Осветление за големи помещения в Плиска е сред находките при

...
Осветление за големи помещения в Плиска е сред находките при
Коментари Харесай

При разкопки е намерено приспособление за осветление на големи помещения в Плиска

Осветление за огромни пространства в Плиска е измежду находките при археологическите изследвания на първата българска столица през това лято. Това заяви гл.ас. Мариела Инкова от Националния исторически музей, съобщи Българска телеграфна агенция.


Своята работа на територията на Националния историко-археологически резерват "Плиска " показаха още проф. Станислав Станилов, доцент Павел Георгиев и археологът Янко Димитров, чиито изследвания предстоят. Инкова означи, че планове артефакт, служител съгласно предварителната догадка за осветяване на огромни пространства или коридори, съставлява желязна ос с към 30 сантиметра, която приключва с бронзова част с формата на човешка ръка, стиснала в юмрука си цилиндрична част. По думите й сходни находки са необичайност.

"Осветлението за първото българско царство е непозната и едва разработвана тема; в Плиска са намирани още обособени държачи на стъклени чашки ", посочи Инкова.

През това лято е проучвано още пространството към и под каменен площад, тъй наречените Арена. За пръв път е открит и скришен входник в посоката "изток-запад ", означи проф. Станилов. По думите му се изследва и водохранилище, което се смята за най- късната каменна конструкция в Плиска. "Ние смятахме, че през 10- 11 век, през следстоличния интервал, в тази зона няма каменни градежи, солидни, правени по сходство на владетелските резиденции. Оказа се обаче, че това водохранилище е направено по сходен метод, а това значи, че са в Плиска са останали майстори-строители, които са работили ", добави Станилов.

Археологът Янко Димитров ще изследва през есента дървена постройка от края на осми и началото на девети век и на комплекс от вкопани уреди в Плиска, бе обявено на конференцията. За изследвания в първата българска столица тази година са отпуснати от страната по към 17 000 лв. за четири обекта, означи доцент Павел Георгиев.

"За страдание актуалната консервация и реституция в България най-често се прави от инцидентни хора, в това число и тази, която се прави на Голямата базилика в Плиска ", съобщи Георгиев и даде образци за редица съгласно него неточности и нередности, свързани с възобновяване на базиликата.
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР