Освен възмущението и тъгата след вчерашния атентат срещу Салман Рушди

...
Освен възмущението и тъгата след вчерашния атентат срещу Салман Рушди
Коментари Харесай

Захари Карабашлиев: С нож, куршум, или чадър не може да се убие свободата, мисълта, духа

Освен възмущението и тъгата след вчерашния атентат против Салман Рушди остават въпросите - докога, ние, свободните хора можем да толерираме експанзията против нашите полезности, против нашите хрумвания и свободи?

Мисля си и за писателя Георги Марков, несъмнено -- погубен в Лондон от същата ненавист към словото, от същия тоталитарен бяс, който познаваме и от нацистка Германия и в Съюз на съветските социалистически републики и комунистическия блок, а в този момент и в ислямския фундаментализъм. Атентатите против "Шарли Ебдо ", Политковская, Хлебников, Тео Ван Гог и други незаглушими другояче гласове не са ли задоволителни, с цел да разсънят демократичния свят?

Големите въпроси: докога можем да толерираме аятоласи, кагебейци, путиноиди, нацисти и всевъзможни тоталитарни метастази да пробват да ни постановат личните си идеологии - с нож, оръжие, самолети или атомни бомби?

Каква е нашата опозиция против тях? Трябва ли да сме толкоз търпеливи? Не ги ли окуражаваме, в случай че сме толкоз пасивни, колкото сме били до момента? Не е ли по-лесно просто да ги победим, в сравнение с да ги чакаме да станат по-добри? Ще се превърнем ли в ТЯХ, в случай че отвръщаме на злото с сходно?

Невежеството е злото. И тъй като е Невежество, то не схваща, че с нож, патрон, или чадър не може да убие свободата, мисълта, духа... Салман Рушди ще живее.

Захари Карабашлиев
Източник: dunavmost.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР