получени от компании със заети от 100 до 250 и повече служащи и чиновници. Разпределение по пол Броят на участвалите в мярката мъже и дами е почти еднакъв. Възрастовото систематизиране на участниците демонстрира, че над 40% от тях са били с навършена възраст сред 40 и 54 година в годината на присъединяване в мярката. Голям е и броят на лицата сред 55 и 64 година (20.5%).