Сърце назаем
От 1 януари 1988 година до 30 септември 2017 година в света са осъществени 68 144 сърдечни трансплантации , демонстрира формалната статистика. Една от тях претърпява и Ивонет Балтазар.
Операцията на 67-годишната през днешния ден бразилка е направена през есента на 2016-та в Рио де Жанейро . Четири години по-рано тя получава солиден инфаркт, който прекатурва живота й наобратно и я приковава на легло. В началото на 2015-та Ивонет е записана под №8 в листата с изчакващи подобаващ донор на сърце в родината си.
„ Бавно гаснех в дома си. Не имах вяра, че има избавление. Все по-трудно дишах сама. И тогава чудото се случи. Един ден просто ми се обадиха и споделиха, че към този момент съм първа в списъка”, споделя щастливата госпожа Балтазар.
Нейното знамение си има име - Щефан Хенце. Животът на 35-годишния мъж приключва трагично в злополука по време на олимпийските игри в Рио. На 15-ти август 2016-та, таксито, в което се вози германеца се удря в бетонен дирек. Той е откаран в болница с тежки пострадвания на главата и малко по-късно умира.
Щефан Хенце води националния тим по кану в бързи води на своята страна. В Рио е първото му съревнование като треньор. Преди това Щефан е измежду най-големите звезди в немския спорт – олимпийски вицешампион от Атина 2004, международен и европейски първенец. Произхожда от известно семейство на спортисти, с обичаи в кануто. Първата международна купа във семейството е тази на татко му Юрген (1975 г.), след което на няколко пъти златото на планетата печели и брат му Франк.
„ Заповядайте за трансплантация. Веднага.”
Посланието от кардиологичния център стряска Балтазар. „ Отидох в клиниката с убеждението, че няма да изляза от операционната. Дори се сбогувах със сина си Фабио и с щерка си Рената”, спомня си дамата и прибавя:
„ В мен бие сърце на огромен първенец. Неговият по този начин рано приключил живот и моят, към този момент са едно цяло. Няма ден, в който да не поставям ръка върху това сърце, да не насочвам молитва към Господ, да не благодаря на Щефан. В душата ми има непрестанна горест, че аз оцелях, тъй като него го няма.”
Наскоро Ивонет взе участие в първата си спортна изява, откогато се е родила – маратон, в който изминава 3 км за 35 минути в компанията на своя внук.
„ Плаках неистово след финала. Участвах освен аз, само че и Щефан. Мечтая някой ден да срещна майка му и да я прегърна, с цел да чуе по какъв начин бие сърцето на сина й. Наясно съм, че до момента в който моето семейство тук е щастливо, в Германия едно семейство тъгува всеки ден за непрежалимото си дете”, споделя през сълзи Ивонет.
Тя в никакъв случай не е била спортна натура. Това се трансформира внезапно след трансплантацията. „ Нещо стартира да ме тегли да се движа, колкото се може повече. Вкъщи си купих велоергометър, който въртя най-малко по половин час до момента в който виждам новините. Разхождам се на открито и върша извършения. Приемам тази моя сила като знак от Щефан”, уверена е госпожа Балтазар, която носи с горделивост фланелка с надпис „ Аз имам трансплантирано сърце”.
Н е всичко в живота й е розово. Има усложнения с храненето и от време на време страда от неприятна съгласуваност. Често й се постанова на открито да носи и маска, с цел да се защищава от мръсния въздух и да поставя спомагателни грижи за разтърсената си имунна система.
„ Когато ми стане тежко си мисля за Щефан. Черпя сили от неговия дух приживе да завещае всичките си органи, в случай че нещо неприятно го сполети. Та той даде нов късмет за живот освен на мен, само че и на още трима души, които получиха черния му дроб и бъбреците му”, възхищава се на своя донор бабата на пет внучета.
„ Преди пушех по пет кутии цигари дневно. Нямах прекъсване. Сама ръководех личната си компания за човешки запаси. Осъзнах, че магията на живота е скрита в дребните неща, а моята задача до момента в който вдишвам е да се грижа това, което ми завеща Щефан”, споделя бразилката до момента в който държи дясната си ръка върху сърцето.
Операцията на 67-годишната през днешния ден бразилка е направена през есента на 2016-та в Рио де Жанейро . Четири години по-рано тя получава солиден инфаркт, който прекатурва живота й наобратно и я приковава на легло. В началото на 2015-та Ивонет е записана под №8 в листата с изчакващи подобаващ донор на сърце в родината си.
„ Бавно гаснех в дома си. Не имах вяра, че има избавление. Все по-трудно дишах сама. И тогава чудото се случи. Един ден просто ми се обадиха и споделиха, че към този момент съм първа в списъка”, споделя щастливата госпожа Балтазар.
Нейното знамение си има име - Щефан Хенце. Животът на 35-годишния мъж приключва трагично в злополука по време на олимпийските игри в Рио. На 15-ти август 2016-та, таксито, в което се вози германеца се удря в бетонен дирек. Той е откаран в болница с тежки пострадвания на главата и малко по-късно умира.
Щефан Хенце води националния тим по кану в бързи води на своята страна. В Рио е първото му съревнование като треньор. Преди това Щефан е измежду най-големите звезди в немския спорт – олимпийски вицешампион от Атина 2004, международен и европейски първенец. Произхожда от известно семейство на спортисти, с обичаи в кануто. Първата международна купа във семейството е тази на татко му Юрген (1975 г.), след което на няколко пъти златото на планетата печели и брат му Франк.
„ Заповядайте за трансплантация. Веднага.”
Посланието от кардиологичния център стряска Балтазар. „ Отидох в клиниката с убеждението, че няма да изляза от операционната. Дори се сбогувах със сина си Фабио и с щерка си Рената”, спомня си дамата и прибавя:
„ В мен бие сърце на огромен първенец. Неговият по този начин рано приключил живот и моят, към този момент са едно цяло. Няма ден, в който да не поставям ръка върху това сърце, да не насочвам молитва към Господ, да не благодаря на Щефан. В душата ми има непрестанна горест, че аз оцелях, тъй като него го няма.”
Наскоро Ивонет взе участие в първата си спортна изява, откогато се е родила – маратон, в който изминава 3 км за 35 минути в компанията на своя внук.
„ Плаках неистово след финала. Участвах освен аз, само че и Щефан. Мечтая някой ден да срещна майка му и да я прегърна, с цел да чуе по какъв начин бие сърцето на сина й. Наясно съм, че до момента в който моето семейство тук е щастливо, в Германия едно семейство тъгува всеки ден за непрежалимото си дете”, споделя през сълзи Ивонет.
Тя в никакъв случай не е била спортна натура. Това се трансформира внезапно след трансплантацията. „ Нещо стартира да ме тегли да се движа, колкото се може повече. Вкъщи си купих велоергометър, който въртя най-малко по половин час до момента в който виждам новините. Разхождам се на открито и върша извършения. Приемам тази моя сила като знак от Щефан”, уверена е госпожа Балтазар, която носи с горделивост фланелка с надпис „ Аз имам трансплантирано сърце”.
Н е всичко в живота й е розово. Има усложнения с храненето и от време на време страда от неприятна съгласуваност. Често й се постанова на открито да носи и маска, с цел да се защищава от мръсния въздух и да поставя спомагателни грижи за разтърсената си имунна система.
„ Когато ми стане тежко си мисля за Щефан. Черпя сили от неговия дух приживе да завещае всичките си органи, в случай че нещо неприятно го сполети. Та той даде нов късмет за живот освен на мен, само че и на още трима души, които получиха черния му дроб и бъбреците му”, възхищава се на своя донор бабата на пет внучета.
„ Преди пушех по пет кутии цигари дневно. Нямах прекъсване. Сама ръководех личната си компания за човешки запаси. Осъзнах, че магията на живота е скрита в дребните неща, а моята задача до момента в който вдишвам е да се грижа това, което ми завеща Щефан”, споделя бразилката до момента в който държи дясната си ръка върху сърцето.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ