Огнян Златев пред „Труд“: Европредседателството е исторически шанс за България
От 1 януари 2018 година България ще е хазаин на едно от най-мащабните събития в най-новата си история – страната ни поема председателството на Съвета на Европейския съюз за половин година. Достатъчно готови ли сме за тази отговорност? Какви са българските цели дни преди срещите на високо ниво? Как ще се отрази форумът на вътрешния живот у нас? Отговори на всички тези въпроси дава ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев.
– Г-н Златев, дано първо уточним за нашите читатели какви са мащабите на семейството на България по време на председателството на съвета на Европейския съюз. Колко посетители чакаме, какви срещи по стратегия към този момент са известни?
– В България се чака да дойдат над 20 хиляди посетители. Ще се проведат 12 неофициални съвета по разнообразни политики, 25 събития на високо ниво и над 200 на политическо равнище. Домакинстваме и 6 събития в парламентарно измерение. По време на европредседателството – през май 2018 година, ще има и среща на високо ниво, дружно с водачите на страните от Западните Балкани. Без да изпадаме в математически детайлности е ясно, че това е едно от най-мащабните събития, които ни предстоят през актуалната история на България. През 1989 година в София се организира огромна екологична среща, която беше проведена в границите на икономическата комисия на Организация на обединените нации и там имаше хора безусловно от всички страни, които са показани в Организация на обединените нации, само че по време на председателството нивото на представителите ще е още по-високо.
– Готова ли е България за това голямо организационно предизвикателство?
– България е подготвена за европредседателството. Ние постоянно организираме срещи и сме в непрекъснат контакт с Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз, с госпожа Лиляна Павлова и екипа й. От организационна позиция нямам никакви подозрения, че страната ще се оправи. Виждам по какъв начин хората работят и са задоволително стимулирани. Всички приказваме на един език и това ми дава убеденост, че ще имаме извънредно сполучливо домакинство.
– Какви са целите на България, които ще сложим на масата пред нашите европейски сътрудници?
– Няма огромно разграничаване сред цели на България и тези на Европейския съюз. Ролята на страната ни е да бъде безкористен медиатор сред ползите на другите страни членки. Нека не забравяме, че по време на председателството ще се случват доста значими неща и там всичките 28 страни ще имат 28 разнообразни отзиви. В този смисъл България би трябвало да успее да модерира тази полемика сред страните членки на Европейски Съюз, с цел да се реализира единно мнение. Основната полемика по време на европредседателството ще бъде какво ще се случи след излизането на Англия, знаете това ще стане през 2019 година. Втора значима полемика, която ще се организира, е каква ще е финансовата рамка на европейския бюджет след 2020 година Ние сме изправени пред друга обстановка, тъй като една от главните страни донори в евробюджета ще излезе от съюза и би трябвало да решим по какъв начин в идващия програмен интервал да успеем да балансираме тази липса. До момента има две позиции за изчезналата вноска – едната е, че всички страни би трябвало да заплащат по-голяма вноска, другата – че всички, в това число и България, би трябвало да получават по-малко. Освен с миграционната рецесия на Стария континент, Европейски Съюз се сблъсква и с нови провокации. Така, че ролята на страната ни ще е да откри метод по какъв начин да убедим страните, които са чисти донори на евробюджета да заплащат повече, а тези, които получават повече – вероятно да взимат по-малко. Всяка една страна-членка би трябвало да е уверена, че това, което се одобри като финансова рамка на Европейски Съюз, дава отговор и на личния й интерес. Затова би трябвало да мислим за общия интерес – няма единствено български или единствено европейски. Темата за европейската вероятност на Западните Балкани е издигната на напред във времето и по време на председателството България ще е първата страна от идващите два домакина след нея, която ще има опция да поведе този спор на европейско ниво. Освен това тематиката за миграцията и сигурността на Европейски Съюз ще продължи да съществува и да бъде все по-актуална. В момента приказваме за нови благоприятни условия, които съществуват посредством Европейския фонд за защита да вземем за пример, а за това ще са нужни и спомагателни финансови запаси, които би трябвало да дойдат отнякъде. И отново споделям – България има всички условия, готови фрагменти и водачи, които да положат основата за ползотворните полемики в другите браншове и сфери, с цел да успеем да реализираме единодушие на общо европейско равнище. Европредседателството е исторически късмет за нас.
– Притеснявате ли се от политически борби по време на семейството, още повече, че и без височайши посетители от Брюксел ръководещи и съпротива всекидневно влизат в спорове на разнообразни равнища?
– Политиците в България са задоволително виновни и съм уверен, че ще имаме сполучливо председателство. Ако такова значимо нещо, каквото е да бъдеш на кормилото на Европейски Съюз в границите на 6 месеца, не го оценим като страхотна опция, а се занимаваме с някакви вътрешни дрязги и разправии, това значи, че не сме узрели да водим, а единствено да следваме.
– Какви са изгодите от това кормило освен за имиджа на страната, само че и за елементарните българи?
– Аз бих потърсил изгодите в по-опосредствен аспект. Очаквам ползата към страната ни да се увеличи – освен медийният, а и този на бизнеса, на туристите в световен мащаб. Това е късмет да притеглен вниманието към страната ни. Говорим за индиректни изгоди от председателството. Виждам обаче по какъв начин някои хора търсят краткосрочни такива.
– Какво имате поради?
– Не би трябвало да гледаме дребния и персонален интерес. Минавам, да вземем за пример, през щанд за сувенири на летището в София и виждам по какъв начин цената на избрани продукти се покачва с дни. Не може бутилка българска ракия да се продава за 40 евро, това ни прави неприятна реклама. Европредседателството ще накара хиляди хора да опознаят страната ни от доста аспекти и с изключение на гостолюбие, ние би трябвало да покажем и европейско мислене.
– Това ли е най-голямото ви терзание – гостите от чужбина да се сблъскат с оня тарикатлък, който е характерен у нас от епохи?
– Честно казано най-голямото ми терзание е да не се падне извънредно тежка зима, тъй като ще е предизвикателство да осигурим комфорт в такава обстановка.
– Как ще коментирате информациите в медиите за вероятно посещаване на съветския президент Владимир Путин по време на семейството? Може ли сходна аудиенция да сътвори в допълнение напрежение по оста Брюксел – Москва?
– Смятам, че никой няма изгода от сходно напрежение. В последна сметка външната политика на България е част от тази на Европейски Съюз, само че Москва също е значим сътрудник на страната ни освен в исторически проект. Така че тук отново стигаме до въпроса за салдото, който би трябвало да търсим и следваме.
– Как стои въпросът за присъединението на България към еврозоната и ще бъде ли обсъден той след 1 януари следващата година в София?
– Еврозоната е въпрос на осъществяване на избрани критерии от всяка една страна, която е претендент. Знаете, че българското държавното управление води дейна връзка с Европейската централна банка, с министрите на финансите от останалите страни членки на еврозоната. От една страна, има ясна политическа воля пътят ни да бъде извървян, от друга – Европейската комисия също е изказала мнението, че вероятността България да се причисли към еврозоната е напълно реалистична. Въпрос на подготвеност и проактивност. Банковите среди са извънредно консервативни, само че страната е поела уговорката да се причисли в подобаващ миг. Няма краен период за това, а по кое време тъкмо ще се случи, единствено времето ще покаже.
– Страните от Западните Балкани гледат с вяра към България и това председателство. Достатъчно ли са напъните, които поставяме, с цел да им помогнем по пътя към интеграцията в Европейски Съюз?
– Знаете, че процесът на присъединение в Европейски Съюз е доста дълъг, договарянията са извънредно комплицирани и зависят от промените, които всяка една страна би трябвало да извърши. Не може да кажем, че шестте страни в нашия район са на едно и също ниво. За нас е значимо да поддържаме тезата, че Западните Балкани би трябвало да са част от огромното европейско семейство и да окуражаваме съседите по този път. Ние можем да очертаем разнообразни детайли, които биха ги доближили до Европейски Съюз, да вземем за пример осъществяване на взаимни планове в инфраструктурата като кулоар №8, както и поетапното понижаване на роуминга и опцията за безвъзмезден безжичен интернет на публични места. Това са съответни стъпки, които показват, че Европа гледа към интеграцията на страните от Западните Балкани и посоката, в която държавното управление работи. След нас председателството ще одобри Австрия, а след това Румъния. И двете страни също схващат значимостта на това да се развива нашият район.
– Последен въпрос, който е малко по-практичен. Какво можем да кажем на столичани и гостите на града от позиция на предвижване в София през тези шест месеца. Да заобикалят региона на НДК ли?
– Неизбежно е трафикът, изключително в централната част на града, да бъде по-натоварен, само че в края на краищата неналичието на комфорт на столичани е в името на нещо доста по-голямо. Това е слагането на София и България на картата на Европа. Сигурен съм, че ще бъдат взети всички ограничения, тъй че от една страна сигурността на делегациите да бъде обезпечена, а от друга – вътрешният живот в столицата да продължи своя естествен темп. А и не мисля, че ще има проблеми с трафика от самото начало на председателството – по-скоро единствено по време на неофициалните препоръки, събиращи разнообразни формати на министри от страните членки. Предвижда се те да са 12 и всеки ще продължи не повече от един ден.
Нашият посетител
Огнян Златев е началник на Представителството на Европейска комисия в България от 1 май 2013 година Започва да работи в комисията през 2011 година в Брюксел като шеф на отдел “Комуникации ” в Генералната дирекция по трудова претовареност, обществено включване и обществени въпроси. Има забележителен опит в областта на връзките, развиването на медиите и ръководството на неправителствени организации. Бил член на УС на Българска национална телевизия. През 1998 година основава и ръководи неправителствената организация Център за развиване на медиите в България, която сполучливо се развива през годините и основава контакти освен с българските публицисти в страната, само че и взе участие на районно ниво в разнообразни мрежи, които са се основали на Балканите.
Като специалист е работил за ЮНЕСКО, Световната банка и ОССЕ по тематики като саморегулация в медиите, независимост на печата в страни от Западните Балкани, Централна Азия, Кавказкия район, Близкия Изток.
– Г-н Златев, дано първо уточним за нашите читатели какви са мащабите на семейството на България по време на председателството на съвета на Европейския съюз. Колко посетители чакаме, какви срещи по стратегия към този момент са известни?
– В България се чака да дойдат над 20 хиляди посетители. Ще се проведат 12 неофициални съвета по разнообразни политики, 25 събития на високо ниво и над 200 на политическо равнище. Домакинстваме и 6 събития в парламентарно измерение. По време на европредседателството – през май 2018 година, ще има и среща на високо ниво, дружно с водачите на страните от Западните Балкани. Без да изпадаме в математически детайлности е ясно, че това е едно от най-мащабните събития, които ни предстоят през актуалната история на България. През 1989 година в София се организира огромна екологична среща, която беше проведена в границите на икономическата комисия на Организация на обединените нации и там имаше хора безусловно от всички страни, които са показани в Организация на обединените нации, само че по време на председателството нивото на представителите ще е още по-високо.
– Готова ли е България за това голямо организационно предизвикателство?
– България е подготвена за европредседателството. Ние постоянно организираме срещи и сме в непрекъснат контакт с Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз, с госпожа Лиляна Павлова и екипа й. От организационна позиция нямам никакви подозрения, че страната ще се оправи. Виждам по какъв начин хората работят и са задоволително стимулирани. Всички приказваме на един език и това ми дава убеденост, че ще имаме извънредно сполучливо домакинство.
– Какви са целите на България, които ще сложим на масата пред нашите европейски сътрудници?
– Няма огромно разграничаване сред цели на България и тези на Европейския съюз. Ролята на страната ни е да бъде безкористен медиатор сред ползите на другите страни членки. Нека не забравяме, че по време на председателството ще се случват доста значими неща и там всичките 28 страни ще имат 28 разнообразни отзиви. В този смисъл България би трябвало да успее да модерира тази полемика сред страните членки на Европейски Съюз, с цел да се реализира единно мнение. Основната полемика по време на европредседателството ще бъде какво ще се случи след излизането на Англия, знаете това ще стане през 2019 година. Втора значима полемика, която ще се организира, е каква ще е финансовата рамка на европейския бюджет след 2020 година Ние сме изправени пред друга обстановка, тъй като една от главните страни донори в евробюджета ще излезе от съюза и би трябвало да решим по какъв начин в идващия програмен интервал да успеем да балансираме тази липса. До момента има две позиции за изчезналата вноска – едната е, че всички страни би трябвало да заплащат по-голяма вноска, другата – че всички, в това число и България, би трябвало да получават по-малко. Освен с миграционната рецесия на Стария континент, Европейски Съюз се сблъсква и с нови провокации. Така, че ролята на страната ни ще е да откри метод по какъв начин да убедим страните, които са чисти донори на евробюджета да заплащат повече, а тези, които получават повече – вероятно да взимат по-малко. Всяка една страна-членка би трябвало да е уверена, че това, което се одобри като финансова рамка на Европейски Съюз, дава отговор и на личния й интерес. Затова би трябвало да мислим за общия интерес – няма единствено български или единствено европейски. Темата за европейската вероятност на Западните Балкани е издигната на напред във времето и по време на председателството България ще е първата страна от идващите два домакина след нея, която ще има опция да поведе този спор на европейско ниво. Освен това тематиката за миграцията и сигурността на Европейски Съюз ще продължи да съществува и да бъде все по-актуална. В момента приказваме за нови благоприятни условия, които съществуват посредством Европейския фонд за защита да вземем за пример, а за това ще са нужни и спомагателни финансови запаси, които би трябвало да дойдат отнякъде. И отново споделям – България има всички условия, готови фрагменти и водачи, които да положат основата за ползотворните полемики в другите браншове и сфери, с цел да успеем да реализираме единодушие на общо европейско равнище. Европредседателството е исторически късмет за нас.
– Притеснявате ли се от политически борби по време на семейството, още повече, че и без височайши посетители от Брюксел ръководещи и съпротива всекидневно влизат в спорове на разнообразни равнища?
– Политиците в България са задоволително виновни и съм уверен, че ще имаме сполучливо председателство. Ако такова значимо нещо, каквото е да бъдеш на кормилото на Европейски Съюз в границите на 6 месеца, не го оценим като страхотна опция, а се занимаваме с някакви вътрешни дрязги и разправии, това значи, че не сме узрели да водим, а единствено да следваме.
– Какви са изгодите от това кормило освен за имиджа на страната, само че и за елементарните българи?
– Аз бих потърсил изгодите в по-опосредствен аспект. Очаквам ползата към страната ни да се увеличи – освен медийният, а и този на бизнеса, на туристите в световен мащаб. Това е късмет да притеглен вниманието към страната ни. Говорим за индиректни изгоди от председателството. Виждам обаче по какъв начин някои хора търсят краткосрочни такива.
– Какво имате поради?
– Не би трябвало да гледаме дребния и персонален интерес. Минавам, да вземем за пример, през щанд за сувенири на летището в София и виждам по какъв начин цената на избрани продукти се покачва с дни. Не може бутилка българска ракия да се продава за 40 евро, това ни прави неприятна реклама. Европредседателството ще накара хиляди хора да опознаят страната ни от доста аспекти и с изключение на гостолюбие, ние би трябвало да покажем и европейско мислене.
– Това ли е най-голямото ви терзание – гостите от чужбина да се сблъскат с оня тарикатлък, който е характерен у нас от епохи?
– Честно казано най-голямото ми терзание е да не се падне извънредно тежка зима, тъй като ще е предизвикателство да осигурим комфорт в такава обстановка.
– Как ще коментирате информациите в медиите за вероятно посещаване на съветския президент Владимир Путин по време на семейството? Може ли сходна аудиенция да сътвори в допълнение напрежение по оста Брюксел – Москва?
– Смятам, че никой няма изгода от сходно напрежение. В последна сметка външната политика на България е част от тази на Европейски Съюз, само че Москва също е значим сътрудник на страната ни освен в исторически проект. Така че тук отново стигаме до въпроса за салдото, който би трябвало да търсим и следваме.
– Как стои въпросът за присъединението на България към еврозоната и ще бъде ли обсъден той след 1 януари следващата година в София?
– Еврозоната е въпрос на осъществяване на избрани критерии от всяка една страна, която е претендент. Знаете, че българското държавното управление води дейна връзка с Европейската централна банка, с министрите на финансите от останалите страни членки на еврозоната. От една страна, има ясна политическа воля пътят ни да бъде извървян, от друга – Европейската комисия също е изказала мнението, че вероятността България да се причисли към еврозоната е напълно реалистична. Въпрос на подготвеност и проактивност. Банковите среди са извънредно консервативни, само че страната е поела уговорката да се причисли в подобаващ миг. Няма краен период за това, а по кое време тъкмо ще се случи, единствено времето ще покаже.
– Страните от Западните Балкани гледат с вяра към България и това председателство. Достатъчно ли са напъните, които поставяме, с цел да им помогнем по пътя към интеграцията в Европейски Съюз?
– Знаете, че процесът на присъединение в Европейски Съюз е доста дълъг, договарянията са извънредно комплицирани и зависят от промените, които всяка една страна би трябвало да извърши. Не може да кажем, че шестте страни в нашия район са на едно и също ниво. За нас е значимо да поддържаме тезата, че Западните Балкани би трябвало да са част от огромното европейско семейство и да окуражаваме съседите по този път. Ние можем да очертаем разнообразни детайли, които биха ги доближили до Европейски Съюз, да вземем за пример осъществяване на взаимни планове в инфраструктурата като кулоар №8, както и поетапното понижаване на роуминга и опцията за безвъзмезден безжичен интернет на публични места. Това са съответни стъпки, които показват, че Европа гледа към интеграцията на страните от Западните Балкани и посоката, в която държавното управление работи. След нас председателството ще одобри Австрия, а след това Румъния. И двете страни също схващат значимостта на това да се развива нашият район.
– Последен въпрос, който е малко по-практичен. Какво можем да кажем на столичани и гостите на града от позиция на предвижване в София през тези шест месеца. Да заобикалят региона на НДК ли?
– Неизбежно е трафикът, изключително в централната част на града, да бъде по-натоварен, само че в края на краищата неналичието на комфорт на столичани е в името на нещо доста по-голямо. Това е слагането на София и България на картата на Европа. Сигурен съм, че ще бъдат взети всички ограничения, тъй че от една страна сигурността на делегациите да бъде обезпечена, а от друга – вътрешният живот в столицата да продължи своя естествен темп. А и не мисля, че ще има проблеми с трафика от самото начало на председателството – по-скоро единствено по време на неофициалните препоръки, събиращи разнообразни формати на министри от страните членки. Предвижда се те да са 12 и всеки ще продължи не повече от един ден.
Нашият посетител
Огнян Златев е началник на Представителството на Европейска комисия в България от 1 май 2013 година Започва да работи в комисията през 2011 година в Брюксел като шеф на отдел “Комуникации ” в Генералната дирекция по трудова претовареност, обществено включване и обществени въпроси. Има забележителен опит в областта на връзките, развиването на медиите и ръководството на неправителствени организации. Бил член на УС на Българска национална телевизия. През 1998 година основава и ръководи неправителствената организация Център за развиване на медиите в България, която сполучливо се развива през годините и основава контакти освен с българските публицисти в страната, само че и взе участие на районно ниво в разнообразни мрежи, които са се основали на Балканите.
Като специалист е работил за ЮНЕСКО, Световната банка и ОССЕ по тематики като саморегулация в медиите, независимост на печата в страни от Западните Балкани, Централна Азия, Кавказкия район, Близкия Изток.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ