Освен третия бъдещ мост над Дунав при Русе, България има

Освен третия предстоящ мост над Дунав при Русе, България има упоритост да построи и други два – при Силистра и Никопол. За задачата страната ни и Румъния и Гърция подписаха Меморандум за съгласие в Брюксел. Освен мостове, „ екшън проектът “ за деяние залага още на надграждане на фериботни линии по река Дунав, както и рационализация на пътни и жп връзки в три посоки.

Не е ясно на какъв принцип са заложени плановете. Няма и планиран период за започване на действия – изследвания, отчуждавания, вероятно строителство и създаване. За финансирането на амбициозните планове страните ще разчитат на европейски средства и публично-частни партньорства.

Припомняме, че още през октомври българският транспортен министър Гроздан Караджов организира среща с сътрудниците си от Турция, Румъния и Гърция. Тогава стана ясно, че следва сключване на документа, в който да залегнат построяването на четвърти мост, с изключение на плануваният трети (бел. р. – втори при Русе). Точката на бъдещето оборудване бе заложена да бъде Силистра – Калъраш. Залагаше се на развиване и на плана за автомагистрала „ Черно море “, както и втора жп линия Свиленград – Пловдив и нова жп линия Одрин – Хамза Беили – Лесово – Ямбол.

Проектът на Меморандумът бе утвърден на държавно съвещание на кабинета в края на ноември.
Петият мост и фериботи при Дунав
От прессъобщението на отрасловото ведомства излиза наяве, че в проектът за деяние сред трите страни (този път Турция не е участвала) планува освен построяването на четвърти мост при Силистра – Калъраш, само че и пети подобен – при Никопол – Турну Магуреле.

Така на процедура Караджов се връща съвсем към проектите, оповестени по времето на държавното управление „ Петков “, когато специфична карта залагаше построяването на мостове на няколко точки по реката – с изключение на бъдещия смесен мост при Русе – „ Дунав мост 3 “, се предвиждаха такива при Силистра, Никопол, Свищов и Оряхово. Не е ясно за какво са отпаднали локациите в последните два града.

За сметка на мостовете се планува фериботните линии при Оряхово – Бекет, Свищов – Зимнич и Силистра – Кълъраш да бъдат „ надградени до стандартите за двойна приложимост, с цел да отговорят на потребностите на военната подвижност и да обезпечат по-голяма еластичност на транспортните потоци. “

Въпросните фериботи обаче стопират да работят за по няколко часа изключително при неприятно време, което не разрешава корабоплаване по реката. Освен това довеждащата инфраструктура на българска територия е в нежелано положение.

Не е ясно на какъв принцип са определени и заложени плановете, защото отрасловото ведомство не е показало планове и разбори за трафика.

Дунав е гръбнакът на Европа – оня жив организъм, който свързва нашите нации, пазари и упоритости. Това е река и граница, само че не трябва да бъде преграда. Новите мостове – не един, а няколко – са основни за бъдещето на континента, не като двустранни планове, а като европейска инфраструктура, която укрепва единния пазар, обезпечава военна подвижност и трансформира оста Север – Юг в работеща “, съобщи отрасловият министър Караджов.
Модернизация на жп и пътни планове
В прессъобщението на отрасловото ведомство точни и ясни жп обекти не се цитират. Посочват се единствено общи посоки, разграничени в три оси – западна, централна и източна.

Западната ос ще свързва Атина със София, като през Видин и Калафат ще доближава до Букурещ и Централна Европа. Централната ос стартира от Солун и Александруполис, минава през Свиленград и Русе, и доближава до Букурещ, а оттова към Украйна и Молдова. Източната ос свързва Егейско и Черно море – от Александруполис през Бургас и Варна до Констанца.

Тя е нова вероятност за нашите пристанища и ще обезпечи различни направления за търговия и подвижност “, се показва в прессъобщението, като не е ясно дали в Източната се залага планът за автомагистрала „ Черно море “, каквито бяха първичните поръчки.
Финансирането
Трите страни се ангажират да употребяват оптимално средствата на Европейския съюз от Механизма за свързване на Европа до бъдещата многогодишна финансова рамка 2028 – 2034 година, се споделя в прессъобщението.

Ще активизираме публично-частни партньорства и различни принадлежности, с цел да ускорим реализацията на плановете. Финансирането няма да бъде разпокъсано, а стратегически в съгласие, тъй че всяка инвестиция да носи оптимален резултат за нашите жители и бизнес “, изясни Караджов.
Защо в този момент
Инициативата е под егидата на европейския комисар по превоз и туризъм Апостолос Дзидзикостас, който подписа Декларация на Европейската комисия за поддръжката ѝ. В нея се акцентира, че документът е „ решаваща стъпка към по-бърза, конкурентоспособна, устойчива и устойчива към рецесии съгласуваност в Югоизточна Европа “.

Комисар Дзидзикостас съобщи, че ще работи „ в тясно съдействие с държавните управления на България, Гърция и Румъния “, в това число посредством специфична работна група от специалисти на Европейска комисия и европейски финансови институции, тъй като за да  се трансфорат всички планове от проект в действителни дейности на трите страни, показват от пресцентъра на отрасловото ведомство.

В продължение на десетилетия визията за същинска съгласуваност сред Севера и Юга остава единствено на хартия — без действителни дейности. Днес започваме да променяме това, тъй като задължението, който поемаме, не е алегоричен жест, а действителна крачка към отваряне на нови артерии за търговия и към основаване на нужната за Европа резистентност “, разяснява Караджов.

Подписи под документа сложиха още различният министър на превоза на Гърция Константинос Киранакис и държавният секретар по превоз на Румъния Йонут Кристиан Савою.
Гроздан Караджов Гърция европейски средства инфраструктурни планове меморандум меморандуми за съгласие Министерство на превоза мостове река Дунав Румъния Транспортна свързаност