ЕК разреши брашнени червеи на прах, третирани с ултравиолетови лъчи, да се добавят в храните
От 10 февруари европейските консуматори могат да намерят изненадваща нова съставна част в ежедневните си ястия – брашнени червеи на прахуляк, третирани с UV лъчи. Съгласно нов правилник на Европейски Съюз до 4% от този протеин въз основата на инсекти може да се прибавя към самун, сирене, тестени произведения и други артикули, (ЕК).
Извлечена от ларвите на брашнен бръмбар и обработена с ултравиолетова светлина за сигурност, съставката се популяризира като устойчива протеинова опция. Въпреки това хората с алергии към акари и ракообразни би трябвало да бъдат деликатни поради евентуална кръстосана реактивност, на уеб страницата на Европейската организация за сигурност на храните.
„ След заявление от френската компания Nutri’Earth за утвърждение на обработен с UV прахуляк от цели ларви на Tenebrio molitor новата храна мина през строга от Европейската организация за сигурност на храните, която заключи, че е безвредна при потреблението и равнищата на приложимост, препоръчани от заявителя “, написа в решението на Европейска комисия.
Nutri’Earth обаче не е разрешила на Брюксел да разгласява патентовани научни проучвания и данни, предоставени в поддръжка на заявката: в детайли изложение на индустриалния развой и подробните резултати от разбори на състава. Това е една от аргументите Лоранс Трошу, евродепутат от Франция, да внесе план на, с която да се изиска от Еврокомисията да отдръпна решението си.
“Повишената консумация на храни въз основата на инсекти измежду популацията като цяло без надеждни данни за сигурност могат да доведат до непредвидени провокации за публичното здраве, в това число сенсибилизация към нови алергени. В своето мнение от 5 октомври 2015 година Европейската организация за сигурност на храните отбелязва че няма систематично събирани данни за потреблението на инсекти от индивида и че в допълнение генериране на данни е мощно целесъобразно “, написа в проекторезолюцията си френският евродепутат.
В нея се показва още, че третирането на брашното от инсекти с ултравиолетова светлина може да увеличи новото на витамин Д, което човек приема, тъй че то да надвиши допустимия дневен банкет. Нещо повече, на заявителят твърди, че неговият витамин Д се всмуква до четири пъти повече от другите витамини Д на пазара. Този факт обаче не е прегледан в становишето на Европейската организация за сигурност на храните, която заключва, че е допустимо завишаване на равнищата на витамин Д след консумация на тези червеи, само че не до равнища, по-високи от допустимите.
В проекторезолюцията също се упорства на етикета на храните, съдържащи червеи, да има явен знак на насекомо, тъй че хората да бъдат предизвестени за съществуването на евентуални алергени.
Разследване на Обективно.БГ, че асоциация на производителите на инсекти IPIFF е платила 1 милион евро за лобизъм в Европейска комисия и е провела срещи с членове на Еврокомисията, с цел да бъдат утвърдени въпросните регламенти за потреблението на инсекти в храните, демонстрират от регистъра на Европейския парламент.
От 2016 до 2021 година IPIFF е отделила повече от 1 милион евро за лобизъм: 150 000 евро – през 2016, два пъти по 250 000 евро или 500 000 евро – през 2017 година и 2018 година, и 400 000 евро – през 2021 година Данните за миналата година към момента не са оповестени в регистъра на Европейския парламент.
Извлечена от ларвите на брашнен бръмбар и обработена с ултравиолетова светлина за сигурност, съставката се популяризира като устойчива протеинова опция. Въпреки това хората с алергии към акари и ракообразни би трябвало да бъдат деликатни поради евентуална кръстосана реактивност, на уеб страницата на Европейската организация за сигурност на храните.
„ След заявление от френската компания Nutri’Earth за утвърждение на обработен с UV прахуляк от цели ларви на Tenebrio molitor новата храна мина през строга от Европейската организация за сигурност на храните, която заключи, че е безвредна при потреблението и равнищата на приложимост, препоръчани от заявителя “, написа в решението на Европейска комисия.
Nutri’Earth обаче не е разрешила на Брюксел да разгласява патентовани научни проучвания и данни, предоставени в поддръжка на заявката: в детайли изложение на индустриалния развой и подробните резултати от разбори на състава. Това е една от аргументите Лоранс Трошу, евродепутат от Франция, да внесе план на, с която да се изиска от Еврокомисията да отдръпна решението си.
“Повишената консумация на храни въз основата на инсекти измежду популацията като цяло без надеждни данни за сигурност могат да доведат до непредвидени провокации за публичното здраве, в това число сенсибилизация към нови алергени. В своето мнение от 5 октомври 2015 година Европейската организация за сигурност на храните отбелязва че няма систематично събирани данни за потреблението на инсекти от индивида и че в допълнение генериране на данни е мощно целесъобразно “, написа в проекторезолюцията си френският евродепутат.
В нея се показва още, че третирането на брашното от инсекти с ултравиолетова светлина може да увеличи новото на витамин Д, което човек приема, тъй че то да надвиши допустимия дневен банкет. Нещо повече, на заявителят твърди, че неговият витамин Д се всмуква до четири пъти повече от другите витамини Д на пазара. Този факт обаче не е прегледан в становишето на Европейската организация за сигурност на храните, която заключва, че е допустимо завишаване на равнищата на витамин Д след консумация на тези червеи, само че не до равнища, по-високи от допустимите.
В проекторезолюцията също се упорства на етикета на храните, съдържащи червеи, да има явен знак на насекомо, тъй че хората да бъдат предизвестени за съществуването на евентуални алергени.
Разследване на Обективно.БГ, че асоциация на производителите на инсекти IPIFF е платила 1 милион евро за лобизъм в Европейска комисия и е провела срещи с членове на Еврокомисията, с цел да бъдат утвърдени въпросните регламенти за потреблението на инсекти в храните, демонстрират от регистъра на Европейския парламент.
От 2016 до 2021 година IPIFF е отделила повече от 1 милион евро за лобизъм: 150 000 евро – през 2016, два пъти по 250 000 евро или 500 000 евро – през 2017 година и 2018 година, и 400 000 евро – през 2021 година Данните за миналата година към момента не са оповестени в регистъра на Европейския парламент.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




