Ето какво не знаете за Удсток
От 15-18 август 1969 година към 400 000 фенове се изсипват на Удсток – едно безумно музикално събитие, извършено в Бетел, Ню Йорк, което бързо се трансформира в централен моменти в контра-културното придвижване на епохата.
Свирят към 30 осъществявания в продължение на 3 (4) дни – измежду които Grateful Dead, The Who и Джими Хендрикс, който закрива фестивала.
За да научим повече за този крайъгълен камък в историята на музиката, в този момент ще разгледаме някои от най-любопитните обстоятелства за него.
Удсток е умислен при започване на 1969 година оттогава двадесет-и-няколко-годишните Арти Корнфелд, Майкъл Ланг, Джоел Розенман и Джон Робъртс. През януари същата година четиримата мъже – Корнфелд и Ланг като ветерани в музикалната промишленост и Розенман и Робъртс като вложители – образуват компанията Woodstock Ventures, кръстена на града в Ню Йорк, в който Корнфелд и Ланг имат намерение да построят звукозаписно студио. Удсток от дълго време е прочут като място на създатели на към 2 часа северно от Ню Йорк и даже има лично „ Творческо гробище “.
Първоначалното място на фестивала е трябвало да бъде индустриалният парк Хауърд Милс в Уолкил, покрай Мидълтаун, Ню Йорк. След договаряния със притежатели на земя четиримата вземат решение, че са постигнали съглашение. Но жителите на Уолкил отхвърлят концепцията, тъй като се притесняват, че напорът от гости – евентуално под въздействието на алкохол или опиати – би бил евентуално спорен. Така градската администрация отхвърля да даде позволение с измисления мотив, че портативните тоалетни на концерта не дават отговор на разпоредбите и на процедура не разрешава фестивала да се организира там едвам месец преди плануваната начална дата на 15 август.
Слкед като Уолкил се фръцва, промоутърите се обръщат към Бетел, Ню Йорк – дребен град с едвам 2366 поданици, където фермер на име Макс Ясгур има млечна плантация. Както и в Уолкил, жителите на Бетел не са изключително въодушевени да им се провежда концерт под прозорците, който да притегли забележителна навалица. Но Ясгур не споделя опасенията им. Въпреки че е надалеч от хипи културата, той почита желанието на посетителите на концерта да споделят взаимно прекарването и разрешава на уредниците да употребяват парцела му против възнаграждение от $50 000. Той даже в един миг излиза на сцената, с цел да се обърне към тълпата, като ги поздравява за събирането. Твърди се, че получава толкоз бурни аплодисменти, колкото Джими Хендрикс.
Корнфелд, Розенман, Робъртс и Ланг заплащат за музикантите, индустриалните разноски, земята на Ясгур, както и други разноски с вярата да завоюват от продажбата на билети. Входът за един ден е $7, а визитата и на трите (които се проточват до ранната заран в понеделник заради дъжд и механически забавяния) е $18. Но защото хората стартират да се появяват в Бетел дни преди плануваното начало, инфраструктурата към момента е незавършена – би трябвало да се повдигнат огради и да се слагат будките за билети. Без да имат елементарен метод да отхвърлен тълпите, уредниците вземат решение да създадат събитието гратис за хора, които не са закупили един от 100 000 билета, които са били авансово продадени. От 400 000 души, които в последна сметка идват, 300 000 влизат гратис. (Общият брой на присъстващите евентуално щеше да е повече, в случай че по пътищата към фермата полицията не беше поставила бариери.)
След разноските съдружниците са на минус и двама от тях – Корнфелд и Ланг – продават каузи си в Woodstock Ventures. Робъртс и Розенман в последна сметка стигат до скромна облага, откакто идват други източници на приходи, като кино лентата „ Удсток “ от 1970 година
Фермата на Макс, 1999 година
Фермата на Ясгур е напълно функционираща и надлежно прииждащите тълпи са измежду пасищата на добитъка. Работниците се пробват да приберат животните в оградена зона, само че толкоз доста хора се изсипват (и си опъват палатки), че те вземат решение просто да оставят кравите да се разхождат измежду тях. Един от чиновниците на Ясгур, Джордж Пиви, споделя пред Юнайтед Прес Интернешънъл, че кравите и музикалните почитатели „ наподобява се схващат добре “.
Записването на огромни имена не е на ниска цена. Джими Хендрикс е най-добре платеният реализатор на Удсток, като взима 18 000 $ (приблизително 125 000 днешни пари). Creedence Clearwater Revival, първата резервирана група, получава 10 000; The Who получава 6250 (въпреки че съгласно други източници сумата е 11 200), а Джо Кокър прави относително нищожните 1375. Sha Na Na – 750, а Quill е най-скромна с 375.
Трафикът към събитието е толкоз ужасяващ, че Sweetwater, които би трябвало да открият фестивала, не съумяват да стартират по график. Вместо тях излиза Ричи Хейвънс, а бандата е качена до терена с хеликоптер, с цел да забият след него. Редица други реализатори също пътуват по въздух, с цел да избегнат проблемите с трафика.
Въпреки опасенията на Уолкил и на Бетел по отношение на възможното неприятно държание на присъстващите, на процедура няма известия за принуждение от фестивала. Когато употребяват телефони, с цел да се обадят до дома, локалните оператори в телефонната централа са изумени, че всички споделят „ благодаря “. Лу Янк, началникът на полицията в близкия град Монтичело, ги афишира за „ най-учтивата, деликатна и добре възпитана група деца, с които съм имал контакт през 24-те си години полицейска работа “. Единствената проклетия идва вследствие на дефицита на храна, което кара някои от присъстващите да плячкосват околните аграрни земи за царевица и зеленчуци.
Въпреки че органите на реда са могли да арестуват доста, доста хора за владеене на марихуана, те са решили да не го вършат. Както сподели един сержант от щатската полиция, „ няма да има задоволително място в окръг Съливан или идващите три окръга, с цел да ги настаним “.
