Аладжа манастир с лятно работно време от 1 май
От 1 май до 31 октомври Аладжа манастир ще работи с лятно работно време (от 9.00 до 17.00 часа) и без почивен ден, оповестих аот Регионалния исторически музей във Варна за Moreto.net.
Аладжа манастир е най-известният феодален скален манастир по Българското Черноморие, населяван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Началото на систематични изследвания на този християнски монумент е сложено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил.
През 1927 година Аладжа манастир е разгласен за “народна старост ”, а през 1968 година – за архитектурен монумент на културата от национално значение. Няма данни за това по кое време е учредена монашеската обител. Оцелелите в параклиса фрески свидетелстват, че тук е кипял богат нравствен живот по време на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в ).
След рухването на България под османско иго в края на ХIV век Аладжа манастир последователно запада и евентуално към края на XV или началото на XVI век е дефинитивно зарязан.
Християнското име на манастира е незнайно. Названието “аладжа ” е от персийски или арабски генезис и значи “пъстър, пъстър ”. В началото на предишния век К.Шкорпил е записал едно поверие, съгласно което патрона на манастира е бил Св.Спас ( от Христос Спасител ).
Необичайните архитектурни форми и многочислените предания за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи измежду руините, основават тук атмосфера на загадъчност и мистичност, която от десетилетия притегля многочислени фенове. За един век тези дадености утвърждават Аладжа манастир като една от най-привлекателните туристически дестинации по Българското Черноморие, включена в съвсем всички международни гидове.
През 70-те години на предишния век наоколо до манастира е построена музейна постройка, в която наред с непрекъснатата експозиция, представяща предишното на монашеската обител, са уредени и други, отдадени на българската християнска просвета.
Аладжа манастир е най-известният феодален скален манастир по Българското Черноморие, населяван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Началото на систематични изследвания на този християнски монумент е сложено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил.
През 1927 година Аладжа манастир е разгласен за “народна старост ”, а през 1968 година – за архитектурен монумент на културата от национално значение. Няма данни за това по кое време е учредена монашеската обител. Оцелелите в параклиса фрески свидетелстват, че тук е кипял богат нравствен живот по време на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в ).
След рухването на България под османско иго в края на ХIV век Аладжа манастир последователно запада и евентуално към края на XV или началото на XVI век е дефинитивно зарязан.
Християнското име на манастира е незнайно. Названието “аладжа ” е от персийски или арабски генезис и значи “пъстър, пъстър ”. В началото на предишния век К.Шкорпил е записал едно поверие, съгласно което патрона на манастира е бил Св.Спас ( от Христос Спасител ).
Необичайните архитектурни форми и многочислените предания за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи измежду руините, основават тук атмосфера на загадъчност и мистичност, която от десетилетия притегля многочислени фенове. За един век тези дадености утвърждават Аладжа манастир като една от най-привлекателните туристически дестинации по Българското Черноморие, включена в съвсем всички международни гидове.
През 70-те години на предишния век наоколо до манастира е построена музейна постройка, в която наред с непрекъснатата експозиция, представяща предишното на монашеската обител, са уредени и други, отдадени на българската християнска просвета.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ