Над 200 хил. водолюбиви птици зимуват у нас
От 13-ти до 16-ти януари се организира 46-тото броене на зимуващите водолюбиви птици в България. В рамките на 4 дни, 42 екипа от специалисти и доброволци на Българско сдружение за отбрана на птиците (БДЗП), Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, съумяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.
Традиционно главната централизация на птици бе записана по Черноморското крайбрежие, както и в някои огромни вътрешни язовири. Сравнително малко бяха типовете птици и тяхната бройка по Дунав, защото по време на преброяването реката беше с високо равнище и липсваха така наречен пясъчни коси, които притеглят хиляди птици. Голяма част от дребните язовири и рибарниците бяха замръзнали. Въпреки това беше открита по-висока бройка на зимуващите водолюбиви типове птици, спрямо миналогодишното броене – 90 типа с обща бройка от 206 688 индивида.
Екипите съумяха да следят и преброят 5851 огромни белочели и 32 от международно застрашените червеногуши гъски, като за съпоставяне през предходната година техният брой е бил съответво 2017 огромни белочели и 48 червеногуши гъски, а през 2020 година – 3300 огромни белочели и 322 червеногуши гъски. Ненадминат остава резултатът през 2013 година, когато бяха открити рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
Трите най-многочислени следени типа водолюбиви птици са: зеленоглавата патица (43 165 инд.), елементарната лиска (28 514 инд.) и международно застрашената кафявоглава потапница (26 206 инд.). Към момента са обработени малко над 90% от данните, които демонстрират, че общата бройка на откритите водолюбиви типове птици е 206 688 инд., като по време на преброяването през 2021 година техният брой е бил 190 147 инд., а през 2020 година - 226 636 инд. Тези числености са надалеч по-ниски от откритите в предходни интервали. Например през 1999 и 2000 година водолюбивите птици у нас са наброявали надлежно 404 410 и 652 418 инд.
От международно застрашените водолюбиви типове, с изключение на червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са открити: 4 ушати гмуреца, 1112 тръноопашати потапници, 2 кадифени потапници в язовир Огоста и 1490 средиземноморски буревестника. Сред забавните наблюдения са огромна черногърба чайка в региона на Северното Черноморие, 849 къдроглави пеликани, 17550 дребни корморана и 84 огромни черноглави чайки в региона на Бургаските езера, един розов пеликан в язовир Розов Кладенец, 9 белооки потапнци на язовир Овчарица и 173 червени ангъча по река Дунав при село Попина. Общо за страната бяха регистрирани 29 морски орела, които са тип от Червената книга на България. Освен това бяха следени и типове, които не са присъщи за зимните месеци у нас – една гривеста чапла по река Огоста, 31 дребни бели чапли, 11 бели и 18 черни щъркела в Южна България, две гривести и една речна рибарка от региона на Бургас.
Радващ е фактът, че тази година съвсем всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, с помощта на което бяха събрани близо 7000 записа и което спомогна извънредно доста за бързото обобщаване на резултатите.
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се организира в международен мащаб от 1967 година и е едно от най-масовите събития в региона на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се реализира по едно и също време и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка за оптимално тъкмо броене на водолюбивите птици. На интернационално равнище информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за положението на популациите на водолюбивите птици и за положението на местата, където те зимуват, огромна част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от международно застрашените типове като дребната белочела гъска и кафявоглавата потапница не престават да понижават, поставяйки тези типове под действителен риск от изгубване.
Традиционно главната централизация на птици бе записана по Черноморското крайбрежие, както и в някои огромни вътрешни язовири. Сравнително малко бяха типовете птици и тяхната бройка по Дунав, защото по време на преброяването реката беше с високо равнище и липсваха така наречен пясъчни коси, които притеглят хиляди птици. Голяма част от дребните язовири и рибарниците бяха замръзнали. Въпреки това беше открита по-висока бройка на зимуващите водолюбиви типове птици, спрямо миналогодишното броене – 90 типа с обща бройка от 206 688 индивида.
Екипите съумяха да следят и преброят 5851 огромни белочели и 32 от международно застрашените червеногуши гъски, като за съпоставяне през предходната година техният брой е бил съответво 2017 огромни белочели и 48 червеногуши гъски, а през 2020 година – 3300 огромни белочели и 322 червеногуши гъски. Ненадминат остава резултатът през 2013 година, когато бяха открити рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
Трите най-многочислени следени типа водолюбиви птици са: зеленоглавата патица (43 165 инд.), елементарната лиска (28 514 инд.) и международно застрашената кафявоглава потапница (26 206 инд.). Към момента са обработени малко над 90% от данните, които демонстрират, че общата бройка на откритите водолюбиви типове птици е 206 688 инд., като по време на преброяването през 2021 година техният брой е бил 190 147 инд., а през 2020 година - 226 636 инд. Тези числености са надалеч по-ниски от откритите в предходни интервали. Например през 1999 и 2000 година водолюбивите птици у нас са наброявали надлежно 404 410 и 652 418 инд.
От международно застрашените водолюбиви типове, с изключение на червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са открити: 4 ушати гмуреца, 1112 тръноопашати потапници, 2 кадифени потапници в язовир Огоста и 1490 средиземноморски буревестника. Сред забавните наблюдения са огромна черногърба чайка в региона на Северното Черноморие, 849 къдроглави пеликани, 17550 дребни корморана и 84 огромни черноглави чайки в региона на Бургаските езера, един розов пеликан в язовир Розов Кладенец, 9 белооки потапнци на язовир Овчарица и 173 червени ангъча по река Дунав при село Попина. Общо за страната бяха регистрирани 29 морски орела, които са тип от Червената книга на България. Освен това бяха следени и типове, които не са присъщи за зимните месеци у нас – една гривеста чапла по река Огоста, 31 дребни бели чапли, 11 бели и 18 черни щъркела в Южна България, две гривести и една речна рибарка от региона на Бургас.
Радващ е фактът, че тази година съвсем всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, с помощта на което бяха събрани близо 7000 записа и което спомогна извънредно доста за бързото обобщаване на резултатите.
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се организира в международен мащаб от 1967 година и е едно от най-масовите събития в региона на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се реализира по едно и също време и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка за оптимално тъкмо броене на водолюбивите птици. На интернационално равнище информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за положението на популациите на водолюбивите птици и за положението на местата, където те зимуват, огромна част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от международно застрашените типове като дребната белочела гъска и кафявоглавата потапница не престават да понижават, поставяйки тези типове под действителен риск от изгубване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ