Горещите картофи на българското европредседателство
От 1 януари до края на юни България за първи път ще е ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Така нареченото европредседателство крие много по-сериозни провокации оттатък ремонта на Националния замък на културата (НДК), предстоящите към 300 събития, тапите в столицата и ограниченията за сигурност като слагането на кашпи на пешеходния бул. " Витоша " и към НДК.
В шестте месеца, до момента в който България е ръководител на Съвета на Европейски Съюз, ще би трябвало да се вземат няколко основни за бъдещето на общността решения, а по част от тях страните членки са на противоположни позиции. Ролята на българското председателство ще е да откри баланс, с цел да се реализира консенсус.
Според българското държавното управление има четири „ горещи картофа “, с които страната ще би трябвало да се оправи – определянето на бюджета на Европейски Съюз за интервала 2021 – 2027 година, продължаването на договарянията по развода с Англия, измененията в миграционната политика и квотите за банкет на мигранти, както и законодателството, обвързвано с Енергийния съюз в Европа. Към това може да се добави и предлагането на Европейската комисия Полша да бъде лишена от право на глас при вземането на решения на европейско равнище. Наказателната мярка би трябвало да се гласоподава от Съвета на Европейски Съюз и от Европейския парламент.
Председателят на Съвета на Европейски Съюз няма решителен глас при вземането на решения по законодателните начинания, които се оферират от Европейската комисия и се гласоподават от съвета и от Европейския парламент. Ролята му е по-скоро на балансьор. Страната ръководител на съвета може да дефинира и дневния му ред, само че това не значи, че по значимите за нея въпроси ще се реализира прогрес. Такъв е казусът с присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз. Макар и това да е главен приоритет на българското европредседателство дефинитивно решение по тази тематика надали ще има в идната половин година.
Всичко е пари
Едно от най-сериозните провокации по време на българското европредседателство се обрисуват договарянията по многогодишната финансова рамка за интервала от 2021 година до 2027 година С нея се залага бюджетът на Европейски Съюз за тези години, дефинират се вноските за страните-членки. Европейската комисия би трябвало да показа първия вид на този бюджет през май 2018 година, което значи, че дотогава би трябвало да бъдат направени сделките сред обособените страни за бъдещето на общите финанси.
Проблемът по този въпрос идва от излизането на Англия от Европейски Съюз. Страната е измежду главните донори на средства в общоевропейския бюджет. С Брекзит приходите фрапантно понижават – с към 11 милиарда евро годишно, и за това се постанова промяна на многогодишната финансова рамка. Бюджетът ще бъде в допълнение притиснат и от въвеждането на от ден на ден общоевропейски политики като отбранителния фонд и средствата за защита на външните граници.
Едната опция е опит за опазване на приходите с увеличение на вноските на обособените страни. Друга е да се орежат в този момент съществуващите фондове, като измежду застрашените е Кохезионният фонд, който се употребява за подкрепяне на изостаналите страни. Ако това се случи, България ще загуби по към 200 млн. евро годишно. Заплашена е и общата селскостопанска политика. По въпроса с парите европейските страни сега са разграничени на източни и западни.
България ще се опита да резервира средствата за най-бедните страни, което значи, че по-скоро ще се опита да води дебата към увеличение на вноските в общия бюджет. " Дебатът е доста тежък, тъй като ще има по-малко средства, само че не може да допуснем разделяне на районите ", разяснява министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова.
Спорът за мигрантите
Тежки се чака да бъдат договарянията и по препоръчаната от Европейската комисия промяна на така наречен съглашение от Дъблин. Най-конфликтният въпрос тук е релокацията на мигрантите. Целта е те да бъдат разпределени във всички страни от Европейски Съюз, а не да се връщат в страните, през които са влезнали в Общността. Квотите за систематизиране доведоха до кавги на последното съвещание на Съвета на Европейски Съюз през предходната година.
И сега работят квоти за систематизиране на влезлите в Европейски Съюз мигранти. Те обаче са краткотрайни, а Европейската комисия желае този правилник да стане непрекъснат. И в този момент разпределението не се съблюдава от всички страни. Целта на новия правилник за миграцията е и документите на бежанците за приемане на статут да се обработват не в страната, през която са влезнали в Европейски Съюз, а в тази, в която са разпределени.
" Тук има безусловно противоположни отзиви. Чехия, Полша и Унгария са подготвени да заплащат повече пари, само че не желаят да одобряват мигранти. Очакванията към нас са да намерим компромис ", разяснява Павлова. В другия лагер са Европейската комисия и Германия.
По проект миграционната политика, в това число евентуално наложително квотно систематизиране на бежанци, ще би трябвало да бъде гласувано през юни 2018 година
Разводът с Англия
По време на българското европредседателстов договарянията сред Европейски Съюз и Англия по Брекзит ще навлязат във втората си решителна фаза. В нея би трябвало да се реши какви ще бъдат бъдещите търговски връзки сред Общността и напускащата я страна, както и какъв брой дълъг ще бъде преходният интервал след края на договарянията през март 2019 година, в който Лондон ще продължи да е част от общия пазар, митническия съюз и политиката за свободно придвижване на Европейски Съюз.
" Това е най-тежката фаза. Единственото на държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало да се резервира, с цел да не се стигне до договаряния поотделно с Англия ", сподели министърът за европредседателството Лиляна Павлова.
По тази тематика България още веднъж би имала по-скоро ролята на балансьор, в случай че сред страните от Общността зародят несъгласия по бъдещите връзки с отцепващата се Англия.
Енергиен съюз
Според Павлова предизвикателство за България като ръководител на Съвета на Европейски Съюз ще е и продължаващото разискване и приемане на препоръчаните от Европейската комисия регламенти за основаването на общ енергиен съюз. Целта им е диверсифициране на доставките на енергийни запаси в Европа, построяването на нови газоразпределителни хъбове, приемане на по-амбициозни цели за ограничение на замърсяването и на климатичните промени.
Към горещите картофи по време на българското председателство може да се добави и невижданото предложение на Европейската комисия да се отнеме правото на глас на Полша при приемането на общите регламенти. Причината са законодателните промени в страната, които слагат под подозрение независимостта на правосъдната власт.
Всъщност главното предизвикателство за реализиране на консенсус по противоречивите въпроси лежи на плещите на българските специалисти в работите групи към Съвета на Европейски Съюз, както и върху посланика на България в Брюксел Димитър Цанчев, който взе участие в КОРЕПЕР – комитета на посланиците на страните, членки в Европейски Съюз. Този комитет се занимава с въпроси, които не са решени от работните групи. Целта е да се реализира единодушие сред страните членки преди противоречивите тематики да бъдат разисквани от Съвета на Европейски Съюз. Обсъждането им на равнище посланици става при закрити врата, а концепцията е да се предотврати разискването им на по-високо равнище, което ще изкара на ярко несъгласията сред обособените страни.
При противоречие по даден въпрос централна роля в КОРЕПЕР през идващите 6 месеца ще играе българският дипломат Димитър Цанчев. Той би трябвало посредничи сред другите ползи.
В шестте месеца, до момента в който България е ръководител на Съвета на Европейски Съюз, ще би трябвало да се вземат няколко основни за бъдещето на общността решения, а по част от тях страните членки са на противоположни позиции. Ролята на българското председателство ще е да откри баланс, с цел да се реализира консенсус.
Според българското държавното управление има четири „ горещи картофа “, с които страната ще би трябвало да се оправи – определянето на бюджета на Европейски Съюз за интервала 2021 – 2027 година, продължаването на договарянията по развода с Англия, измененията в миграционната политика и квотите за банкет на мигранти, както и законодателството, обвързвано с Енергийния съюз в Европа. Към това може да се добави и предлагането на Европейската комисия Полша да бъде лишена от право на глас при вземането на решения на европейско равнище. Наказателната мярка би трябвало да се гласоподава от Съвета на Европейски Съюз и от Европейския парламент.
Председателят на Съвета на Европейски Съюз няма решителен глас при вземането на решения по законодателните начинания, които се оферират от Европейската комисия и се гласоподават от съвета и от Европейския парламент. Ролята му е по-скоро на балансьор. Страната ръководител на съвета може да дефинира и дневния му ред, само че това не значи, че по значимите за нея въпроси ще се реализира прогрес. Такъв е казусът с присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз. Макар и това да е главен приоритет на българското европредседателство дефинитивно решение по тази тематика надали ще има в идната половин година.
Всичко е пари
Едно от най-сериозните провокации по време на българското европредседателство се обрисуват договарянията по многогодишната финансова рамка за интервала от 2021 година до 2027 година С нея се залага бюджетът на Европейски Съюз за тези години, дефинират се вноските за страните-членки. Европейската комисия би трябвало да показа първия вид на този бюджет през май 2018 година, което значи, че дотогава би трябвало да бъдат направени сделките сред обособените страни за бъдещето на общите финанси.
Проблемът по този въпрос идва от излизането на Англия от Европейски Съюз. Страната е измежду главните донори на средства в общоевропейския бюджет. С Брекзит приходите фрапантно понижават – с към 11 милиарда евро годишно, и за това се постанова промяна на многогодишната финансова рамка. Бюджетът ще бъде в допълнение притиснат и от въвеждането на от ден на ден общоевропейски политики като отбранителния фонд и средствата за защита на външните граници.
Едната опция е опит за опазване на приходите с увеличение на вноските на обособените страни. Друга е да се орежат в този момент съществуващите фондове, като измежду застрашените е Кохезионният фонд, който се употребява за подкрепяне на изостаналите страни. Ако това се случи, България ще загуби по към 200 млн. евро годишно. Заплашена е и общата селскостопанска политика. По въпроса с парите европейските страни сега са разграничени на източни и западни.
България ще се опита да резервира средствата за най-бедните страни, което значи, че по-скоро ще се опита да води дебата към увеличение на вноските в общия бюджет. " Дебатът е доста тежък, тъй като ще има по-малко средства, само че не може да допуснем разделяне на районите ", разяснява министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова.
Спорът за мигрантите
Тежки се чака да бъдат договарянията и по препоръчаната от Европейската комисия промяна на така наречен съглашение от Дъблин. Най-конфликтният въпрос тук е релокацията на мигрантите. Целта е те да бъдат разпределени във всички страни от Европейски Съюз, а не да се връщат в страните, през които са влезнали в Общността. Квотите за систематизиране доведоха до кавги на последното съвещание на Съвета на Европейски Съюз през предходната година.
И сега работят квоти за систематизиране на влезлите в Европейски Съюз мигранти. Те обаче са краткотрайни, а Европейската комисия желае този правилник да стане непрекъснат. И в този момент разпределението не се съблюдава от всички страни. Целта на новия правилник за миграцията е и документите на бежанците за приемане на статут да се обработват не в страната, през която са влезнали в Европейски Съюз, а в тази, в която са разпределени.
" Тук има безусловно противоположни отзиви. Чехия, Полша и Унгария са подготвени да заплащат повече пари, само че не желаят да одобряват мигранти. Очакванията към нас са да намерим компромис ", разяснява Павлова. В другия лагер са Европейската комисия и Германия.
По проект миграционната политика, в това число евентуално наложително квотно систематизиране на бежанци, ще би трябвало да бъде гласувано през юни 2018 година
Разводът с Англия
По време на българското европредседателстов договарянията сред Европейски Съюз и Англия по Брекзит ще навлязат във втората си решителна фаза. В нея би трябвало да се реши какви ще бъдат бъдещите търговски връзки сред Общността и напускащата я страна, както и какъв брой дълъг ще бъде преходният интервал след края на договарянията през март 2019 година, в който Лондон ще продължи да е част от общия пазар, митническия съюз и политиката за свободно придвижване на Европейски Съюз.
" Това е най-тежката фаза. Единственото на държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало да се резервира, с цел да не се стигне до договаряния поотделно с Англия ", сподели министърът за европредседателството Лиляна Павлова.
По тази тематика България още веднъж би имала по-скоро ролята на балансьор, в случай че сред страните от Общността зародят несъгласия по бъдещите връзки с отцепващата се Англия.
Енергиен съюз
Според Павлова предизвикателство за България като ръководител на Съвета на Европейски Съюз ще е и продължаващото разискване и приемане на препоръчаните от Европейската комисия регламенти за основаването на общ енергиен съюз. Целта им е диверсифициране на доставките на енергийни запаси в Европа, построяването на нови газоразпределителни хъбове, приемане на по-амбициозни цели за ограничение на замърсяването и на климатичните промени.
Към горещите картофи по време на българското председателство може да се добави и невижданото предложение на Европейската комисия да се отнеме правото на глас на Полша при приемането на общите регламенти. Причината са законодателните промени в страната, които слагат под подозрение независимостта на правосъдната власт.
Всъщност главното предизвикателство за реализиране на консенсус по противоречивите въпроси лежи на плещите на българските специалисти в работите групи към Съвета на Европейски Съюз, както и върху посланика на България в Брюксел Димитър Цанчев, който взе участие в КОРЕПЕР – комитета на посланиците на страните, членки в Европейски Съюз. Този комитет се занимава с въпроси, които не са решени от работните групи. Целта е да се реализира единодушие сред страните членки преди противоречивите тематики да бъдат разисквани от Съвета на Европейски Съюз. Обсъждането им на равнище посланици става при закрити врата, а концепцията е да се предотврати разискването им на по-високо равнище, което ще изкара на ярко несъгласията сред обособените страни.
При противоречие по даден въпрос централна роля в КОРЕПЕР през идващите 6 месеца ще играе българският дипломат Димитър Цанчев. Той би трябвало посредничи сред другите ползи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ